Решение № 15467 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2009 г.

Решение № 15467 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от началника на РДНСК-Монтана и от Радка Давидкова, Анка Илиева и Тихомир Илиев от гр. Монтана, чрез адв. Босев срещу решение от 11.06.2009 г. по адм. д. № 69/2009 г. на Административен съд - Монтана. В първата жалба се излагат конкретни касационни основания за отмяна на решението-немотивираност на извода за липса на изискуемото по ал. 3, чл. 48 ЗУТ отстояние. Втората касационна жалба е срещу решението, в частта, с която се връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество. Ответникът Георги Георгиев не взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни за процесуално допустими. Касационната жалба на началника на РДНСК-Монтана е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-01/6.01.2009 г. на началника на РДНСК-Монтана, с която по реда на чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗУТ е потвърдено като законосъобразно Разрешение за строеж № 487/9.12.2008 г. на главния архитект на Община Монтана за "плътна ограда в УПИ IХ, между УПИ IХ и УПИ Х-шеста категория" в кв. 27, гр. Монтана на името на Георги Георгиев, като преписката е върната за ново произнасяне на РДНСК. Съдът е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК неправилно е мотивирана с изпълнени изисквания по чл. 48, ал. 3 ЗУТ, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че разрешената ограда е с височина от 1, 90 (плътна част), но отстои от сградата в съседния УПИ на по-малко от 2, 00м. Изложени са подробни мотиви за вида на оградата, точното местонахождение и точните отстояния, вкл. и след приспадане на дебелината на изолацията, поставена в последствие на сградата, а именно: 1, 74 м и 1, 86 м с изолацията. Дебелината на изолацията на сградата е описана подробно, вкл. и върху графична част в допълнителната съдебно-техническа експертиза. При тези данни, съдът е приел незаконосъобразност на потвърдителната заповед на РДНСК и разрешението за строеж, като е отменил заповедта, без произнасяне по същество по законосъобразността на разрешението за строеж, а е върнал преписката на РДНСК. Решението е частично незаконосъобразно, в частта, с която се връща преписката за ново произнасяне, в която насока е касационния довод по втората жалба на Радка Давидкова, Анка Илиева и Тихомир Илиев от гр. Монтана. В съдебното производството по обследване законосъобразността на заповедта на РДНСК се обследва и законосъобразността на обжалвания пред РДНСК административен акт, в случая: Разрешение за строеж № 487/9.12.2008 г. на главния архитект на Община Монтана. Изложените от съда мотиви касая нарушение на изискването по чл. 48, ал. 3 ЗУТ, което сочи на незаконосъобразност на разрешението за строеж и съответно-на заповедта на РДНСК, с която същото като законосъобразно е оставено в сила. Предвид това е следвало съдът да се произнесе след отмяна на заповедта на РДНСК и по същество - по законосъобразността на разрешението за строеж, а не да връща преписката на РДНСК за второ произнасяне по същество. В останалата си част, решението е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото от първоначалната и допълнителна експертизи, че разрешената за изграждане изцяло в УПИ IХ "ограда" е с височина на плътната част от 1,90 и отстои от сградата в съседния УПИ Х на 1, 74 м и на 1, 86м след отчитане дебелината на изолацията на сградата, която е от 12, 5 м. Следователно разрешението за строеж е издадено в противоречие с едно от комулативните изисквания на ал. 3, чл. 48 ЗУТ и се явява незаконосъобразно на това основание, както и потвърдилата го заповед на РДНСК. Неоснователно е възражението по касационната жалба на началника на РДНСК-Монтана, че съдът се е позовал на оспорено допълнителното заключение на експертизата, тъй като видно от протокола на съдебно заседание от 25.05.2009, представителят на ответника не е оспорил заключението и не са направени процесуални искания за доказателства, оборващи констатациите на експерта. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да се остави в сила, като се отмени в частта, с която преписката е върната за ново разглеждане и вместо това се постанови отмяна на Разрешение за строеж № 487/9.12.2008 г. на главния архитект на Община Монтана за "плътна ограда в УПИ IХ, между УПИ IХ и УПИ Х-шеста категория" в кв. 27, гр. Монтана на името на Георги Георгиев като незаконосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,