Решение № 8656 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 459/2020 г.

Решение № 8656 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 459/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас против решение № 1923 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2207/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, ХХІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът – Т. Ташев, с адрес за кореспонденция в [населено място], в отговор от 13.05.2020 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С решение № 1923 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2207/2019 г., съставът на Административен съд – Бургас е отменил решение № 1012-02-161#1 от 16.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 9 от 19.06.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Бургас. Изпратил е преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Бургас за ново произнасяне, съобразено с указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови цитирания правен резултат, решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че при определяне на размера на пенсията е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КСО, в редакцията й в сила от 1.01.2019 г. Административният орган неправилно е приложил предходната редакция на текста, предвиждала процент, който е следвало да се определя със закона за годишния бюджет на ДОО, при условие, че Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е отменен от 1.01.2019 г. Обстоятелството, че служебното преизчисляване на отпуснатите преди 1.07.2019 г. пенсии, съобразно правилото на § 7в от ПЗР на КСО се извършва от 1.07.2019 г., не означава, че е налице отложено влизане в сила на чл. 70, ал. 1 КСО. Правилото му е приложимо и преди 1.07.2019 г. във всички случаи на преизчисляване на пенсии, включително и при преизчисляването им по реда на чл. 102 КСО. Прието е също така, че в процесния случай отпускането на пенсията е от 1.04.2019 г. и по силата на чл. 70, ал. 3 КСО е следвало, при определяне на средномесечния осигурителен доход за страната да се вземе периода от м. април 2018 г. до м. март 2019 г. Вместо това, при изчисляване на дохода неправилно е взет 12-месечния период за 2016 г. - 2017 г., което е довело до неправилно определяне на размера на пенсиите и за двата процесни периода. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: От данните по първоинстанционното дело се установява, че с разпореждане № 4 от 30.03.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Бургас на Т. Ташев е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, която с разпореждане № 12 от 22.06.2017 г. е била изменена пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 НПОС. И в двете разпореждания е посочено, че пенсията се отпуска считано от 14.03.2017 г. Следователно приетото от първоинстанционния съд, че отпускането на пенсията е от 1.04.2019 г., не кореспондира с доказателствата по делото. Издаденото впоследствие разпореждане № 27 от 11.05.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Бургас, не е предмет на спора. По заявление от 21.03.2019 г., считано от 1.04.2019 г. и във връзка с придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, с разпореждане № 9 от 19.06.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Бургас, пенсията е била преизчислена на основание чл. 102, ал. 1 КСО, като при проведеното по административен ред оспорване е издадено решение № 1012-02-161#1 от 16.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Бургас. Следователно случаят се отнася до преизчисляване на отпуснатата вече пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не за първоначално отпускане на пенсия при условията на чл. 70, ал. 1 КСО, действаща от 1.01.2019 г., което не е било съобразено от съда. Принципно неправилно е при преизчисляване на посочената пенсия въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, пенсията да се преизчислява по правни норми, които са относими за лицата, чиито пенсии се отпускат първоначално след 1.01.2019 г. Относно отпуснатите преди това пенсии разпоредбата на чл. 100, ал. 1 КСО предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В § 7б, ал. 1 ПЗР на КСО (нов обн. в ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е посочено, че през 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100, а алинея втора от същия текст регламентира, че размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7. В мотивите на решението липсва разграничаване между определяне на пенсията с оглед придобития нов осигурителен стаж и осигурителен доход, и нейното осъвременяване при условията на § 7б, ал. 2 ПЗР на КСО. Не е съобразено също така, че осъвременяването се извършва от от 1 юли 2019 г. Съгласно чл. 102, ал. 1 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 КСО считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Съдът не е преценил разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КСО, съгласно която за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Нормата на чл. 70, ал. 3 КСО изрично сочи, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Не са преценени и изискванията на чл. 70, ал. 5 КСО. В тази връзка се приема, че решаващият съдебен състав е изложил неправилни мотиви относно приложението на чл. 70, ал. 1 КСО, в редакцията на текста в сила от 1.01.2019 г. и не е съобразил нормативната уредба за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., което съставлява нарушение на материалния закон и е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Освен това се преценява, че в оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Бургас е посочено, че пенсията е била преизчислена на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на КСО с увеличение 5. 7 на сто върху размера на пенсията към 30.06.2019 г., определена като по-благоприятна, като в тази връзка преди това са изложени съображения. Приложимата норма на чл. 21, ал. 3 от НПОС задължава при подадено заявление за преизчисляване на пенсията, административният орган да прецени по-благоприятния за пенсионера вариант. В решението на първоинстанционния съд липсват мотиви спазили ли са органите на Териториално поделение на НОИ – Бургас изискването за определяне на благоприятен за Ташев вариант, нито този въпрос е изследван по делото. Приетото от съда, че по силата на чл. 70, ал. 3 КСО, при определяне на средномесечния осигурителен доход за страната е следвало да се вземе периодът от м. април 2018 г. до м. март 2019 г., не отчита, че в тази норма изрично е записано, че се съобразява средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. От представените от ответника по първоинстанционното делото описи на осигурителния доход на Т. Ташев, находящи се на листове от 34 до 41, се установява, че за посочени в описите периоди, осигурителният доход, взет при изчисляване на пенсията, не е въз основа на РОЛ, а на документи по образец, издадени от осигурителите. Последните не се съдържат по административната преписка, която в посочения смисъл е непълна. По делото не е била назначена и икономическа експертиза, която да провери тези данни. Съществено за проверката на законосъобразността на оспорения административен акт е общото брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) на Ташев за отделните периоди. Тези факти се установяват пред първоинстанционния съд, който е инстанцията по същество. Несъбирането на посочените доказателства е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. При наличието на тези нарушения касационната инстанция е възпрепятствана да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за фактически установявания в касационното производство. В цитираната изрично е записано, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При неустановяване от последния на правнорелевантни факти, решението следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2 АПК, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав при условията на чл. 226 АПК. Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,