Решение № 12307 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2019 г.

Решение № 12307 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на зам.-кмета на община Септември, чрез адв. М. Манчев, срещу Решение № 256/19.04.2019 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1127/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 1685 от 13.11.2018 г., нареждаща премахването като незаконен на строеж "Едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-179, кв. 95 по плана на [населено място], [община]. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Ф. Б. е на становище за неоснователност на оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. Постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим нарочен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че строежът е изграден към 2000 г., допустим е по разпоредбите, действали по време на извършването му и по ЗУТ, поради което същият е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г. и не подлежи на премахване. Дори и да се възприеме за достоверно благоприятното за Б. твърдение относно годината на изграждане на обекта, не е налице основание той да бъде признат за търпим и затова неподлежащ на премахване. Алинея 1 на § 127 не се отнася за всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16. По отношение на незаконния строеж е приложим § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, доколкото обектът е започнал да се изгражда и е завършен през 1999 - 2000 г., т. е. след 30.06.1998 г. и не е бил узаконен до обнародването на ЗУТ – 02.01.2001 г. За да е налице търпимост по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само това основание е достатъчно да се приеме, че въпросният строеж не е търпим и съответно подлежи на премахване. Извършването на строежа без разрешително и отсъствието на основание той да се ползва от режима на търпимост обуславят материалната законосъобразност на заповедта за премахването му като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Противно на довода в писмените бележки на ответника по касация, съобщението за образуваното административно производство е връчено на адреса по местоживеене на Ф. Б. (л. 32 и 33 от първоинстанционното дело) и той не е бил лишен от възможността да участва в същото, още повече, че е депозирано и възражение против констативния акт. При липсата и на съществени процесуални нарушения в административното производство, жалбата против административния акт е била неоснователна. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение като засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и решаването на делото по същество с отхвърлянето на оспорването срещу заповедта – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на касатора на заявените в срок разноски, но само за настоящата инстанция, които възлизат общо на 570 лв. за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса. Хонорарът за процесуалното представителство пред първата инстанция не подлежи на възстановяване, тъй като до приключване на устните състезания пред АС – Пазарджик не са ангажирани доказателства за плащането му по удостоверения в договора за правна защита и съдействие банков път – вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение