Решение № 3005 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2009 г.

Решение № 3005 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Желязко Проданов Манолов и Величка Стойчева Манолова против решение № 788 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 2772/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Желязко Проданов Манолов против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти относно имот № 1358 в селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". Релевират доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна и кметът на община Варна не вземат отношение по жалбите. Заинтересованите страни дават писмено становище за неоснователност на жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че е спазена процедурата по изготвяне и утвърждаване на плана на новообразуваните имоти, като е приложена разпоредбата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Желязко Проданов Манолов против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, община Варна. Жалбата касае новообразуван имот № 1358 с площ от 600 кв. м, предоставен му за ползване. Възраженията са били, че имотът е от 800 кв. м и при наличие на хипотезата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ трябва да се отреди в неговата цялост, а не да се редуцира до 600 кв. м. Позовал се е на първо място на напълно приключена процедура на трансформация право на ползване в право на собственост. На второ място се е позовал и на придобивна давност, тъй като се е снабдил с нотариален акт за собственост през 1994 г. и от тогава до изготвяне и утвърждаване на плана са изминали повече от десет години. На трето място е твърдял чрез процесуалния си представител, че в частта от 200 кв. м, която се включва в съседния новообразуван имот, попадат външна тоалетна и каптаж и по този начин той и семейството му се лишават от възможността да ползват дворното място. В хода на делото са заявени претенции и за заплащане на изсечени от съседите лози и овощни насаждения. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените допълнително от жалбоподателя и съпругата му - конституирана, като страна в хода на първоинстанционното производство, е установено признаване правото на Желязко Проданов Манолов да придобие, като ползвател собствеността върху вилно място от 600 кв. м. Същият се легитимира, като собственик на 600 идеални части от имот 1358 по проекто-плана на местност "Аязмото" с обща площ от 1000 кв. м с нотариален акт от 1994 г. за право на собственост на недвижим имот, закупен по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти, имот № 1358 е новообразуван с площ от 600 кв. м и е записан в регистъра към плана на Желязко Проданов Манолов. Съседният имот пл. № 4389 с площ от 2522 кв. м е записан на наследници на Атанас Христов Йорданов на основание приключена процедура по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. По делото е приложено решение № 1002 от 30.09.2003 г. на ОСЗГ - Варна, с което на наследниците е признато право на собственост в стари реални граници върху лозе от 5.000 декара в терен по § 4 в кв. Виница, местността "Аязма". Специално е отбелязано в акта, че възстановяване правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, а имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. След проверка на документите и измерване на място, вещото лице е дало заключение, че на жалбоподателя е предоставен за ползване имот - "хавра" с площ от 800 кв. м, заснет и отразен в помощния кадастрален план с кадастрален номер 1358, който е идентичен по местоположение, граници и площ с поземлен имот № 1358 с площ от 1056 кв. м по кадастралния план от 1989 г. В т. 1.3 от заключението експертът е пояснил, че разликата в квадратурата произтича от неточности при графичното извличане на изходните данни, използвани при изчислението. Разликата между отредения имот от 600 кв. м и имотът по ПКП в размер на 200 кв. м попада по плана на новообразуваните имоти върху новообразувани общински пътища и част от новообразуван имот № 4389. Вещото лице в т. 5 от заключението е посочило, че новообразуваният имот № 1358, отреден на жалбоподателя е с площ от 600 кв. м и лице 23.10 м към общински път и попада в рамките на техническите изисквания, въведени в чл. 19 ЗУТ за имоти в урбанизирани територии. На последно място е изследвал застрояването в имота и е установил, че в него попадат: вилна сграда, една тоалетна и открит резервоар с размери 2.10/2.10/2.00 метра, в който се събира вода за поливни цели. Покрай западната му граница преминават ел. кабел и водопровод, понастоящем прекъснати. Извън имота остава само съществуващата втора тоалетна. При тези данни по делото, съдът е счел, че