Решение № 11789 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2019 г.

Решение № 11789 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Младост, чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. Г., срещу Решение № 3845 от 06.06.2019 г. по адм. д. № 3363/2019 г. на Административен съд С.-град, изменено с Решение № 5242 от 31.07.2019 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка, с което по жалба на С. И. от [населено място] е отменена Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Младост за лишаване на С. И. от социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за срок, не по-дълъг от две години, потвърдена с Решение № 22-РД06-0021 от 21.02.2019 г. на директора на РДСП - С. град. В касационната жалба и писмени бележки от 11.09.2020 г. се посочва, че решението е недопустимо, неправилно, поради нарушение на закона и допуснати множество фактически грешки, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и да бъде оставена в сила процесната Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на директор на дирекция "Социално подпомагане" – Младост. Ответникът – С. И., при редовно призоваване, не се явява и не представя писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспореното Решение № 3845/06.06.2019 г. по адм. д. № 3363/2019 г. Административен съд – С.-град е отменил по жалба на С. И. Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на Директор на дирекция "Социално подпомагане" Младост, с която С. И. е лишена от социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за срок, не по-дълъг от две години. Заповедта е потвърдена с Решение № 22-РД06-0021 от 21.02.2019 г. на директора на РДСП - С. град. С. е постановил оспореното съдебно решение при следната правилно установена фактическа обстановка: С. И. е подала заявление-декларация с вх. № 3 СП/Д-С-М/1240/26.10.2017 г. за отпускане на социална помощ за наем на общинско жилище. Със Заповед № 3 СП/Д-С-М/1240 от 27.11.2017 г. е отпусната целева помощ за заплащане на наем, на основание чл. 14 от ЗСП, за срок от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г., в размер на 274,50 лв. С. И. е подала молба-декларация с вх. № 3 СП/Д-С-М/80/25.01.2018 г. за отпускане на целева помощ за заплащане на наем на осн. чл. 14 от ЗСП за срок от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. в размер на 640,50 лв. и от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в размер на 91,50 лв. С. И. е депозирала в Дирекция "Социално подпомагане" Младост заявление-декларация с вх. № 3 СП/ДСМ-5/03.01.2019 г. за отпускане на целева помощ за наем на общинско жилище. В това заявление е декларирала, че брутният доход на семейството й през предходен месец е формиран от трудова дейност. Към заявлението е приложила удостоверение за брутен доход с изх. №ССД17-ПП01-351-/6 от 20.12.2018 г., издадено от СО Дирекция «Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти». По повод на заявлението е извършена социална анкета и изготвен социален доклад, в който са отразени констатираните със социалната анкета обстоятелства. Направена е преценка, че доходът на семейството е по-висок от 250 на сто от диференцирания минимален доход и е направено предложение да бъде отказана целева помощ за наем. Поради това и със Заповед №ЗСП/Д-С-М/5 от 28.01.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Младост е постановен отказ за отпускане на целева помощ за наем на общинско жилище по реда на чл. 14 от ЗСП. Предвид констатациите на административния орган за получаване на доход през 2017 г. и 2018 г. са издадени Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 05.02.2019 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост, с която е разпоредено С. И. да възстанови неправомерно получените целеви помощи за наем на общинско жилище в общ размер на 1006,50 лв., и обжалваната в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост за лишаване на С. И. от социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за срок не по-дълъг от две години. Процесната заповед е обжалвана по административен ред и е налице произнасяне с Решение № 22-РД06-0021/21.02.2019 г. на директора на РДСП-С.-град, с което и на основание чл. 81, ал. 1 чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 14 от ЗСП, жалбата е отхвърлена и е потвърдена заповедта. С оспореното Решение № 3845 от 06.06.2019 г. по адм. д. № 3363/2019 г., Административен съд С.- град е отменил по жалбата на С. И. процесната Заповед №ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост. Съдът обосновано е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй като не са описани изцяло фактите, водещи до издаване на заповедта и не са изложени мотиви за недобросъвестност на жалбоподателя, като е посочил, че недеклариране или деклариране на невярно обстоятелство само по себе си не води до недобросъвестност, а следва да се докаже и специален резултат, отнасящ се до недобросъвестно получени средства. Съдът е направил изводи, че в случая не се установява Иванова да е съзнавала, че няма право на целевата помощ и въпреки това да е декларирала данните така, че да я получи, т. е. не се установява необходимото субективно отношение към основанието за получаване на помощта, по начин, установяващ недобросъвестността й при получаване на помощта. Изложени са подробни мотиви и относно установеното наличие на противоречие на издадената заповед с правото на ЕС, както и за противоречие на акта с целта на ЗСП. Решението е правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможността да изрази становище, че недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. В своята константна практика Върховният административен съд е приел, че недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане (Решение № 7299 от 17.06.2008 г. по адм. д. № 3316 от 2008 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г., Решение № 6867 от 08.06.2016 г. по адм. д. № 9112/2015 г., всичките на ВАС, VІ отд.) и че недобросъвестността е резултат на психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред Решение № 7011 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 1400 от 2009 г. и Решение № 6602 от 10.05.2012 г. по адм. д. № 984 от 2012 г. на VІ отд. на ВАС). Недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган - въз основа на какви факти и обстоятелства счита, че лицето е недобросъвестно по смисъла на чл. 14, ал. 5 ЗСП.. Преценката на събраните доказателства не води до извод за недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно укриване на правнозначими обстоятелства. Липсват данни, че получателката на целева социална помощ, която е несемейна, живее с двете си непълнолетни деца и с дъщеря си- лице с 100% трайно намалена работоспособност, е имала съзнание, че полученото по граждански договор възнаграждение за личен асистент на нейната дъщеря, за която полага грижи, съставлява подлежащо на деклариране обстоятелство, която ще я лиши от целева социална помощ. И в хода на производството по обжалване по административен ред, и при съдебното обжалване, С. И. нееднократно е излагала твърдението си за незнание на обстоятелството, че полученото възнаграждение по граждански договор като личен асистент на своята дъщеря попада в приложното поле на трудовите доходи и подлежи на деклариране от нейна страна. Тези твърдения се приемат от настоящата инстанция за истинни с оглед факта, че тя е представила справка за актуално състояние на действащите трудови договори за периода 01.01.2018 г. – 19.04.2019 г., от която е видно, че за посочения период тя не е била страна по сключен трудов договор. Надлежното отразяване на доходите в заявлението-декларация от 03.01.2019 г. е индиция, че през предходните години не е действала умишлено за укриване на информация с цел получаване на неследващите й се социални помощи. От друга страна, ноторно известен факт е липсата на идентичност между вземанията по граждански договор и възнаграждението по трудов договор. Не може да се приеме, че лицето целенасочено е укрило информация от органите за социално подпомагане. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради което не е налице основание за лишаване на лицето от социални помощи за срок от две години. Като правилни се споделят обективираните в оспореното решение изводи на съда за липса на мотиви в процесния административен акт досежно недобросъвестността на жалбоподателката и настоящ ответник по касация- обстоятелство, лишаващо я от възможността за ефективна защита. Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в диспозитива на оспореното съдебно решение е поправена по законоустановения ред, а наличието на неточности в мотивите не е от такова естество, че да обуслови неправилност на направените от съда правни и фактически изводи, тъй като понятието недобросъвестност по смисъла на чл. 14 и чл. 14 а от ЗСП е с еднакво съдържание. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като я е отменил, Административен съд С.- град е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,