Решение № 12266 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД срещу Решение 5877/30.09.2020г., постановено по адм.д.8726/2019г. от Административния съд София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД срещу Решение Ц-19/01.07.2019г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел II, т.5.1. и дружеството е осъдено да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните:

• съдът не е съобразил правилата за разпределение на доказателствената тежест и по-конкретно, че КЕВР носи доказателствената тежест за установяване на фактическите обстоятелства в решението й;

• необоснованост на извода на съда за мотивираност на решението на КЕВР в оспорената му част;

• неправилност на извода на съда за правилност на решението на КЕВР в частта относно определянето на прогнозната цена за базов товар;

• необоснованост на решението в частта, в която приема, че подходът на КЕВР за определяне на технологичните разходи е съобразен с действащото европейско право;

• корекцията с фактор Z следва да отразява разликата между прогнозните и реално отчетените разходи;

• изводът на съда, с който се отхвърля възражението срещу определените разходи за балансиране противоречи на материалния закон;

• съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателя и събраните доказателства във връзка с възражението срещу признатите оперативни разходи за дейносттаразпределение на електрическа енергия;

• съдът неправилно не е възприел възражението срещу използвания от КЕВР общ подход при извърщената планова проверка на електроразпределителните дружества за изпълнение на инвестициите;

• съдът неправилно е приложил материалния закон при преценката относно определената от КЕВР нетна балансова стойност на съществуващите активи;

• съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя по отношение на корекцията съгласно чл.38, ал.3 от Наредба 1 за изпълнение на инвестициите и съответстващите им амортизации.

Касаторът иска след отмяна на съдебното решение да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЕВР в обжалваната му част и преписката се върне на комисията за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба по съображения, развити подробно в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция приема следното:

Пред административния съд е обжалвано от ЧЕЗ Разпределение БългарияАД, решение Ц-19/01.07.2019г. на КЕВР, с което са утвърдени цени в сектор Електроенергетика за периода от 01.07.2019г. до 30.06.2020г., в частта по раздел II. т.5.1., в която са утвърдени цени без ДДС и техните ценообразуващи елементи за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството- жалбоподател на средно напрежение, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, за достъп за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа и за достъп за битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на дружеството.

Административният съд е преценил жалбата като допустима. Преценил е, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Административният съд е преценил решението в обжалваната му част като мотивирано. Съдът е приел, че КЕВР е изложила подробни съображения в решението си за приемането на обжалваните цени и ценообразуващите елементи. Приел е, че с приложения общ подход при обсъждане на постъпилите заявления от електроразпределетилните дружества, КЕВР е действала при условията на оперативна самостоятелност, като с него е гарантирала равнопоставеността на отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, като е спазила принципа, залегнал в чл.23, т.5 ЗЕ.

Съдът е допуснал по делото съдебно-икономическа експертиза, чиито заключения (основно и допълнително) е кредитирал като доказателства по делото, посочвайки, че те са изготвени компетентно и от експерт, притежаващ необходимите специални знания. Административният съд подробно е възпроизвел в решението си констатациите в заключенията, правейки ги свой мотиви, обосновали крайния резултат по спорните въпроси.

Въз основа на заключенията, съдът е обосновал законосъобразност на решението на КЕВР в частта, в която за регулаторния период, е определена прогнозна пазарна цена за базов товар в размер на 89,00 лв/МВтч.

Установил е, че при определянето на тази цена, КЕВР е извършила анализ на дългосрочните продукти на БНЕБ ЕАД и цените на форуърдни продукти на унгарска и румънска борса, като поради недостатъчност на данни за търгове с период на доставка, съвпадащ с регулаторния период, КЕВР е извършила анализ и на фючърсните сделки на унгарската борса и на унгарските фючърси на ЕЕБ, като КЕВР е подходила консервативно, използвайки по-ниски нива на фючърсните сделки от установените при анализа. От допълнителното заключение на вещото лице, съдът установил, че според данните на БНЕБ за релевентния период среднопретеглените цени на пазар Ден напред варират от повишение в края на 2019г., до понижение в началото на 2020г., последвало повишение, след което понижение и срив на цените през м.март 2020г. поради настъпили извънредни обстоятелства. Средната цена за базов товар според тази информация е 82,45лв./МВтч при определена с решението прогнозна пазарна цена за базов товар в размер на 89,00лв./МВтч.

Решението на първоинстанционния съд по този спорен въпрос е обосновано. От основното и допълнително заключения на съдебната експертиза се установява, че определената от КЕВР прогнозна цена за базов товар е над средната цена за базов товор за периода.

Въз основа на заключението на вещото лице е приет за правилен аргумента на КЕВР, че увеличените разходи за заплати и възнаграждения на дружеството за регулаторния период трябва да се покрият чрез оптимизиране на оперативните разходи и намаляване на технологичния разход, вследствие на извършени инвестиции. Прието е, че връзката между инвестициите и оперативните разходи се изразявала в намаление на разходите за персонал и обслужване на мрежата при инвестиране на средства за обновяване на съоръженията.

Решението на първоинстанционния съд по този въпрос е правилно. Комисията не е задължена да признае предложения размер на увеличен разход за заплати и възнаграждения от дружеството, но е задължена да изложи съображения за това. В случая такива са посочени в решението на КЕВР. При положение, че Комисията е приела, че този увеличен разход може да се покрие от оптимизацията на разходите на дружеството в резултат на извършените инвестиции, в тежест на дружеството е било да установи, че това не е възможно, каквито доказателства по делото не са ангажирани, респективно събрани.

По отношение на определения от КЕВР размер на технологични разходи, съдът е приел, отново въз основа на констатациите и изводите в заключението на вещото лице, че одобреният размер от страна КЕВР е стимул за ЕРД за намаляване на загубите при преноса на ел. енергия и достигане на европейските нива. КЕВР е преценила като неприемливи високите технологични разходи, които директно се отразяват в цената на крайните потребители, с което се нарушавал принципа в чл.23, т.4 ЗЕ. Приетият подход от КЕВР е съответен на регламентацията в правото на ЕС и той не следва да е обвързан от реалните загуби по преноса в резултат на техническите характеристики на електроразпределителната мрежа, тъй като това не би стимулирало дружеството за бъдещи инвестиции в нея за спестяване на електрическа енергия.

Касационната инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд по този въпрос. На база сравнителен анализ с другите електроразпределителни дружества, действащи на националния пазар, КЕВР е преценила, че определеното от нея ниво на технологичен разход за ЧЕЗ Разпределение БългарияАД е напълно постижимо. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото за обратното.

Във връзка с гореизложените съображения като неоснователно следва да се прецени и възражението на касатора относно неправилността на обжалваното съдебно решение, потвърждаващо решението на КЕВР относно размера на корекцията с фактор Z.

Съдът е преценил като законосъобразно решението на КЕВР в частта, в която са одобрени разходите за амортизации на активите, тъй като от заключението на експерта се установявало, че такива били одобрени за възмездно придобити активи, въведени в експлоатация.

От жалбата на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД до АССГ е видно, че дружеството не е доволно от определената от Комисията справедлива балансова стойност на съществуващите активи за регулаторни цели.

Първоинстанционният съд правилно е преценил възражението на дружеството по този въпрос като неоснователно, тъй като видно от заключението на съдебната експертиза средната величина на балансовата стойност на съществуващите активи е в размера, определен от КЕВР.

Административният съд е отхвърли възражението на жалбоподателя срещу решението на КЕВР относно годишните корекции по чл.38, ал.3, т.3 НРЦЕЕ( в редакцията й към ДВ, бр.50/19г.) мотивирайки се изцяло с констатациите на вещото лице в заключението, дадено по съдебната експертиза.

От решението на КЕВР по този въпрос се установява, че не е намален размера на необходимите годишните приходи за втората ценова година на петия регулаторен период, въпреки че за първата година ( 2018) от този регулаторен период е установено отклонение в минус ( - 1189 хил. лв.) между прогнозните и отчетените инвестиции за 2018 година, тъй като установеното отклонение е приспаднато от положителната стойност при преизчисляването на корекцията за четвъртия регулаторен период.

Настоящата инстанция преценява решението на КЕВР по този въпрос като мотивирано. Приетото по делото заключение на съдебната експертиза потвърждава отклонението в минус за 2018 година между прогнозните и отчетените инвестиции. В заключението е пояснено, че корекцията по чл.38, ал.3, т.3 НРЦЕЕ включва както стойността на инвестициите, така и стойността на амортизациите на инвестициите.

Първоинстанционният съд не е признал за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за балансиране с мотива, че включването на пълната заявена стойност на разходите за балансиране в необходимите приходи на дружеството би нарушило интересите на потребителите, тъй като те ще следва да заплатят разходи на дружеството, без същите да са предизвикани от тях.

Касационната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им, но следва да ги доразвие. Съгласно чл.88, ал.2 от Закона за енергетиката, разпределението на електрическа енергия е услуга от обществен интерес, а съгласно чл.69 от същия закон енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и отделните клиенти. Балансиращата енергия е една от предпоставките, създадени от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по приложението му, за сигурното задоволяване на потребностите на обществото от електрическа енергия. При тази регламентация следва, че разходите за балансиране, направени от електроразпределителното предприятие са във връзка със задължение за обществена услуга, разходите за която се прехвърлят върху крайните клиенти. Един от принципите, от които Комисията се ръководи при осъществяване на регулаторните си правомощия, е осигуряване на баланс между интересите не енергийните предприятия и клиентите (чл.23, т.4 ЗЕ). В конкретния случай, се поставя въпросът, доколко е спазен този баланс с решението на Комисията да не одобри пълния размер на заявените разходи за балансиране, а да запази вече признатия размер на разходите за балансиране.

Според настоящият съдебен състав на касационната инстанция, решението на КЕВР по този въпрос не е прехвърлило строго необходимото за постигането на преследваната цел, тъй като с него едновременно, се възстановяват разходи на дружеството, направени за балансиране и се избягва свръхкомпенсиране на такива, с което евентуално да се поставят в неблагоприятно положение клиентите на дружеството.

Във връзка с гореизложените съображения, Върховният административен съд преценява касационната жалба като неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Решението на АССГ е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно заявеното от процесуалния представител на КЕВР искане за присъждане на разноски, на ответника в касационното производство следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд