Решение № 9997 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2020 г.

Решение № 9997 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № 286/02.12.2019 г. по адм. дело № 353/2019 г. на Административен съд - Кърждали, с което по жалба на Ж. Б. е отменена Заповед №ЧР - СП -863/28.08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на служителя, считано от 30.08.2019 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон за това, че наличието на предпоставките за пенсиониране по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не могат да обосновават прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Оспорва извода, че за да се приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, лицето следва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличие на общите предпоставки за това, разписани в чл. 68 КСО. Моли оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Б. срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация – Ж. Б., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска оспорваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото не е спорно, че с разпореждане №[ЕГН] от 31.10.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали на Ж. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.10.2018 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 1 от КСО, при навършена възраст от [години] и стаж от I - ва категория труд - 12 г., 06 м. и 00 д.; осигурителен стаж от III - та категория труд - 23 г., 03 м. и 00 д и общ осигурителен стаж, превърнат в III - та категория труд - 44 г., 01 м. и 00 д. С оспорената пред АС - Кърджали заповед е прекратено служебното правоотношение на Ж. Б. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изводите на съдът, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон са правилни. Спорният въпрос е дали по отношение на Ж. Б. в случая е приложима нормата на чл. 68 от КСО, а не както е приел административния орган - тази по чл. 69 от КСО. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба е, че законодателят прави разлика в придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и такова право по чл. 69 от КСО. Посоченият по-благоприятен режим за пенсиониране по чл. 69 от КСО предполага труд от първа категория, който е с по-голяма тежест и вредност от полагания труд и нормативно уредената хипотеза дава възможност на правоимащото лице да упражни това свое право. Следователно освобождаването при условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. може да бъде осъществено само когато са изпълнени изискуемите кумулативно материалноправни основания по чл. 68 КСО, които в случая не са налице. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение Б. е навършил [възраст], поради което не бил навършил изискуемата по чл. 68, ал. 1 от КСО възраст - 64 г. и 2 м., предвидена в чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В случая правилно решаващият съд е посочил, че лицето има необходимия осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 68 КСО. Следователно след като към датата на прекратяване на служебното правоотношение изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало. Не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 13885 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2019 г., 5-членен с-в, Решение № 14245 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2019 г., 5-членен с-в, Решение № 6000 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2016 г. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му е обосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК същите следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 600 лева договорен и заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение