Решение № 378 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2018 г.

Решение № 378 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Еврохотели" АД, подадена чрез адв. Д. Горбунова, срещу решение № 3242 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 401 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството Ревизионен акт (РА) № СФР16–РД77-55/05.05.2016 г., издаден от Р. Бенковска, на длъжност началник отдел - възложил ревизията и М. Симеонова, на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА16-РД28-27/14.11.2016 г. на заместник кмета на Столична община.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо место оспорва извода на съда, че РА е издаден от компетентен орган по приходите с доводи, че не са представени доказателства, издателите на РА да са определени със заповед на кмета на Столична община с правомощията по чл. 4 от ЗМДТ. Отделно от това твърди, че и решението на горестоящият административен орган не е подписано от кмета на Столична община, поради което е издадено от некомпетентен административен орган. На второ место, оспорва извода на съда, че задълженията за данък недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и лихви към тях за 2010 г. не са погасени по давност с доводи, че РА е издаден на 05.05.2016 г., поради което е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. На трето место, оспорва изводите за материална законосъобразност на издадения РА с доводи, че реда по чл. 105 – 106 от ДОПК не може да намери приложение при установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения се определят чрез самоначисляване и за тях общините връчват съобщения, а в конкретния случай изпратените от общината съобщения установяват задълженията за ДНИ и ТБО в декларираните им стойности. Оспорва и извода на съда, че в хода на ревизията правилно е определена данъчната основа за облагане на база данъчната оценка на недвижимия имот, която била силно завишена, като изчислена на база разгърнатата застроена площ (РЗП), вместо само по декларираната от дружеството застроена площ от парцела. По отношение на установените задължения за ДНИ за земя, счита, че следва да се изключат частите, от парцела, които са застроени. Счита за неправилни и изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт в частта на установените задължения за лихви с доводи, че такива не се дължат при липса на съобщения за заплащане на задължения за ДНИ и ТБО в определените с ревизионния акт размери. В заключение се претендира отмяна на решението и отмяна на процесния РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Столична община, чрез юрисконсулт Йосифова, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – София град, както и да присъди разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразявайки доводите и възраженията на страните и обсъждайки предявените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна по делото, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № СФР16–РД77-55/05.05.2016 г., издаден от Р. Бенковска, на длъжност началник отдел - възложил ревизията и М. Симеонова, на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА16-РД28-27/14.11.2016 г. на заместник кмета на Столична община, с който за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. за притежавания от "Еврохотели" АД недвижим нежилищен имот на територията на Столична община, район "Овча купел" са установени публични общински вземания, както следва:

• ДНИ в размер на 90 146, 28 лв., от които внесената сума е ЗЗ 42, 50 лв. и остават за довнасяне в размер на 56 733, 78 лв., както и лихви за просрочие до 02.03.2016 г. – 17 181, 22 лв.;

• ТБО в размер на 117 445, 48 лв., ведно с лихви за просрочие до 02.03.2016 г. в размер на 4 229, 30 лв., т. е. целият общ размер за довнасяне е 235 589, 78 лв.

С оспореното решение, АССГ е изменил РА № СФР16–РД77-55/05.05.2016 г., издаден от Р. Бенковска, на длъжност началник отдел - възложил ревизията и М. Симеонова, на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № СОА16-РД28-27/14.11.2016 г. на заместник кмета на Столична община, като определил данъка за недвижими имоти за обекта на облагане земя за 2010 г. в размер на 294, 83 лв., за 2011 г. - 294, 83 лв., за 2012 г. - 294, 83 лв., за 2013 г. - 294, 83 лв. и за 2014 г. - 294, 83 лв., заедно със съответните закъснителни лихви, както и задължението за ТБО за 2010 г. в размер на 1163, 58 лв., за 2011 г. в размер на 990, 62 лв., за 2012 г. в размер на 974, 90 лв., за 2013 г. в размер на 1006, 34 лв. и за 2014 г. в размер на 990, 62 лв., заедно със съответните закъснителни лихви и отхвърлил жалбата на "Еврохотели" АД срещу РА, в останалата му обжалвана част.

По време на ревизионното производство е констатирано, че "Еврохотели" АД е придобило през 2001 г. чрез апортна вноска от акционера "ЗЛИН САТ" ООД недвижим имот – масивна 9 етажна сграда в кв. "Гора баня", ул. "Перуника" № 1 А, представляващ хотелски комплект "Горна баня", ведно със съответното право на строеж върху общинска земя УПИ 5 – за хотелски комплекс, кв. 27, местност "Горна баня" по плана на гр. София. За придобиването на имота дружеството е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ на 05.10.2001 г. с декларирана отчетна стойност на имота – 3 600 000 лв. На 30.04.2010 г. дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която имота е деклариран като друга нежилищна сграда, хотел на 9 етажа и РЗП – 758 кв. м. В хода на ревизията е установена разлика между декларираните данни в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 30.04.2010 г. и характеристиките на сградата – хотел в представения устав на дружеството от 04.07.2001 г., в който е записано, че апортната вноска включва хотелски комплекс на 9 етажа със застроена площ от 758 кв. м. и сладкарница със застроена площ от 588 кв. м. Въз основа на обясненията на управителя на дружеството е прието, че РЗП на сградата включва: мазе – 1185 кв. м., партерен етаж – 635 кв. м., хотелски етажи – 4 320 кв. м. и кафе – сладкарница – 550 кв. м. Коефицента за местоположение е увеличен с 40 % съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ. И площта на кафе – сладкарницата е определена съгласно становището от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София. С оглед тези обстоятелства е определена и основата за облагане с ДНИ и ТБО.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ орган по приходите, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК.

Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като е посочил, че за най-старите задължения от 2010 г. 5- годишната давност по чл. 171 от ДОПК изтича на 31.12.2015 г., но съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с връчването на ЗВР на 22.12.2015 г. давността е спряна до издаването на РА на 05.05.2016 г., а с издаването му на основание чл. 172, ал. 2 е прекъсната, поради което на основание ал. 3 от разпоредбата е започнала нова 5 годишна давност, като абсолютната давност от 10 години също не е изтекла и за най-старото задължение за 2010 г. и за следващите до 2014 г. Приел е за неоснователно и възражението за погасяване по давност на задълженията за лихви, като е посочил, че същите като акцесорни задължения също представляват публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК и се погасяват с изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен давностен срок, който и по отношение на тях не е изтекъл.

След анализ на нормативната уредба, касаеща ДНИ – чл. 14, 17, 19, чл. 21 от ЗМДТ, чл. 15 от Наредбата на Столичния общински съвет за определяне на размера на местните данъци, нормативната уредба, касаеща ТБО – чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ и приети решения на СОС за съответните години, както и на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА, в частта относно установените задължения за ДНИ и ТБО с обект на облагане – сграда, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в тази му част, а по отношение на установените задължения ДНИ и ТБО с обект на облагане – земя, съдът е изменил РА, като е намалил размера на установените задължения.

Съдът е приел, че при определяне на основата за облагане с ДНИ на обекта сграда – хотел, правилно ревизиращите са ценили не само предоставените от дружеството данни в декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 30.04.2010 г., в които сградата е отразена като "друга нежилищна", вместо такава с търговско предназначение, но и служебно събраните сведения от СО, отдел "Архитектура и благоустройство" и от СГКК – гр. София за площта, предназначение, наличието на кафе-сладкарница на две нива. Приел е, че правилно задължението за ДНИ за обект – сграда за 2010 г. е определено на база отчетната стойност на имота, а за периода 2011 г. – 2014 г. по данъчна оценка на имота. Приел е, че констатациите и изводите на ревизиращия екип по отношение на установените задължения за ДНИ за обект на облагане – сграда, съвпадат изцяло със заключението на Комплексната съдебно-оценителна и счетоводна експертиза.

По отношение на установите задължения за ТБО с обект на облагане - сграда за периода 2010 г. – 2014 г. и след анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е посочил в решението си, че размерът на дължимите такси е определен на база на отчетната стойност на процесният имот, като липсва разлика между установените задължения по РА и в заключението по назначената експертиза.

По отношение на установеното задължение за ДНИ и ТБО за обект на облагане – земя, съдът е приел, че неправилно е определена в хода на ревизията площта на УПИ V - за хотелски комплекс от кв. 27 на кв. "Горна баня" - 5 970 кв. метра. Въз основа на заключението по назначената допълнителна комплексна експертиза, базирано на скица № 15303637/17.07.2015 г., според която бившият парцел V от кв. 27, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2720 е с площ 3 110 кв. метра съгласно КККР, одобрени със заповед № РД 1874/20.10.2009 г. на АГКК, а данъчната оценка на земята с площ 3 110 кв. метра е 157241, 60 лв., съдът е обосновал правни изводи, че задълженията за ДНИ с обект на облагане земя за петте ревизирани периода възлизат на 294, 83 лв. Приел е, че липсва нормативно основание за изключване на застроената площ на земята от параметрите за формиране на данъчната оценка - съгласно чл. 14 от част IV на Приложение № 2 към ЗМДТ, а напротив данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула включваща площта на земята, включително застроената площ в квадратни метри.

Решението, в обжалваната му част е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че РА е издаден от компетентни органи, в предписаната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неоснователни са доводите на касатора, че РА е издаден от лица, които не са определени със заповед на кмета на Столична община с правомощията по чл. 4 от ЗМДТ. Със заповед № СО15-РД-09-621/03.06.2015 г. на Заместник Кмета на Столична община, заместващ Кмета на Столична община по силата на Заповед № РД -15—5260/29.05.2015 г., от която се установява и отсъствието на титуляра са определени за местни органи по приходите служителите и длъжностните лица, заемащи съответните длъжности в Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община, имащи права и задължения на органи по приходите по отношение на производството по установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местни данъци и такси битови отпадъци, подробно изброени. Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № МДТ-РД-01-74/16.09.2015 г., издадена от Р. Бенковска на длъжност началник в отдел "РК" при Дирекция "РСВ" – СО, като оправомощено длъжностно лице с правомощия да възлага ревизии по ЗМДТ от териториалния директор при СО – директорът на дирекция "РСВ", оправомощен да замества Кмета на Столична община със Заповед № РД 5260/29.05.2015 г. на Кмета на Столична община. Длъжностното качество на възложителя на ревизията и на членовете на ревизиращия екип са установени с множество заповеди за назначаване/ преназначаване, налични по преписката. По изложените съображения, правилно първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите.

