Решение № 6402 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11155/2012 г.

Решение № 6402 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11155/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Форсиз Лиз" ООД - гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. Николай Бангеев срещу решение № 1619/9.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1219/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 131002455/21.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с решение № 260 от 18.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците декември 2009 г., януари и февруари 2010 г. в размер на общо 51 666,49 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4 519,73 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението на съда повтаря изцяло фактическите констатации на ответника, които са оспорени от дружеството, а тежестта на доказване лежи върху органите по приходите, тъй като в ДОПК няма презумпция, че констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Касаторът се оплаква, че съдът безпротиворечиво е приел изводите на НАП за липса на реални доставки, въпреки приложените по делото писмени доказателства в обратния смисъл. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с представените по делото ревизионни актове на доставчиците по ЗДДС, в които няма корекции на данъка, но необосновано са игнорирани от съда. Относно отделните доставки в касационната жалба се преповтарят възраженията, направени в първоинстанционната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив в депозираната по делото подробна писмена защита я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Форсиз лийз" ООД - гр. Пазарджик първоинстанционният съд е приел, че по фактурите, издадени през процесните периоди от доставчиците "Стоп Комерс" ЕООД, ЕТ "Ивайло Папазов" и "Санита Стил" ООД не е доказана реалността на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, поради което са потвърдени констатациите на приходните органи за наличие на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. За фактурираните от "Стоп Комерс" ЕООД доставки на зеленчуци - чушки, патладжани, лук, тиквички, моркови и суха манатарка съдът е установил, че доставчикът е земеделски производител. По представените констативни протоколи от 5.11.2009 г. и 4.12.2009 г. за добив на процесните зеленчуци (без сухите манатарки), съдът е приел, че не са ангажирани доказателства реалното предаване на зеленчуците, нито че този доставчик ги е произвел. Установено е от съда, че доставчикът през процесните периоди от обработвал 4 бр. зеленчукови градини с обща площ от 14,619 дка в с. Мало Конаре и е прието, че тези площи са били засети с градински домати, оранжерийни краставици и градински пипер, като е приложен договор за наем от 1.11.2008 г. с Христо Лулчев за шест ниви, стъклена оранжерия и складови помещения. Доказателства за засаждане от доставчика, респ. добиване на чушки, патладжани, лук, тиквички и моркови не са представени. Относно добива на гъби - собствено производство, съдът е ценил констатациите на приходните органи, че от получената информация от Областна дирекция "Земеделие" доставчикът не е декларирал, че ще произвежда такъв вид продукция. Относно фактурираните консултантски услуги съдът е приел, че не е доказано прогнозиране и планиране за осъществяване на проект за изграждане на оранжерия и необходимата й инфраструктура от посочения доставчик, както е договорено от страните по доставката. За доставките от ЕТ "Ивайло Папазов" съдът е установил, че са издадени фактури с предмет "стоки по опис", без приложен опис. Относно представената стокова разписка за санитарни препарати и ел. крушки, съдът е направил изводи, че в нея е записан друг номер на фактура, която е издадена на Храм "Света Петка". Според съда въз основа на доказателствата е установено, че са фактурирани стоки, без да са налице доказателства за реалното им предаване, както и за транспортирането им. За доставките от "Санита стил" ООД съдът е установил, че са издадени 7 бр. фактури с предмет "санитарно-хигиенни и козметични препарати", както и че е налице договор за тях от 4.02.2010 г. Съдът е установил разлика в представените документи от жалбоподателя и неговия доставчик. От жалбоподателят представените фактури са от месец февруари 2010 г., а от доставчика - месец март 2010 г. И за тези доставки съдът е приел, че те само са фактурирани, без да е налице реалното им осъществяване по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че не са налице основания за право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя, тъй като не са осъществени предпоставките на чл. 68 във връзка с чл. 71 ЗДДС, както и че законосъобразно приходните органи са отказали това право на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. По доставките от "Стоп Комерс" ЕООД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно фактурирането на доставки на зеленчуци - чушки, патладжани, лук, тиквички, моркови и суха манатарка, че за тях не е доказано реалното им осъществяване съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС, който изисква доказателства за прехвърляне правото на собственост. За безспорно е прието обстоятелството, че този доставчик е земеделски производител, както и че произвежда градински домати, оранжерийни краставици и градински пипер, но не и фактурираните зеленчуци в посочените количества. За сухата манатарка правилно съдът е приел, че доставчикът като земеделски производител не е уведомил Областна дирекция "Земеделие", че ще добива такъв продукт, като при липса на доказателства откъде са събирани гъбите, по какъв начин са превозвани и е прехвърлено правото им на собственост на касатора, съдът законосъобразно е достигнал до извод само за фактуриране, но не и за реално предаване на гъбите (прехвърляне правото им на собственост съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС). За фактурираните консултантски услуги съгласно договор № 1/3.01.2010 г. за прогнозиране и планиране за осъществяване на проект за изграждане на оранжерия и необходимата й инфраструктура, установено е по делото, че не са представени доказателства относно фактурираните консултации, тъй като от обясненията на "Стоп Комерс" ЕООД, те са извършени от лицето Иван Лулчев, което работи на трудов договор в посоченото дружество. Установено е също, че при поискване на информация за осъществяваната консултация от Иван Лулчев, същият е заявил, че тя представлява ноу-хау. Правилно съдът е приел, че не е установено извършването на услугата, която е фактурирана по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Не е установено, че "Стоп Комерс" ЕООД е осъществил консултантските услуги, нито работещият в него на трудов договор Иван Лулчев. За последния има данни за квалификация по специалност икономика, но не са ангажирани доказателства за такива, свързани с проектиране и изграждане на оранжерии, т. е. и на техническа квалификация. Предвид изложеното по доставките от "Стоп Комерс" ЕООД законосъобразни са изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 68 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, както и че правилно са възприети констатациите на приходните органи и основанието, на което е отказано посоченото материално право - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По доставките от ЕТ "Ивайло Папазов". Правилно първоинстанционният съд е приел, че са издадени фактури с предмет "стоки по опис", без приложен опис. По този начин фактурите не отразяват действително осъществени стопански операции, изразяващи се в прехвърляне право на собственост на неопределени стоки. Представената пред съда стоковата разписка за санитарни препарати, ел. крушки и др. като частен свидетелстващ документ не се полза с материална доказателствена сила, а само с формална. Освен това от нея е установено, че е записан друг номер на фактура, което не може да я причисли към издадените стоки по процесната фактура № 351/1.12.2009 г. Първоинстанционният съд правилно е възприел констатациите на приходните органи за липса на убедителни доказателства за реално прехвърляне на стоки, поради което и правилно основанието за отказ от право на приспадане на данъчен кредит е посоченото по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По доставките от "Санита стил" ООД. Съдът правилно е установил различие при представените в ревизионното производство доказателства от касатора и неговия доставчик - разлика в периода на издаване на процесните 7 бр. фактури за санитарно-хигиенни и козметични препарати. Доказателства за прехвърляне правото на собственост на посочените стоки не са представени, което от своя страна не може да реализира състава на чл. 68 ЗДДС за приспадане право на приспадане на данъчен кредит за касатора. Непредставянето на транспортни документи също е относимо към отказа за приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. За всичките доставки съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото е установила осчетоводяване, но това не е достатъчно за приспадане правото на данъчен кредит за получателя по доставките на стоки и и услуги. Относно представените в хода на първоинстанционното съдебно производство ревизионни актове но доставчиците - РА № 161002827/26.11.2010 г. на "Стоп Комерс" ЕООД, РА № 131003396/23.12.2010 г. на ЕТ "Ивайло Папазов"и РА № 211004405/1.03.2011 г. на "Санита стил" ООД, те са без значение за правото на приспадане за получателя по фактурите, издадени от посочените доставчици. Това е така, тъй като те не представляват доказателства, които да обвържат с материална доказателствена сила страните по настоящия спор. Освен това изрично в актуалната съдебна практика - решения по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС в Люксембург се прие, че без значение за правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е съставеният ревизионен акт на неговия доставчик, в който не е направена корекция на декларирания от него ДДС. Според СЕС от факта, че не е извършена корекция с ревизионния акт на доставчика, не следва, че данъчната администрация е признала, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми доставки. В този смисъл е чл. 203 от Директива 2006/112/ЕИО, респ. чл. 85 ЗДДС. Оплакването на касатора, че в тежест на приходните органи е била доказателствената тежест, е неоснователно. В ревизионния акт приходните органи са твърдели отрицателни факти, които по общите правила на доказването, не са длъжни да доказват. Поради това, макар, че в ДОПК не съществува сходна на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), с изключение на чл. 124, ал. 2 ДОПК, то касаторът е този, който е следвало с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да опровергае констатациите на ревизионния акт, но това не е сторено. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в депозираната по делото писмена защита за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова за настоящата касационна инстанция не се дължи, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,