Решение № 6779 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2008 г.

Решение № 6779 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Развитие - Иван Маринов", гр. Д. Дъбник, Обл. Плевенска, представляван от Иван Станев Маринов, чрез адв. Галя Горанова, против Решение № 237/07.07.2008 год., постановено по адм. дело № 856/2007 год. на Административен съд - Велико Търново, първи състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 1500769/19.07.2007 год. на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 716/26.09.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 91 917,76 лв. и са начислени лихви в размер на 19881,48 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП в приложен писмен отговор заявява, че оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението като правилно следва да бъде потвърдено, тъй като липсват всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, съставът на Великотърновския административен съд е отхвърлил жалбата на на ЕТ "Развитие - Иван Маринов", гр. Д. Дъбник, Обл. Плевенска, представляван от Иван Станев Маринов против РА № 1500769/19.07.2007 год. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 716/26.09.2007 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 91917, 76 лв. и са начислени лихви в размер на 19881, 48 лв. За да постанови това решение съдът е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за отказано право на данъчен кредит, тъй като не са представени доказателства за наличие на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит - липсват доказателства за счетоводното начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците, както и ненамирането им на декларирания данъчен адрес и липсата на доказателства за реалността на доставките. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са представени доказателства за реалността на доставките. По отношение на доставчика "СИС" ЕООД е доказано, че той е издал процесните фактури, за които на касатора е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10719,40 лв. Не се спори, че фактурите са отразени в дневника за продажбите и в справките - декларации, а това е видно и от материалите по делото. Към процесните фактури са представени: Договор за строителство от 1.10.2003 год., сключен между касатора и доставчика с предмет хидроизолации и тенекеджийски работи. Приложени са и Актове Обр. 19 за установяване завършването и заплащане на СМР към 30.11.2003 год. ; към договор от 01.04.2004 год. - за установяване и завършване на СМР към 30.04.2004 год., 30.08.2004 год. 30.09.2004 год. Начисляването и разплащането е ставало по ДДС - сметка. Това обаче не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е проверено счетоводството на този доставчик. Не е възможно да бъде проверена материалната и кадровата обезпеченост, поради което не е ясно дали извършените СМР са по този договор и във връзка с тази доставка. По отношение на доставчика "Елида 05" ЕООД е установено, че той е издал на касатора данъчни фактури, по които е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 45400 лв. Всички фактури, с изключение на фактура № 112/03.02.2006 год. са били включени в дневника за продажбите и в справката - декларация за съответния период. Към процесните фактури е представен Договор за строителство от 26.09.2005 год. и Анекс към него от 01.02.2006 год., сключен между доставчика и касатора с предмет: хидроизолации, претърсване на покриви и топлоизолации на фасади. Представени са три броя Акт Обр. 19 за установяване завършването и заплащането на СМР към 27.12.2005 год., 28.07.2006 год. и към 16.08.2006 год. Били са представени в счетоводството на доставчика счетоводни регистри, отчети по сметки 4532 и данни за цялостното счетоводно отразяване. Разчитането е станало по банков път по ДДС - сметка. По делото липсват данни, кои физически лица са работили на обектите, тъй като не са подавали декларации по ЗОДФЛ и не се съдържат данни за тях по ведомостите за изплатени суми, които се разминават с вече представените такива като доказателства. По отношение на доставчика "Билдинг строй" ЕООД не се спори, че този доставчик е издал процесните фактури на касатора, по които е отказано признаване право на данъчен кредит в общ размер на 10260 лв. Всички фактури с изключение на фактура № 342/30.12.2005 год. са били отразени в дневника за продажбите и в справката декларация за процесния период. Към тези фактури е представен Договор за строителство от 03.01.2005 год., сключен между касатора и доставчика с предмет: хидроизолации. Към договора е приложен и Акт Обр. 19 за установяване завършването и заплащането на СМР към 30.11.2005 год. Били са предоставени счетоводни регистри, отчети, данни за начисляване на данъка по с-ка 4532. Извършвано е пращане по ДДС-сметка. Не са представени доказателства за редовно водено счетоводство, както и за реалност на доставките. По отношение на доставчика "Глобал стил" ЕООД е установено, че той е издал данъчна фактура на касатора, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1200 лв. Предмет на сделката са извършени СМР по договор, а именно договор от 01.08.2006 год. за строителство с предмет: фаянс - теракот. Представени са данни за пълното осчетоводяване на тази фактура: в дневника за продажби, справката - декларация, по сметки 4532 и др. Разплащането е станало по банков път - чрез ДДС - сметка. Представен е Акт Обр. 19 за извършване на СМР към 27.10.2006 год. По делото липсват данни, кои физически лица са работили на обектите, тъй като не са подавали декларации по ЗОДФЛ и не се съдържат данни за тях по ведомостите за изплатени суми, които се разминават с вече представените такива като доказателства. По отношение на доставчика "Спиди" ЕООД е установено, че той е издал данъчна фактура на касатора, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 010 лв. Предмет на сделката са извършени СМР по договор за подизпълнител, а именно договор от 01.11.2004 год. за строителство с предмет: хидроизолации и тенекеджийски работи. Представени са данни за пълното осчетоводяване на тази фактура: в дневника за продажби, справката - декларация, по сметки 4532 и др. Разплащането е станало по банков път - чрез ДДС - сметка. Представен е Акт Обр. 19 за извършване на строителните работи към 28.11.2004 год. Съдът правилно е преценил, че липсват доказателства за извършени услуги, поради което не може да се докаже реалност на доставките. Наличните договори не конкретизират цена, местоизпълнение и срок на услугите. Съдът правилно не е кредитирал и възприел установеното и в заключението на вещото лице начисляване на данъка като задължение към бюджета на доставчиците на касатора, което да обуслови правото на данъчен кредит. В случая е налице отразяване на начислен данък. Налице са и обстоятелствата по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), които да обосновават законосъобразен отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Съдебният орган правилно е преценил и обсъдил представените документи (договори за строителство, договори за поръчка и сметки за изплатени суми) във връзка с ресурсна и материално-техническа обезпеченост на доставчика за осъществяване на процесните СМР, фактурирани за данъчни периоди. Относно реалността на процесните доставки по делото не са събрани достатъчно и категорични доказателства за извършването им. "Доставка" по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърлянето на право на собственост върху стока, когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. От наличната в административната преписка документация липсват данни, че доставчикът разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Касационната жалба се явява неоснователна, тъй като до края на съдебното събиране на доказателства не са представени такива, които да опровергаят констатациите на органа по приходи за начисляване на данъка като задължение към бюджета. Експертизата недвусмислено сочи, че фактура № 112/03.02.2006 год. с предмет СМР - услуга въобще не фигурира в отчетните регистри - Дневник за продажби и Справка -декларация по ДДС за февруари 2006 год. Същото е декларирано от експертизата и по отношение на доставчика "Билдинг строй 2005" ЕООД с предмет - СМР за фактура № 342/30.12.2005 год., за която липсват доказателства за действителното плащане на начисления данък. Конкретно за фактура № 342/30.12.2005 год. с предмет - изолация не е представен Дневник за данъчния период, а само справка-декларация. Поради това, съдебният състав вярно е преценил, че не са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) В касационната жалба не са изложени конкретни възражения и аргументи относно отказан данъчен кредит общо в размер на 5633.94 лв. от ЕТ "Аргус - Атаджан Ахмедов", ЕТ "Лъки - Вл. Любенов" и ЕТ "Гарс - Паци Георгиев", въпреки че решението на административния съд се обжалва изцяло. Не са изложени и конкретни възражения по отношение на доставчика "Груп строй" ЕООД с отказано право на приспадане на данъчен кредит. Доставчикът е издал на жалбоподателя данъчна фактура с начислено ДДС след неговата дерегистрация по ЗДДС. Установената фактическа обстановка относно тези доставчици е видна от мотивите както на решението на директора на Дирекция "ОУИ", гр. В. Търново, така и от тези на атакувания пред ВАС съдебен акт на АСВТ. Предвид на изложеното, жалбата се явява неоснователна и Решението на АСВТ следва да се остави в сила. Ответникът не е представляван пред настоящата инстанция, поради което разноски за него не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,