Обоснован е и извода на АССГ, че решението, постановено от горестоящият административен орган е издадено от компетентен орган – заместник Кмета на Столична община в условията на заместване на Кмета на Столична община по силата на Заповед № СОА16 РД15 10940/14.11.2016 г. Споделят се и доводите на съда, че дори да се установи липса на компетентност на решаващия орган, горното не влече незаконосъобразност на обжалвания РА.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно отхвърлил възраженията му за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2010 г. Действително съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, който в случая за задълженията за ДНИ и ТБО за 2010 г. изтича на 31.12.2015 г., но на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността се спира, когато е започнало производство по установяване на задължения, в случая на 17.09.2015 г. с връчването на ЗВР на управителя на дружеството – В. Христов и на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК - се прекъсва с издаване на акта за установяване на публично вземане, което в случая е датата на издаване на РА от 05.05.2016 г., поради което правилно съдът е приел, че публичните вземания за 2010 г., ведно със задълженията за лихви, не са погасени по давност.

Неотносими към правния спор са доводите на касатора за неприложимост на процесуалния ред по чл. 105 – 106 от ДОПК за установяване на задължения за ДНИ и ТБО.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В Глава XIV от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски: 1) предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава IХ от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - Раздел II, глава ХIV от ДОПК.

В настоящия случай е приложен втория способ - установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.

Но дори и в хипотезата на предваритилно установяване на задължения по декларация в чл. 106, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че когато в декларацията по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата на данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, с който се коригира декларацията, а актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 от ДОПК и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо обаче от издаването на акт по чл. 106, ал. 1, от ДОПК, включително когато е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия - чл. 106, ал. 3 от ДОПК. В случая с оглед констатираните разлики при декларирането, както по отношение на РЗП, така и по отношение на търговския характер на имота, правилно административните органи са приели, че в подадената от дружеството декларация са установени несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане и размера на дължимите ДНИ и ТБО, поради което задълженията са установени с ревизионен акт. Същите и на основание чл. 106, ал. 3 от ДОПК са подлежали на установяване чрез извършване на ревизия.

Обоснован на събраните доказателства и заключение по назначена Комплексната съдебно-оценителна и счетоводна експертиза е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в частта на установените задължения за ДНИ с обект на облагане – сграда.

Съгласно текста на чл. 19, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ, в сила от 01.01.1998 г., изм. ДВ. бр. 95 от 01.12.2009 г.), размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а считано от 01.01.2011 г. - по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че данъчната оценка на обекта за облагане с ДНИ – сграда е завишена, като определена върху РЗП, вместо само върху застроената площ от парцела. Подобно твърдение не почива на нормативната уредба. Напротив, формулата за изчисляване на данъчната оценка на правото на строеж включва разгърната застроена площ на сградата в кв. м., съгласно чл. 22 от Приложение № 2 "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към ЗМДТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че при определяне на ДНИ на обект за облагане – земя следва да се изключи площта от парцела, която е застроена, тъй като отново такова твърдение не почива на нормативната уредба. Напротив, формулата за изчисляване на данъчната оценка на земите в строителните граници включва площта на земята, включително застроената площ в кв. м., съгласно чл. 13 от Приложение № 2 "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към ЗМДТ.

По отношение на установените задължения за ТБО, правилно съдът е установил, че декларираните имоти попадат в териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на СО и в процесните периоди услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършена от общината, както и че общината е разполагала с депо за обезвреждане на битови отпадъци, което обуславя дължимостта на ТБО за тях от собственика на сградата и ползвател на земята.

Неснователни са твърденията на касатора за неправилност на решението и в частта на установените задължения за ТБО с доводи, че неправилно са установени основите за изчисляване размера на таксата. Извода на съда относно законосъобразността на установените основи за определяне на ТБО е потвърден с неоспорено по делото заключение по назначена комплексна експертиза, установила и размера на възприетите от съда задължения за ТБО.

Неснователни са твърденията на касатора за неправилност на решението и в частта, с която е потвърден РА, в частта на начислените лихви за просрочие. След като установените с РА задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2014 г. не са внесени, то за същите правилно са начислени лихви за просрочие, а доводите на касатора, че такива не се дължат, тъй като преди РА дружеството не е уведомено за дължимостта на лихвите са неоснователни.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски за първоинстанционното производство. Същите са определени от съда съобразно отхвърлената част от жалбата и материалния интерес по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, първо отделение счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 4 514 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,