Решение № 6795 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 671/2012 г.

Решение № 6795 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 671/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбите на Николай Миланов Николов от гр. Шумен срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от протокол № 36 от 9.11.2011 г., с което е отхвърлено възражението срещу недопускането му до участие в обявените конкурси за първоначално назначаване на магистрати (обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г.), съгласно решение по протокол 40 от заседанието на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 1.11.2011 г. Жалбоподателят навежда твърдения за нищожност и незаконосъобразност на акта поради постановяването му при липса на форма и компетентност, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че Комисията по предложенията и атестирането е извършила проверка само по документи, поради което не може да преценява притежава ли или не кандидатът необходимите професионални и нравствени качества. Твърди, че актът не е мотивиран, че недопускането му до участие в конкурса само на основание мотиви за предходното му освобождаване от длъжност "районен прокурор" при РП - Сливен, висящо наказателно производство и образувана прокурорска преписка в РП - Варна през 2009 г. е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя протоколът от 9.11.2011 г. на Висшия съдебен съвет е "манипулиран", вписани са неверни твърдения и обстоятелства. В обстойното си изложение Николов твърди, че недопускането до участие в конкурсите на кандидат, който отговаря на всички изисквания, грубо потъпква законността и препятства качествения подбор при назначаването на магистрати. То неоснователно ограничава свободното конкуриране, основано на личните морални и професионални качества на кандидатите и предпоставя дискриминационно отношение към част от тях. Иска прогласяване нищожността или отмяна на оспорения акт, като вместо него съдът се произнесе по същество, като допусне до участие в обявените конкурси кандидатът Николай Николов. Претендира разноски. Ответникът по жалбата изразява писмено становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбоподателят е подал заявления за участие в обявения конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, публикуван в ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г. Николов кандидатства за заемане на длъжността "съдия", както следва: - заявление вх. № 3440/19.10.2011 г. за районните съдилища в Своге, Стара Загора, Пирдоп, Карлово, Тутракан, Оряхово и Софийски районен съд; - заявление вх. № 3321/11 г. за Софийски градски съд, Софийски окръжен съд, окръжните съдилища в Пазарджик, Видин, Враца, Варна, Сливен, Габрово; - заявление вх. № 3108/2011 г. за Апелативен съд - София и Апелативен съд - Пловдив; - заявление вх. № 2902/2011 г. за съдия във Върховния касационен съд, гражданско отделение и с вх. № 4404/2011 г. за съдия във ВКС, наказателно отделение; - заявление вх. № 3212/2011 г. за съдия в Административен съд - София град и заявление вх. № 3006/2011 г. за Върховния административен съд. За длъжността "прокурор" Николай Николов е подал заявления за участие в конкурса, както следва: - заявление вх. 0 39133/2011 г. за районните прокуратури в София, Варна, Девня, Бургас, Благоевград, Шумен, Велики Преслав, Нови Пазар, Пловдив, Смолян, Петрич, Троян, Видин, Чирпан, Свиленград, Момчилград, Харманли, Димитровград, Казанлък, Пазарджик, Раднево, Пещера, Карлово, Ямбол, Белоградчик, Лом, Оряхово, Кнежа, Добрич, Разград, Елхово и Козлодуй; - заявление вх. № 3846/2011 г. за Софийска градска прокуратура и окръжните прокуратури във Варна, Бургас, Благоевград, Шумен, Велико Търново, Кърджали, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Враца, Монтана, Хасково, Добрич; - заявление вх. № 3710/2011 г. за Апелативна прокуратура - София и Апелативна прокуратура - Велико Търново; - заявление вх. № 3507/2011 г. за Върховна касационна прокуратура и заявление вх. № 3605/2011 г. за Върховна административна прокуратура. Процедурата за провеждане на конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт е разписана в глава втора "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", раздел II "Конкурс за младши съдии и прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт". Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането извършва проверка по документи и допуска до участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181 от закона. Нейното решение, обективирано в списъците на допуснатите и недопуснатите до участие в конкурса кандидати, се обявява на интернет-страницата на Висшия съдебен съвет, като се посочва и основанието за недопускане - чл. 182, ал. 2 и 3 от ЗСВ. Законът не разписва изрично подлежи ли решението на Комисията по предложенията и атестирането на обжалване или не. Безспорно е, че Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на Висшия съдебен съвет със законово определени правомощия - чл. 38 и 39 от ЗСВ. При провеждането на конкурс за първоначално назначаване законодателят е възложил на Комисията по предложенията и атестирането правомощието да извършва проверка и да допуска/недопуска до участие в конкурса кандидатите, т. е. по силата на изрична законова норма Комисията има компетентност да взема решения, с които да разреши по задължителен за адресатите начин материалноправния въпрос - отговаря ли съответния кандидат на законовите изисквания. Тези решения директно рефлектират в правната сфера на кандидатите и засягат техни права и законни интереси. Съгласно чл. 81, ал. 1 от АПК индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Доколкото Комисията по предложенията и атестирането е структура на Висшия съдебен съвет, последният се явява, за това й правомощие, неин непосредствено по-горестоящ орган. В Закона за съдебната власт няма разписани специални правила за оспорване по административен ред на решението на Комисията по предложенията и атестирането за недопускане до участие в конкурс за първоначално назначаване. Такива правила има разписани за решенията за недопускане до участие в конкурс за повишаване и преместване. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането е органът, който допуска до участие кандидатите за конкурса. Нормата е императивна. Създава ясно и недвусмислено компетентност на един орган да реши определен материалноправен въпрос - отговаря ли кандидатът на изискванията за участие в конкурса за първоначално назначаване, като при това изрично му определя и какви са тези изисквания - условията по чл. 181 от ЗСВ. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗСВ в конкурс за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Обективните изисквания за кандидатите са: висше образование по специалност "Право"; придобита юридическа правоспособност; необходими нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; неосъждан е на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; да не е дисциплинарно освободен от длъжност изборен чл. на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт; да не страда от психично заболяване. От така установените от закона условия за допустимост за участие в конкурса е безспорно, че Комисията по предложенията и атестирането е компетентна, на фаза на допустимост, да извърши преценка за наличие на изискуемите нравствени и професионални качества на кандидатите. Фактът, че след класирането на участниците в конкурса от конкурсната комисия, друг орган - комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати и изготвя становища за тях, не може по какъвто и да е начин да отмени законовото правомощие на Комисията по предложенията и атестирането да провери налице ли са условията за допустимост, включително и тези по чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Различни са целите, а с оглед на това и способите за изпълнение на правомощията на двете комисии, което изрично е посочено от законодателя. Комисията по предложенията и атестирането осъществява правомощието си само чрез преглед на документи. Тя не събира информация, както комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" и не изготвя мотивирани становища за кандидатите. Т. е. Комисията по предложенията и атестирането е компетентна да прецени, на фаза допустимост до конкурса, наличието на необходимите нравствени и професионални качества на кандидатите, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Доколко това законодателно решение е целесъобразно с оглед на законовите възможности на Комисията - преглед на документи, е въпрос извън предмета на делото. Безспорно е, че Комисията е изпълнила законовото си правомощие, като е събрала и обсъдила документи (приложени на стр. 263 - 277 от делото), въз основа на които е мотивирала решението си. Висшият съдебен съвет с оспореното решение по т. 4 от протокол № 36 от 9.11.2011 г. е отхвърлил подаденото от Николов възражение, като е приел мотивите на Комисията и е изложил и свои кратки съображения. Твърдението на жалбоподателя за нарушение на предвидената от закона форма е неоснователно. Съгласно чл. 182, ал. 3 от ЗСВ в публикуваните списъци, които обективират решението на Комисията по предложенията и атестирането, задължително се посочва и основанието за недопускане. Видно от решението на Комисията в публикуваните списъци изрично е посочено основанието за недопускане на Николай Николов - не отговаря на изискванията по чл. 162, т. 3 от ЗСВ. В публикувания списък не са посочени фактическите основания за извода на Комисията. Това не означава, че липсват фактически основания, въз основа на които е направен извода за липса на професионални и нравствени качества у жалбоподателя. такива са изложени и в предложението на Комисията до ВСС, взето на заседанието на помощния орган от 8.11.2011 г. Висшият съдебен съвет е приел тези фактически основания, като е изложил същите в свои мотиви. В случая жалбоподателят е бил наясно с фактическите основания за издаване на решението на Комисията, което е видно от възражението му до Висшия съдебен съвет. Следователно правото му на защита не е било нарушено, а законът не разписва задължение на ВСС да изслушва кандидатите в обявените конкурси на фаза допускане до участие. Съдът, въз основа на доказателствата по делото може да извърши проверка само за законосъобразност на оспореното решение. