Решение № 14587 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2016 г.

Решение № 14587 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. В. З. с адрес в гр. Л. срещу решение № 55 от 14.06.2016 г. на Административен съд Г. по адм. дело № 61/2016 г. С него се отхвърля оспорването по жалба на З. В. З. срещу Експертно решение № 0014/005 от 11.01.2016 г. на НЕЛК по жалба против ЕР № 2225/119 от 1.09.2015 г. на ТЕЛК Л.. Поддържа неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по съображения, изложени в жалбата до административния съд, с искане за отмяната му. Ответникът, НЕЛК не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответниците, членове на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Проф. д-р П. Стоянов" АД Л. - Г. П., С. П., П. Г. не се представляват и не вземат становища по жалбата. Ответникът, НОИ С. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Агенция за хора с увреждания не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител адвокат П. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административен съд е решение на НЕЛК № 0014/005 от 11.01.2016 г. в частта му, с която не приема състояние на временна неработоспособност за минало време за периода от 13.11.2013 г. до 20.05.2014 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено от доказателствата по приложената административна преписка, че на 5.07.2013 г. З. постъпил на лечение в МБАЛ "Проф. Д-р П. Стоянов" гр. Л. с диагноза исхемична болест на сърцето, двуколонова КБС, 99% стеноза на ЛАД разрешена с ПСИ и стениране - два броя, ХБС втора степен, абсолютна тахиаритмия от ПМ с възстановен синусов ритъм. Захарен диабет тип II. Обезатис втора степен, чернодробна стеаноза с холестазен синдром. Пациентът е изписан на 7.07.2013 г. Няма данни за издаден болничен лист. На 13.07.2013 г. З. отново е приет за болнично лечение ХО на МБАЛ с остър панкреатит и е изписан на 24.07.2013 г. Издаден му е болничен лист до 23.08.2013 г. На 11.08.2013 г. той отново е хоспитализиран, поради рецидив на оплакванията, като е приет с диагноза хроничен панкреатит, лекуван и изписан на 18.08.2013 г. Лечението за периода 5.07.2013 г. - 18.08.2013 г. е по два повода - проблеми със сърцето и проблеми с панкреаса. За заболяването му ТЕЛК му определя 54% ТНР с ЕР № 1424 от 20.2014 г. Това решение по жалба на З. е изменено в частта за ТНР като НЕЛК с решение 0791 от 1.11.2014 г. определя 72 % ТНР като дата на инвалидизирането е посочена дата 20.05.2014 г. и за срок от три години до 1.05.2017 г. С решенията си ТЕЛК и НЕЛК не са се произнесли по въпроса за временна нетрудоспособност за минало време, като с определение № 491 от 20.04.2015 г. Административен съд П. е задължила ТЕЛК Л. да се произнесе, която с решение № 2225/1.09.2015 г. не признава временна нетрудоспособност за целия период от 5.07.2013 г. до 20.05.2014 г. Това решение е изменено частично с решение на НЕЛК № 0014/11.01.2016 г., с което се признава периода от 5.07.2013 г. до 12.07.2013 г. когато З. е приет за лечение в болницата след която дата има издаден болничен лист за един месец до 23.08.2013 г. и периода след изтичане на болничния лист от 23.08.2013 г. до 12.11.2013 г. За спорния период от 13.11.2013 г. до 20.05.2014 г. Съдът е установил, че няма извършени медицински прегледи и документация от която да се направи извод за здравословното състояние на З. и че е била налице временна неработоспособност, извън преценката на ТЕЛК и НЕЛК по отношение на данните за ТНР. При липса на данни дали хроничните заболявания са били обостряни до степен на ВНР съдът е приел мотивите на НЕЛК в обжалваното решение, че няма фактическо и правно основание за признаване на временна неработоспособност /ВНР/ за периода 13.11.2013 г. до 20.05.2014 г. и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно определението за временна неработоспособност, дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, това е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или карантиниран чл. от семейството, належащо придружаване на болен чл. от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението. Временната неработоспособност е предмет на медицинска експертиза, извършвана от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Установяване на временна неработоспособност за минало време по принцип е недопустимо, освен в случаите когато това състояние е било констатирано, но болничен лист не е бил издаден - чл. 9, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза. Това състояние се признава въз основа на извършения преглед на обосноваваща документация. В настоящият случай е установено по делото, че след дата 13.11.2013 г. до 20.05.2014 г. няма извършени прегледи и извършени медицински изследвания които да дават основание за извод, че е налице временна неработоспособност, а извършените такива са били по повод на експертиза от ТЕЛК и НЕЛК по отношение на ТНР на вече излекувани или хронични заболявания, които не са обострени и довели до състояние на временна неработоспособност. Предположението или допускането което иска жалбоподателят от ТЕЛК да приеме ВНР на основание извършените медицински манипулации, с твърдения че са го направили нетрудоспособен в спорния период е в разрез с приложимата нормативна уредба и доказателствата по делото. Експертизата не може да извърши тази преценка при липса на медицинска документация, поради което решението на административния съд като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение