Решение № 9863 от 18.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Желязков, чрез адв. Димитров като процесуален представител, срещу решение 178 от 29.05.2023 г., постановено по адм. дело 161/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Стара Загора, чрез ст. юрк. Желязкова като пълномощник, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Желязков против заповед 10-00-3104/ 22.12.2021 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: надстройка на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ I-5311, кв. 253 по плана на гр. Стара Загора. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Като се позовава на приетото без оспорване от страните заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза и на изложеното в мотивите на отменителното решение 2794/16.03.2023 г. по адм. дело 11811/2022 г. на ВАС, обосновава извод за наличие на незаконен строеж, изграден без строителни книжа, който не е търпим и подлежи на премахване. При съобразяване със задължителните указания, дадени от касационната инстанция за събиране на доказателства и извършване на преценка за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК и чл. 8, § 1 КЗПЧОС, излага съображения за липса на нарушение на принципа за съразмерност и пропорционалност предвид сочените от жалбоподателя обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. По делото безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ надстрояване на съществуваща двуетажна жилищна сграда, пета категория, с трети етаж с площ 100 кв. м. и тавански етаж, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Третият етаж е обитаем от 2019 г. и представлява жилище. При тези данни правилно съдът приема, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за който не са приложими хипотезите за търпимост с оглед времето на изграждането му (2010-2011 г.) и затова подлежи на премахване. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания от първоинстанционния съд е изследван въпроса дали строежът, предмет на заповедта, е единствено жилище на жалбоподателя и неговото семейство. От показанията на разпитаните при новото разглеждане на делото свидетели се установява, че то се състои от шест човека, а именно: съпругата му, двете им деца, съпругата на сина им и малолетната им внучка. На административния адрес на сградата е регистриран само жалбоподателят, като няма данни за притежавани от него други имоти. От свидетелските показания е видно, че тези лица не обитават жилището постоянно, а живеят преимуществено в Ирландия, където упражняват и трудова дейност. Липсват данни за влошено здравословно състояние на някое от тях. Указанията на съда, дадени с разпореждане от 27.03.2023 г. са съобразени с твърденията на жалбоподателя, а такива за наличие на болни лица или със специфични потребности сред обитателите на строежа, предмет на оспорената заповед, не са наведени. В този смисъл доводите за допуснато при новото разглеждане на делото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недаване на указания до страната за установяване на тези обстоятелства, са неоснователни. Доказателства в тази насока не са представени и в касационното производство. Изводът на съда, че оспорената заповед не нарушава принципите за съразмерност и пропорционалност на предприетата мярка съгласно чл. 6 АПК, както и изискванията по чл. 8, § 1 КЗПЧОС се споделя от настоящия състав. Изследвано е имотното състояние на жалбоподателя, събрани са доказателства относно броя на лицата, обитаващи процесната надстройка, включително тяхната възраст. Както беше посочено, липсват доказателства за влошено здравословно състояние на някое от тях. Съобразено е, че при издаването на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно и за него не съществува друга възможност освен да разпореди премахването на констатиран незаконен строеж, който не е търпим. Това е така, защото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство. Предприетата с оспорената заповед мярка не е в противоречие с чл. 8, § 1 КЗПЧОС, тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик, който точно спазва установените нормативни разпоредби. В случая, както правилно е прието от съда, строежът съзнателно е построен от жалбоподателя без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение в нарушение на императивните законови изисквания. В този аспект никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Приемането на обратното означава да се толерира изграждането на незаконни строежи само въз основа на факта, че извършителите не притежават друг жилищен имот. Правилен е изводът, че намесата чрез оспорената заповед постига справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и обществения интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната за строителство без разрешение. Административният акт има легитимна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. Съгласно разяснението, дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Йорданова и други срещу България" намесата се счита за необходима в едно демократично общество, ако отговаря на належаща обществена нужда и по - специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел (в тази насока и решение от 21.04.2016 г. по делото "Иванова и Черкезов срещу България"). В случая първоинстанционният съд изследва всички фактори с оглед твърденията на страните, имащи отношение към тази преценка и излага обосновани мотиви във връзка с тях. Правилно е преценено, че разрешителният режим за строежите е въведен именно за защита живота и здравето на гражданите, както и за спазването на определени стандарти относно здравина, конструктивни изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях. Без значение за спора е наличието или не на пукнатини в първия и втория етаж в резултат на извършеното надстрояване на жилищната сграда. Съхраняването на здравето и интересите на лицата, живеещи в тях, наред със спазването на строителните правила и норми, също следва да се съблюдават при реализиране надграждането на законен строеж. При липса на изготвена от съответните специалисти и одобрена проектна документация изпълненият строеж може да представлява заплаха за всички негови обитатели, поради което е въведена мярката за премахването му. Отделно от това от данните по делото се установява, че жалбоподателят е в работоспособна възраст, без данни за някой от членовете на семейството да е със специални нужди, както и да страда от заболявания, удостоверени с ТЕЛК или друга медицинска документация. Липсват и данни, че доходите им не позволяват осигуряване на друго жилище. Дали жалбоподателят и семейството му отговарят на изискванията за картотекиране се съобразява при подадено до общинската администрация искане, каквото в случая няма. Преценката относно възможността за настаняване на обитателите на строежа в жилище от общинския фонд следва да се извърши при наличие на заявление за това, преди предприемането на действия по изпълнение на оспорената заповед. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане разноски за касационната инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Стара Загора сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение