Решение № 595 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1363/2012 г.

Решение № 595 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1363/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения К. А. Р. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 346/2012 г. по описа на Районен съд - Асеновград и отмяна на определението от 11.06.2012 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 - 3 НПК. Осъденият твърди, че доброволно е признал само за едно от деянията - опита за кражба, а за другото деяние от продължаваното престъпление - принуден да признае да се признае от разследващия. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) поддържа искането на осъдения за намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определението от 11.06.2012 г. по н. о. х. д. № 346/2012 г. Асеновградският районен съд е одобрил споразумение, с което обвиняемият К. А. Р. се е признал за виновен в това, на 7.06.2012 г. в гр. Ас. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на техническо средство да е отнел от владението на С. Ф. Ф. чужди движими вещи (трансмитер за автомобил с флаш памет), както и да е направил опит да отнеме чужди движими вещи (лекарства) от владението на Г. И. Ж., всичко на обща стойност 188,12 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Поради това и на основание чл. 196, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор. Приспаднато е предварителното задържане, постановено е какво да стане с веществените доказателства и в тежест на Р. са възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. По делото липсват данни за недопустимо оказано влияние върху осъдения, което да е накърнило доброволното му съгласие делото да се реши по споразумение. След приключване на разследването е изготвено писмено споразумение между прокурора и защитника за решаване на делото, съдържащо съгласието им по въпросите от кръга на посочените в чл. 381, ал. 5 НПК. Обвиняемият е подписал споразумението, изразявайки съгласие с него и след надлежно деклариран отказ от съдебно разглеждане по общия ред. Асеновградският районен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал. 3 НПК, включително да изясни дали доброволно е било подписано споразумението. Видно от протокола осъденият К. А. Р. е направил ясни и недвусмислени изявления в открито съдебно заседание и в присъствието на защитника. Следователно, в изтъквания от осъдения аспект не е било допуснато съществено процесуално нарушение. Наказанието за продължаваното престъпление е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК значително под предвидения минимум на лишаването от свобода. Липсва явна несправедливост, която да оправдава възобновяване на наказателното дело и намаляване на наказанието. Искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК