Решение № 527 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2019 г.

Решение № 527 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на К. Хъфман, П. Дурмана, З. Врабчева и А. Врабчев срещу акт на министъра на културата от 15.01.2019 г., с който е утвърден протокол от заседание на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Р. България в 58-то издание на венецианското бианале за изкуство през 2019 г. В жалбата се релевират доводи за нищожност респек. за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати множество и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител молят съда да отмени обжалвания акт и да им се присъдят разноските. Ответникът - министърът на културата, чрез упълномощени процесуални представители, оспорва жалбата. Счита, че оспорения акт е законосъобразен и не са налице основания за отмяната му. Претендират разноски по представен списък. Заинтересованите страни Р. Букова, Л. Лютаков и В. Млечевска не явяват в съдебното заседание и не изразяват становище по жалбата. По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК – протокола от заседанието на журито за класиране на кураторския проект за националното участие на България в 58-то издание на венецианското бианале за изкуство през 2019 г. е одобрен от министъра на културата на 15.01.2019 г. Резултата от конкурса е обявен публично на страницата на министерство на културата на 16.01.2019 г. /л. 73 от дело № 1921/2019 г. на АССГ/, като срока за обжалване изтича на 30.01.2019 г. На тази дата е депозирана и жалбата пред съда чрез министерство на културата, видно от представения по дело № 1921/2019 г. на АССГ копие от пощенски плик с отметка с дата 30.01.2019 г. /л. 11/. Жалбата е депозирана и от лица с правен интерес от оспорването – тези които не са били класирани на първо място в конкурсната програма. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, за да се произнесе по жалбата, намери за установено от фактическа страна следното: С Решение № 848/26.11.2018 г., Министерският съвет одобрява участието на България в 58-то издание на Венецианското бианале за изкуство от 11 май до 24 ноември 2019 г. и задължава Министерството на културата да координира подготовката и реализацията на българското участие. Със заповед № РД – 09 – 1068/13.11.2018 г., министърът на културата утвърждава статут за национално участие на Република България в 58-то издание на Венецианското бианале за изкуство през 2019 г. Към заповедта е приложен Статут за национално участие на Р. България във Венецианското бианале за изкуство, а така също и график за организацията на националното участие; образци на декларация за авторски права, автентичност и съгласие за участие в проекта и за свързани лица, както и карта за оценка – първи етап от процедурата и такава за втори етап. Със Заповед № РД – 09 – 1168/28.11.2018 г., министърът на културата нарежда да бъде обявен конкурс за кураторски проект за целите на българското участие в 58-то издание на Венецианското бианале за изкуство през 2019 г. като одобрява и документацията. Поканата за кураторски проекти за национално участие на страната в 58-то издание на Венецианското бианале е публикувана на интернет страницата на министерство на културата на 29.11.2018 г., /39-40/, като е предоставен на заинтересованите страни едномесечен срок от тази дата за кандидатстване. На 11.12.2018 г. е публикувана и допълнителна информация за това участие /л. 42-48/. С докладна записка от 28.12.2018 г., на директор Дирекция "КНМИИ" до министъра на културата е поискано удължаване на срока за подаване на проектни предложения с пет календарни дни. Със заповед № РД – 09 – 1322/28.12.2018 г. на министъра на културата е определен срок за подаване на проектните предложения на един месец и пет дни до 3.01.2019 г. /л. 50/, като тази заповед също е публикувана на страницата на министерството с дата 28.12.2018 г. /л. 51/. На 8.01.2019 г., със Заповед № РД – 09 - 8, министърът на културата назначава жури за оценка и класиране на проектните предложения. Като председател е посочена А. Филева, директор на СГХГ и членове: 1. Проф. д-р. Г. Лурдева, декан на факултет "Изобразителни изкуства" АМТИИ Пловдив; 2. Д-р. М. Василева, изкуствовед; 3. Проф. д-р. О. Дворянов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"; 4. Проф. д-р. Ч. попов, преподавател в НХА; 5. Д-р. К. Василев, куратор и 6. Л. Атанасова, главен експерт в дирекция "КНМИИ", министерство на културата. Основните задачи на журита са: 1. Да разгледа подадените проектни предложения; 2. Да оцени и класира проектните предложения в съответствие с процедурата за избор на кураторски проект, регламентирана в чл. 13 от Статута за национално участие и 3. Да състави протокол с резултатите от класирането. На 10.01.2019 г. назначеното със Заповед № РД – 09 - 8 жури извършва оценка и класиране на постъпилите проектни предложения като за дейността си съставя нарочен протокол. В него на първо място е класиран проект № 9 "Как живеем", с куратор В. Млечевска и автори Р. Букова и Л. Лютаков, на второ място проект № 8 "Изплъзваща се сигурност" с куратор И. Коралова и автор Д. Костов и на трето място проект № 22 "Ядрена зима", с куратор К. Хъфман и автор П. Дурмана. Като участник е допуснат до първи етап и проект № 19 "Подводен остров" с куратор и автор З. Врабчева и А. Врабчев. На 14.01.2019 г. директорът на дирекция "Културно наследство, музеи и изобразително изкуства" в Министерството на културата предлага на министъра да утвърди протокола на журито. На 15.01.2019 г. министърът на културата утвърждава протокола на журито от 10.01.2019 г. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е акт на министъра на културата от 15.01.2019 г., с който е утвърден протокол от заседание на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Р. България в 58-то издание на венецианското бианале за изкуство през 2019 г. По силата на чл. 145, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като за тази цел следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона /аргумент от чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на министерство на културата, министърът на културата е централен едноличен орган на изпълнителната власт който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата. Венецианското бианале е международно изложение на изкуствата, като участието на България в 58-то Венецианско бианале е средство за "популяризиране на постиженията на съвременното българско изкуство". Министерският съвет е взел нарочно решение за участие на България в 58-то Венецианско бианале и е възложил на Министерството на културата, което значи на министъра на културата като едноличен централен орган на изпълнителната власт в областта на културата, който ръководи министерството, да координира подготовката и реализацията на българското участие. Така възложеното му задължение е в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на Министерството на културата, съгласно която именно министърът на културата осъществява финансово подпомагане на културни инициативи от националния културен календар и обявява конкурси за подпомагане на творчески проекти в различни области на изкуствата. По силата на чл. 5, ал. 2 от същия правилник при осъществяването на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. В конкретния случай с "утвърждаване" на оспорения протокол на журито министъра на културата осъществява функция по държавно управление, поради което и съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Наведените в жалбата доводи за нищожност на акта, поради липса на компетентност у издателят му са неоснователни, предвид посоченото по-горе. Неоснователен е и наведения довод за нищожност на оспорения акт, поради факта, че Заповед № РД-09-1068/13.11.2018 г., за утвърждаване Статут за национално участие на Р. България във Венецианското бианале за изкуство е издадена без представителна власт и следващите процедури и постановени въз основа на нея актове също са нищожни. Както се посочи по-горе представителната власт на министъра да провежда държавна политика в областта на културата не изхожда от нарочен акт на министерския съвет а от неговите законово определени правомощия в Устройствения правилник на министерството. Освен това следва да се има в предвид, че с акта на Министерски съвет се поставя началото на всички действия свързани с движението на конкурса, а не както се сочи от касаторите с Заповед № РД-09-1068. Именно след взетото решение на Министерски съвет, министъра на културата е наредил обявяване на конкурса за кураторски проект. Дори да се приеме, че министъра е издал Заповед № РД-09-1068/13.11.2018 г., без представителна власт /а това както се посочи по-горе не е така/, с вземане на процесното решение от Министерски съвет се санира този порок и се дава разрешение на министъра да извърши действия по процедурата вкл. и контрола върху нея. Неоснователен е довода в жалбата, че оспорения акт е издаден при неспазване на установената форма. За да е налице нарушение на формата, трябва това изискване за форма да е въведено от закона. Когато законът поставя изискване за определена форма на акта и тя не е спазена ще е налице нищожност, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителността на акта. В конкретния случай акта на министъра на културата който се обжалва се състои в "утвърждаване" чрез поставяне на подписа на министъра в протокола от заседанието на назначеното с негова заповед жури което да извърши класиране на кураторски проект за национално участие на страната на 58-то издание на Венецианското бианале т. е. налице е писмен акт от орган който е назначен със заповед на министъра да извърши оценяване на кураторските предложения, което е извършено с обективиране на волята на това жури в протокола, като именно това представлява и мотивите на акта, които са "утвърдени" от министъра. При конкретния случай не е необходимо административния орган – министъра на културата, да възпроизвежда в отделен акт резултатите от извършената дейност на журито, а е достатъчно само да одобри тази дейност. Предвид и на това съдът приема, че не е налице соченото от жалбоподателите основание за отмяна на обжалвания акт предвидено в чл. 146, т. 2 от АПК. По наведените доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът счита следното: В практиката си ВАС приема, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, когато то е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай жалбоподателите навеждат доводи, че при провеждане на процедурата свързана с конституиране на оценителното жури и неговата дейност по оценяване и класиране на участниците. От доказателствата по делото се установява, че процедурата касаеща както назначаването на журито, така и извършената от него дейност не е в противоречие с административнопроизводствените правила. В Статута за национално участие на Р. България във Венецианското бианале за изкуство, утвърден със Заповед № РД – 09 – 1068/13.11.2018 г., от министъра на културата /л. 24-28 се съдържат правилата за участие в посочения по-горе международен конкурс. Издадено е решение на МС за одобряване участието на Р. България на Венецианското бианале по силата на чл. 2 от Статута, като предвид чл. 5, ал. 1 от този акт МС е определил Министерство на културата за координатор на националното участие. В чл. 6, ал. 1 е посочено че министерство на културата организира конкурс за кураторски проект, съгласно условията за съответното издание на венецианското бианале, като във връзка с това е и издадена заповед № РД – 09 – 1168/28.11.2018 г., за обявяване на конкурс за кураторски проект за целите на българското национално участие в 58-а Международна художествена изложба на Венецианското бианале през 2019 г. В обявения конкурс е посочено допустимото финансиране, срок за подаване на документите, както и лицата които могат да участват и броя на проектите, къде следва да бъдат подавани проектните предложения. Обявата за конкурса е качена и на интернет страницата на министерство на културата с дата 29.11.2018 г. /л. 39/. В чл. 10, ал. 1 от Статута е предвидено, че проектите се разглеждат от жури, назначено със заповед на министъра на културата в състав от 6 експерти с професионален опит в областта на съвременното визуално изкуство и един представител на Министерство на културата, а така също се включват и двама резервни членове. Видно е, че със заповед № РД – 09 – 8/8.01.2019 г. министъра на културата е назначил такова жури състоящо от 6-ма основни членове и двама резервни, като един от членовете е представител на министерството – Л. Атанасова, главен експерт в дирекция "КНМИИ" а останалите са експерти. Въпреки, че в жалбата не се съдържат доводи с които се твърди, че експертите не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от Статута т. е. че нямат професионален опит в областта на съвременното визуално изкуство, съдът счита, че следва да извърши обстоен преглед на представените в тази насока доказателства. Назначеното от министъра на културата жури се състои от следните членове експерти с професионален опит в областта на съвременното изкуство: А. Филева, проф. д-р. Г. Лардева, д-р. М. Василева, проф. д-р. О. Дворянов, проф. д-р. Ч. Попов, д-р. К. Василев. От приложената по делото преписка и по точно от приложените автобиографии на членовете на оценителната комисия се установява, че председателя на комисията А. Филева е директор на СГХГ и е завършила НХА със специалност "Изкуствознание", преподавател по история на изкуството и участник и организатор на множество изложби и симпозиуми в областта на изкуството /л. 487-493/. Професор д-р. Г. Лардева е завършила НХА със специалност "Изкуствознание", лектор е по история на изкуството, декан на факултет "Изобразителни изкуства" АМТИИ, Пловдив, професор по изкуствознание; участник в множество кураторски проекти; автор на голям брой текстове на каталози и книги, статии и рецензии в областта на изкуството /л. 494-501/. Д-р. М. Василева е директор на Галерия "Структура" София и главен уредник на Националната галерия; доктор на науките по "Изкуствознание"; автор на множество кураторски проекти; участничка в журита и др. /л. 502-507/. Професор д-р. О. Дворянов е професор по "Акции и инсталации", "Хепънинг и пърформанс", "Теория на художествения образ" в СУ "Св. Климент Охридски", ФНОИ; има множество научни публикации в областта на съвременното изкуство; участник в различни изложби и проекти /л. 508-515/. Професор д-р. Ч. Попов е професор по история на изкуството на ХХ век в НХА и ръководител на Катедра "Изкуствознание"; издател на множество книги свързани със съвременното изкуство и учебници /л. 516-517/. Д-р. К. Василев е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" по История и теория на културата, издател на множество публикации в тази област /л. 518-522/. Видно от посочените по-горе доказателства назначената от министъра на културата оценителна комисия се състои от членове отговарящи на заложените в заповедта изисквания т. е. отговарят на условията заложени в чл. 10, ал. 1 от Статута. В чл. 13 от Статута е посочено, че процедурата по избор на кураторски проект се осъществява на два етапа: 1. На първи етап: всеки член на журито класира проектите въз основа на оценка, формирана по точкова система, съгласно карта за оценка по Приложение № 4 и 2. Втори етап: до него се допускат първите 5 проекта с най-висок резултат след класирането на първи етап. Прието е, че на този етап се извършва и обсъждане на всеки от проектите, за което се води протокол. След приключване на обсъждането всеки член на журито класира три проекта, като попълва карта за оценка, съгласно Приложение № 5. Резултатите от картите за оценка се отбелязват в протокола. Този протокол с резултатите от избора се подписва от всички участвали в гласуването членове на журито и се предоставя от директора на съответната специализирана дирекция в министерството на министъра на културата за утвърждаване. Във връзка с горното от страна на ответника са представени издадените от всеки един от членовете на журито оценъчни карти с поставени от тях оценки по отношение всеки един кураторски проект /л. 312-486/. По делото е приложен и протокол от заседанието на журито в който е описан проведения първи етап от конкурса и класирането на участниците, като в табличен вид е посочен регистрационния номер, заглавието на проекта и сбора от точки. В протокола /л. 60-70 са представени кратки резюмета от всеки един от членовете на журита касаещо допуснатите първите пет проекта с най-висока оценка. След тези обсъждания е извършено и класиране на втория етап от конкурса, като с най-много точки е класиран проекта "как живеем" с 19 т. При тези доказателства съдът приема, че е спазена процедурата по конституиране на конкурсното жури и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила свързани с това. Цялата процедура касаеща провеждането на конкурса е извършена в унисон с залегналите в утвърдения Статут правила за участие на страната във Венецианското бианале за изкуство, както и с Процедурите за национални участия /л. 15-23/. Съдебната проверка на обжалвания акт следва да се извърши само в рамките относно начина и методите за назначаване на журито, както и спазването на процедурата по оценяване и класиране на участниците, но не и контрол върху оценъчната дейност на журито. Тази дейност и протоколът на комисията, в който дейността е обективирана, не са административна дейност и административен акт. Оценителната дейност се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила, но сама по себе си тя няма административен, а експертно-оценъчен характер. Експертно-оценъчната дейност изисква притежаването на специални знания, които не са част от компетентността на органа и именно поради това законодателят е предвидил нейното използване при издаването на акта. Недопустимо е съдът да замени оценителната комисия в оценъчната и дейност, тъй като това противоречи на чл. 10, ал. 1 и чл. 13, ал. 9 от Статута и на чл. 5, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на министерство на културата, даващ право единствено на журито да извършва класиране на участниците, като административния орган има правото да го утвърди или да откаже такова утвърждаване. Тъй като министърът няма правомощието да замества оценъчната дейност на комисията, то съдът който упражнява контрол за законосъобразност върху административния акт на издателят му, също няма правомощие да извършва такава дейност и да осъществява контрол върху поставените от оценителната комисия оценки. По делото са представени всички участвали проекти за Венецианското бианале, с посочване на имена и контакти, творческа биография на участниците, концепцията им, визуален материал, експозиционен план и техническа информация и др. необходими доказателства за извършване на оценъчната дейност на комисията. Представена е и водената между жалбоподателите и министерство на културата кореспонденция във връзка с участието им в бианалето, като наведените в жалбата доводи, че жалбоподателите не са имали възможност пълноценно да участват в конкурса с оглед липса на давани разяснения свързани с участието им са неоснователни. Дори да се приеме, че ответникът несвоевременно е давал на страните разяснения, което не е така предвид представените доказателства, това не е довело до опорочаване на издадения акт поради формално нарушение на административнопроизводствените правила т. е. не е налице съществено нарушение на тези правила, а закона изисква нарушението да е съществено т. е. допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила да е повлияло върху съдържанието на издадения акт, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне до друго решение. В конкретния случай всички участници са имали възможност да подадат документи за участие, да получат необходимите разяснения, да получат достъп до издадените във връзка с конкурса документи от страна на министерството, както на място, така и на интернет страницата на ведомството. Не е налице нарушение на заложения в чл. 12 от АПК принцип на достъпност, публичност и прозрачност по отношение на процесния конкурс. Ако жалбоподателите, като участници в конкурса са проявили по-голяма активност, щяха да установят, че административния орган е изпълнил изцяло задълженията си по конкурса от неговото обявяване до приключването му с утвърждаване на списъка на класираните на първите места участници от министъра на културата. Наведените доводи, че предоставения от министерство на културата срок за представяне на кураторски проекти е извън посочения в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Статута, което води до нарушаване на разпоредби от статута и е основание за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Видно от доказателствата по делото е, че всички кураторски проекти са били допуснати до участие и са били оценени в първия кръг т. е. не е нарушено правото на участниците да представят своите кураторски проекти и да вземат участие в конкурса. Не е налице допуснато нарушение от административния орган на т. 3 от Заповед № РД-09-1168/28.11.2018 г. Неоснователно е изразеното в писмената защита на жалбоподателите становище, че при разглеждане и оценяване на проектите, оценителната комисия е допуснала нарушение на чл. 13 от Статута. Както се посочи по-горе процедурата по избор на кураторски проект се осъществява на два етапа – при първия етап всеки член на журито класира проектите въз основа на оценка, формирана по точкова система, съгласно карта за оценка по приложение № 4; на втория етап се допускат само първите 5 проекта с най-висок резултат, като оценителната комисия провежда обсъждане по всеки допуснат проект, за което се води протокол. След приключване на обсъждането всеки член на журито класира три проекта, като ги подрежда на първо, второ и трето място, чрез попълване на карта за оценка, съгласно Приложение 5 /чл. 13, ал. 2/. В конкретния случай се навежда довод, че оценителната комисия е приела предложение, видно от Протокол от заседанието им от 10.01.2019 г., в което е посочено, че се приема решение в картата за оценка по критерий 4 да бъде вписана 1 точка за проектите, които не са включили оценка на плана за популяризиране на проекта и дейностите по неговото изпълнение, а при останалите оценката да не е максимална. Според касаторите с това решение комисията е изменила методиката на административния орган. Извода е неоснователен. С приетото от оценителната комисия решение не е нарушена издадената от министъра на културата заповед № РД-09-8/8.01.2019 г., с която е наредено на назначеното жури да разгледа подадените проектни предложения; да ги оцени и класира в съответствие с процедурата за избор на кураторски проект, регламентиран в чл. 13 от Статута; да състави протокол за избора. В Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Статута следва всеки един от членовете на журито да постави съответната оценка в цифрово изражение, като в т. 4 "Оценка на плана за популяризиране на проекта и дейностите за неговото изпълнение" е предвидено оценяване от 1 до 4. С взетото решение по Протокол от 10.01.2019 г. журито е запълнило празнота относно начина на оценяване по т. 4 и с взетото решение е дало възможност на участниците, които не са представили този вид план все пак да получат оценка за да не бъдат отстранени от участие т. е. с решението на журито е в полза на участниците и чрез него не се нарушават техните права. Не е налице постигнато изменение на методиката за оценка, предвид посоченото по-горе, а журито е действало изцяло в правомощията му определени със заповед № РД-09-8/8.01.2019 г. и в полза на участниците. Не са нарушение Приложение 4 и Приложение 5 към чл. 13 от Статута, тъй като всеки едни от членовете на журито е поставило своята оценка съгласно посоченото в приложенията т. е. журито не е изменило нито формата, нито съдържанието на двете приложения. Предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице сочените от жалбоподателите допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания акт. Оспорения акт не страда и от порока противоречие с материалноправните разпоредби. Противоречието по своята същност представлява несъобразеност на предметното съдържание на акта с визираното в хипотезата на правната норма досежно съществото на материалното правоотношение. В конкретния случай основание за издаване на акта са правомощията на министъра по провеждане на държавна политика в областта на културата посочени в Устройствения правилник на министерството, както и в чл. 13, ал. 9 от Статута, даващ му правото след получаване на протокола за избор от страна на журито да го утвърди т. е. да положи подпис с който да му предаде материалноправна сила на акт годен за изпълнение, тъй като журито няма такива правомощия. Помощния орган има само и единствено задължение да извърши оценяване и класиране на участниците, но не и да го обяви като краен резултат. Такова правомощие има министъра и във връзка с посочените по-горе правни норми той го е осъществил като е предал на акта на журито формата на индивидуален административен акт. Неоснователен е и довода в жалбата, че акта на министъра на културата е постановен в несъответствие с целта на закона. Акта е издаден именно за да бъде определен най-добрия участник който да представлява Р. България на едно от най-престижните средища за изкуство – международното Венецианско бианале. Министъра на културата е орган на държавна власт който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата, като въз основа на това целта на издаваните актове от министъра е да се развива държавната политика в областта на културата въз основа на залегналите принципи на законност. Целта на издадения и обжалван акт е чрез извършване на отделни базирани на законите и подзаконовите актове дейности от страна на министъра респек. на администрацията на министерството да се развие политиката на държавата в областта на културата, като се излъчи участник който в най-пълна степен да представи културните постижения на страната в областта на съвременното изобразително изкуство и да издигне реномето и престижа на Р. България в тази област. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваният акт, като издаден от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят на министерство на културата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,