Решение № 11136 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2015 г.

Решение № 11136 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5810/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Б." ЕООД, гр. С. против решение № 1674 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 9902/2011 г. на Административен съд С. - град, след като с определение № 5506/14.05.2015 г. по адм. дело № 5126/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е обезсилено определение № 3480/27.03.2015 г. по адм. дело № 9307/2013 г. на тричленен състав на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд. С решението, предмет на оспорване с касационната жалба, Административен съд С. - град отхвърля жалбата на дружеството, касационен жалбоподател, против заповед № РД-11-1243/13.10.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е подновено разрешаването на пускане на пазара и употреба на територията на Р. Б. на продукт за растителна защита "Корида 75 ВДГ/Питон 75 ВДГ" с производител "ГАТ Микроенкапсюлейшън" АГ Австрия. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички негови възражения и доводи. Излага съображения и за незаконосъобразност на съдебния акт поради неотчитане на допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на процедурните правила и на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде обявена за нищожна или евентуално - отменена, или евентуално - при отмяна на съдебния акт, делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответниците: изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните, "ГАТ Микроенкапсюлейшън" АГ Австрия и "Агрия" АД, гр. П. оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Всяко от дружествата претендира направените по делото разноски, а административният орган моли да му бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "Д. Б." ЕООД, гр. С., сега касационен жалбоподател, против заповед № № РД-11-1243/13.10.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е подновено разрешаването за пускане на пазара и употреба на територията на Р. Б. на продукт за растителна защита "Корида 75 ВДГ/Питон 75 ВДГ" с производител "ГАТ Микроенкапсюлейшън" АГ Австрия. С определение от 14.05.2014 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 5742/2014 г. образувано по жалба на "Д. Б." ЕООД против заповед № РД-12-56/14.08.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 15л, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) е разрешена промяна на разрешение за предлагане на пазара и употреба на същия продукт за растителна защита чрез вписване на "ГАТ Мискоенкапсюлейшън" АГ Австрия, производител на активното вещество трубенол-метил, като нов производител на регистрирания продукт. Производството по последното дело е прекратено с определение от 24.09.2014 г. по адм. дело № 5742/2014 г. на Върховния административен съд, след като съдът приема, че "Д. Б.", ЕООД няма правен интерес от оспорване на заповедта на министъра. Този акт на съда е потвърден с определение № 14658/05.12.2014 г. по адм. дело № 13769/2014 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. След отпадане на пречката за движение на делото, производството пред Административен съд С. - град е възобновено и приключва с решението, предмет на оспорване в настоящото производство. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което следва да бъде разгледана. При преценка на акта съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав констатира, че решението на Административен съд С. - град, предмет на оспорване, е недопустимо, като постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производството. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство е наличието на правен интерес от оспорване на административен акт (чл. 147, ал. 1 от АПК). Тълкуването на текста налага извод, че оспорването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати и е допустимо, когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава правата или противозаконно създава задължения за оспорващия или го уврежда. В случая такъв интерес от оспорване на акта на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните по отношение на жалбоподателя "Д. Б." ЕООД не е установен. Дружеството не е адресат на издадената заповед, с която се подновява разрешаване за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита с производител "ГАТ Микроенкапсюлейшън" АГ Австрия и този акт не засяга пряко негови права и законни интереси, не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера. Обстоятелството, че "Д. Б." ЕООД произвежда продукт за растителна защита с активно вещество трибенурон, което е включено в продукта, предмет на заповедта, не може да обоснове правния интерес от оспорване на цитирания по-горе акт. Отношенията на дружеството с другите производители на пазара на растителни продукти са в сферата на конкуренцията и не могат да бъдат уредени по реда на настоящото производство, в което не се разрешава спор за материални права и което не е средство за ограничаване на останалите участници на пазара на този вид продукти. Ето защо доводите касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Цитираното решение по адм. дело № 1430/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, също не обосновава различен извод, тъй като мотивите на съда, се отнасят за казус, който не е идентичен с настоящия. Съображенията на съдебния състав, свързани с правния интерес на "Д. Б." ЕООД, са изложени в производство по оспорване на мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искане на "Д. Б." ЕООД и аргументират тезата, че сезираният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт, като преценката за това "допустимо и основателно ли е искането на жалбоподателя ("Д. Б." ЕООД) следва да се направи от органа съобразно фактическите и правни установявания в производството по чл. 21 и сл. от НРПРЗ". Останалите цитирани от жалбоподателя определения на Върховния административен съд са на тричленни състави и нямат обвързващо действие. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. също не обосновава допустимост на оспорването. Текстът изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат. В случая, както се изясни по-горе, процесната заповед не засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което за последния не е налице правен интерес от нейното оспорване. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че жалбата на "Д. Б." ЕООД против заповедта на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата 300.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в касационното производство. Разноски на ответниците "ГАТ Макроенкапсюлейшън" АГ Австрия и "Агрия" АД не следва да бъдат присъждани въпреки направените искания, поради липсата на доказателства за действително направени разходи в касационното производство (представените списъци на разноски са твърдения на страните, които не са доказани). По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,