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се основават на твърдението, че без да е имала компетентност, Комисията по предложенията и атестирането, а след това и Висшия съдебен съвет, са се произнесли в началото на конкурсната процедура. По своята същност това твърдение е идентично с твърдението на жалбоподателя, с което обосновава некомпетентността на Комисията, които се обсъдиха по-горе. Възраженията на Николов, формулирани в т. II. 1 - 5 от жалбата са бланкетни и общи. Същите не бяха конкретизирани и в съдебно заседание. Твърденията за манипулираност на процедурата и вписване на неверни обстоятелства в протокола са несъстоятелни с оглед липсата на каквато и да е конкретизация на нарушенията, извън общите съждения, принципните несъгласия и субективните възприятия на кандидата. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Кандидатите за участие в конкурса за първоначално назначаване представят в администрацията на Висшия съдебен съвет заявление, към което прилагат документите по чл. 181, ал. 3 от ЗСВ, като има възможност да се представят и други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането, въз основа на проверка на документите установява налице ли са материалноправните предпоставки за допускане на кандидата, визирани в чл. 181 от ЗСВ, и взема решението си за допускане или недопускане на кандидата. В случая Комисията е формирала решението си само и единствено на базата на писмени документи. Органът може да цени документи, които са известни, както служебно на нея, така и на кандидата, тъй като е техен адресат. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3, т. 7 от ЗСВ дава възможност на кандидата да представи тези документи, които по негова преценка имат отношение към професионалните и нравствените му качества. Но право на Комисията по предложенията и атестирането е да събира служебно документи и да вземе предвид и служебно известни й факти. Органът твърди, че Николов няма професионални и нравствени качества и обоснова извода си с данните от документите, известни нему и допълнително събрани. Жалбоподателят е бил прокурор в РП - Сливен и с решение на Висшия съдебен съвет от 1995 г. е освободен от длъжност поради констатирано трайно неизпълнение на служебните му задължения за повече от една година. От приложена справка на ВКП е видно, че срещу Николов е внесен обвинителен акт в СРС за престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. първо и чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. първо от НК и производството не е приключило. Образувана е и прокурорска преписка № 5913/2009 г. срещу кандидата в РП - Варна, по която проверката с оглед данни за престъпление по чл. 286 от НК не е приключила. Преценката за наличие на професионални и нравствени качества е от изключителна компетентност на органа. Когато той действа в условията на оперативна самостоятелност, съдът, съгласно чл. 169 от АПК, проверява притежава ли право на самостоятелна преценка и спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта. Фактът, че законодателят не е определил формални критерии, въз основа на които да се направи преценка има ли кандидата, с оглед на писмените доказателства, професионални и нравствени качества, сочи, че преценката е предоставена на дискрецията на органа. Рамките, в които му е предоставил упражняването на оперативната самостоятелност са от една страна източниците на информация - само писмени доказателства, и от друга - изискването качествата на кандидата да бъдат в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Следователно за законосъобразността на взетите решения е важно първо, че Комисията по предложенията и атестирането има дискреционната власт да прецени качествата на кандидата и че е спазила законовите изисквания за доказателствата, въз основа на които е направила преценката си - писмени доказателства. Решението е взето с оглед на качества, изискуеми от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Доводите на жалбоподателя за нарушение целта на закона по същество са доводи, свързани с целесъобразността на приетото законодателно решение. Дали следва Комисията по предложенията и атестирането, на основата на писмени доказателства, да прави оценка на професионалните и нравствени качества на кандидатите и въз основа на това да не ги допуска до участие в конкурса или тази преценка трябва да се прави само от Висшия съдебен съвет въз основа на информация и становище на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", е въпрос на законодателно решение, не на законосъобразност на постановения акт. Висшият съдебен съвет е приел мотивите на Комисията и е отхвърлил възражението като неоснователно. Предвид изложеното, наведените от Николай Николов доводи са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд