Решение № 10965 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2016 г.

Решение № 10965 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") - В. при РДНСК - Североизточен район (СИР), чрез юрк. Александрова като процесуален представител, срещу решение № 90 от 22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1609/2015 г. по описа на Административен съд - В. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - Д. А. Д., чрез адв. К. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № ДК-11-В-08/13.05.2015 г. на и. д. началник РО "НСК"- В. към РДНСК-СИР, с която е отменено разрешение за строеж № 31/27.04.2015 г., издадено от главния архитект на район "А." - община В. за: "лека ограда от метални колони и бодлива тел до 2,20 м в ПИ 10135.5056.3, местност "Кокарджа", изцяло разположена в имота на възложителя с обща дължина 334, 93 м. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Като се е позовал на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, е обосновал извод, че предвидената за изграждане от метални колове и телена мрежа ограда има характеристиките на лека такава по смисъла на чл. 48, ал. 8 ЗУТ и при липса на определени общи изисквания към оградите от кмета на общината съгласно чл. 48, ал. 2 ЗУТ, органът е издал незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка на 13.05.2015 г. от служител на РО "НСК" - В. при РДНСК - СИР е съставен констативен протокол, в който е посочено, че при издаване на разрешението за строеж по заявление на ответника в настоящото производство са установени съществени нарушения, тъй като видно от конструктивното становище е предвидено изграждането на ограда от масивни и тежки строителни материали, които по естеството си изискват трайно и здраво закрепване към терена. Тези факти са дали основание на проверяващия да приеме, че строежът не може да бъде квалифициран като "лека" ограда и не попада в обхвата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, а констатациите му са възприети изцяло от началника на РО "НСК" и с оспорената заповед издаденото разрешение за строеж е отменено. Безспорно е, че имотът на заявителя в административното производство е неурегулиран, представлява земеделска земя с начин на трайно ползване нива и за него няма влязъл в сила ПУП. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУТ извън урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2, като в случая кметът на общината не е определил общите изисквания към оградите. Спорът по делото е относно вида на разрешената за изграждане ограда и представлява ли тя лека такава по смисъла на чл. 48, ал. 8 ЗУТ. Липсва легална дефиниция за понятието "лека ограда". Разпоредбата на чл. 48 ЗУТ предвижда два вида огради - лека и плътна. В случая е разрешено оградата да бъде изградена от метални колове с единични бетонови фундаменти и преграден елемент мрежа от бодлива тел. Оградата е ажурна и лесна за демонтиране, с което се удовлетворяват целите на закона да има временен характер. При тези данни следва, че оградата, за която е издадено разрешението, не е плътна. С оглед установените по делото обстоятелства и заключението на съдебно-техническата експертиза настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че описаната в разрешението за строеж и конструктивното становище ограда е лека по смисъла на закона, като се има предвид начина, по който е предвидена да се изпълни. Демонтажът не би се затруднил в резултат на поставянето й чрез бетонови фундаменти върху прилежащия терен. Определянето на оградата като лека не е свързано единствено с вида на строителните материали, които ще се използват за прикрепването й към земята, както се поддържа от касационния жалбоподател. Като е отменил оспорената заповед, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение