Решение № 5841 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2021 г.

Решение № 5841 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2021 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 1962 от 26.03.2021 г. постановено по адм. д. № 1674/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационната жалба от А. П., чрез адв. В. Скочев е в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата й претенция за разликата от 5 624, 38 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 8 627, 96, представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания върху максималния размер от 196 000 лв. и относно частта, с която е отхвърлена исковата й претенция за сумата от 84 693, 07 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в "Корпоративна търговска банка" (КТБ) АД и изплатения депозит. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В съдебно заседание пред настоящата инстанция А. П., редовно призована, не се явява и не се представлява. Касационната жалба на БНБ е срещу частта, с която е осъдена да заплати на П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624, 38 лв. представляващи обезщетение за лихвата на забавеното плащане на сумата от гарантирания депозит от 196 000 лв. за времето от противоправното бездействие на БНБ от 27.07.2014 г. до 04.11.2014 г. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид начислената договорна лихва, която следва да се приспадне от присъденото обезщетение Сочи се, че в мотивите на оспорваното решение, съдът правилно е определил периода, за който би се дължало обезщетението, но в диспозитива погрешно е посочен друг период, а именно 27.07.2014 г. - 04.11.2014 г. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на частично уважения иск и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание БНБ се представлява от адв. Иванова, която поддържа жалбата и оспорва жалбата на П.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Счита, че при постановяване на решението съдът е изложил мотиви, които кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че периодът за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на БНБ е частично основателна, а жалбата на П. е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от А. П., представлявана от адв. Скочев, срещу БНБ. При условията на кумулативно обективно съединяване, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са предявени два иска - за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв., представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания на лицето от депозираните от него средства в КТБ за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. и за присъждане на обезщетение в размер на 84 693, 97 лв., представляващи разликата между размера на вложенията на ищцата и изплатения й гарантиран депозит. С протоколно определение от 23.11.2016 г. съдът е допуснал увеличение на първия иск от 500 лв. на 8627, 97 лв., съобразно заключението на изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза. Като главно противоправно бездействие ищцата е посочила неотнемането на лиценза на КТБ в определения срок от чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции и неосигуряването на достъп на вложителите до гарантирания размер на влоговете им в поставената под надзор банка в нарушение на чл. 1, пар. 3, т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане, изменена с Директива 2009/14/ЕО на ЕП и на Съвета от 11 март 2009 година. Посочени са и множество други нарушения на общностното право, довели до противоправния резултат – увреждането на икономическите интереси на вложителите. Съдът е приел първия иск за частично основателен и е осъдил БНБ да заплати на П. сумата в размер на 5624, 38 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 27.07.2014 г. до 04.11.2014 г. - върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв. Наред с това съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на ищцата за осъждането на ответника по втория иск - имуществени вреди за сумата от 84 693, 97 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на П. в КТБ и изплатения й гарантиран депозит. Административният съд е възложил и разноските на страните съобразно изхода на делото. За да уважи частично първата искова претенция, АССГ е приел, че е сезиран с допустим иск. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че макар БНБ да не е административен орган, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. При упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, съдът е приел, че БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкционни функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти не са равнопоставени. Приел е, че за периода, за който се претендира обезщетението е съществувала правна уредба, основана на различни нормативни актове. За периода от 30.06.2014 г. до 14.08.2015 г. разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съдът е приел наличието на предпоставка за отговорността на БНБ с оглед изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект. След като тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност в императивния 5-дневен срок и това не е сторено, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. При тези данни съдът е приел за доказани имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. В мотивите си АССГ е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Определил е сума в размер на 5624, 38 лв. Административният съд е приел втората искова претенция на П. за недоказана. Приел е, че по делото не са установени нормативните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, поради това, че изпадането в състояние на неплатежоспособност било свързано с начина на управление на банката и взетите в тази насока управленски решения. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че предприетите от БНБ мерки по време на наложения на БНБ специален надзор, се явяват в нарушение на чл. 63-65 ДФЕС. Съдът е направил извод, че вземането на П. е включено в списъка на приетите вземания и за нея съществува възможността да получи вземането си. Административният съд е възложил и разноските на страните в производството, съобразно изхода на делото. Решението е частично неправилно. От фактическа страна по делото не е спорно, че към 06.11.2014 г. П. е била титуляр по сметка в КТБ, с налични средства в размер 265 994, 93 лв. На 20.06.2014 г., с писмо, вх. № 4098 в БНБ било получено писмено уведомление от ръководството на КТБ за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Решение № 61/18.11.2014 г. УС на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение № 1443/3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г. Обосновал е решението си със съображенията, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С-571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, § 3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; -когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият срок от 5 работни дни предвид разпоредбата на чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19/ЕО, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г. / и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл. 1, § 3, буква i) и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т. 49, т. 50 и т. 51 и от текста на чл. 1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това "колкото е възможно по-скоро" и "не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми". Не е спорно, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата. Тази разпоредба както е посочил и СЕС, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. В тази насока следва да се посочи, че с оглед принципа на примат на общностното над националното право, като не е взела решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и тя е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума й е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по-висока. Предвид гореизложеното неоснователен се явява доводът на БНБ, че съдът е следвало да приспадне от определеното обезщетение договорната лихва. Размерът на законната лихва за забава за периода от 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., изчислен технически, посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 5624, 60 лв., който съответства и на присъденото от АССГ обезщетение. Настоящата инстанция следва да остави в сила решението по отношение размера на присъдената сума и да отмени същото, в частта за периода, тъй като в диспозитива на съдебния акт е посочен период 27.07.2014 г. – 04.11.2014 г., различен от посочения по-горе. Правилно е решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на П., явяваща се част от главницата по влога на ищцата в КТБ, над гарантирания от закона размер. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се докаже наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, от които пряко и непосредствено да е причинена вреда. Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните и органи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Както става ясно от представените по делото доказателства, ищцата е включена като кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ и в това производство са й изплащани суми като част от влога и в банката. В подкрепа на горепосочените доводи е и разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, съгласно която БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Законосъобразността на посочените по-горе доводи се потвърждава и от мотивите на решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C 501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело "BT срещу Българска народна банка". В параграф 49 на решението е посочено, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до определения в член 7, параграф 1а от тази директива размер. В параграф 53 – 57 от решението е прието, че задължение на държавата е да уреди схеми за гарантиране на депозити с минимално равнище на покритие от 100 000 EUR за всеки вложител, като това изплащане следва да стане в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи са установили неналичността на депозита. Изрично е посочено, че Директива 94/19 не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива, защото директивата не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи: "... чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в чл. 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с чл. 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което чл. 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични." При този изход на спора, разноски на страните не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,