новообразуваният имот на жалбоподателя отговаря на изискванията за площ и за съобразяване със съществуващите в него постройки и елементи на инфраструктурата. Спазено е и условието за осигурен достъп до улица. При обсъждане доводите на жалбоподателите е приел още, че планът на новообразуваните имоти в обжалваната му част отговаря на законовите изисквания на чл. 28, ал. 5, 6 и 9 от ППЗСПЗЗ и е законосъобразен. Поради това е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Една от основните задачи на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му е да уреди правоотношенията между ползвателите и бившите собственици на имотите, внесени в ТКЗС. Част от уредбата е нормата на § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично въвежда ограничения относно площта на имотите, предмет на трансформация чрез право на ползване в право на собственост. Доколкото тази трансформация по отношение на жалбоподателя Желязко Проданов Манолов е призната в хипотезата на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът е застроен, то по отношение на него важи ограничението от 600 кв. м. Поради това и в нотариалния акт от 1994 г., предмет на собственически права са само 600 идеални части от имот № 1358 с обща площ от 1000 кв. м. В същото време, законодателят е отчел и интересите на бившите собственици, като е постановил, че разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на тях за образуване на нови имоти. Единственото изключение е имотите да не са по-малки от 250 кв. м и да са спазени условията, определен в ППЗСПЗЗ - т. е. изискванията на чл. 28 от него. Само земите, от които не може да се образува нов имот остават за ползвателите, като се заплащат по описания начин. Същият принцип е разработен и в ал. 7 на цитираната разпоредба, където е пояснено, че всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик. По отношение на ползвателските имоти освен ограничението за площта, ал. 6 на нормата изисква още съобразяване на местоположението със съществуващите в имотите сгради и съоръжения - за признати права по § 4а, ал. 1, респективно с трайните насаждения при признати права по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвиденото изискване във второто изречение - имотите да запазят границите и размерите си касае само случаите, при които тяхната площ не надвишава 600 кв. м за застроените и имат осигурен достъп до улица. Доколкото имотът, ползван от жалбоподателите е с площ от 800 кв. м и по този начин надхвърля с 200 кв. м нормативно допустимия максимум, то той не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 6, изречение второ от ППЗСПЗЗ и не съществува законово изискване да отрази в плана на новообразуваните имоти с границите и размерите, в които е съществувал по помощния кадастрален план. Видно от данните по делото, в това число и от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, новообразуваният имот отговаря на условието на чл. 28, ал. 6, изречение първо от правилника, тъй като местоположението му е съобразено със съществуващата в него сграда и е осигурен достъп до път. В тази връзка, съдът правилно е приел, че законодателят има предвид основното застрояване. Сградата и един самостоятелен санитарен възел остават в имота на ползвателя и по този начин е обезпечено необезпокояваното му ползване. В тази връзка не се установяват многобройните възражения на жалбоподателите за невъзможността да се ползва имота, тъй като бил лишен от водоснабдяване и електроснабдяване. Видно от т. 5.4 от заключението процесният имот и по кадастралния план от 1989 г. и по ПНИ е бил без осигурен водоизточник. За такъв е използван не както се твърди в жалбата каптаж, останал при изменението в новообразуван имот № 1359, а каптаж, разположен в друг имот - в съседство от запад - имот № 1495. Неговият собственик е прекъснал водоподаването към съседите си. Това обаче няма отношение към оспорването на жалбоподателя. На следващо място е категорично установено от съдебно-техническата експертиза, че по отношение на новообразувания имот, записан на първия жалбоподател са спазени изискванията на ЗУТ за минималните размери, към които препраща ал. 9 на чл. 28 от правилника, доколкото вилното място попада в урбанизирана територия. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗУТ въвежда в този случай минимална площ от 600 кв. м и лице от 18 м. Новообразуваният имот попада в тези параметри. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение по чл. 64 от ЗУТ относно елементите на техническата инфраструктура. Както вече се посочи, в експертизата са изследвани тези въпроси и е установено, че прекъснатото електро- и водоснабдяване не е последица от новото устройство на имота. Без значение за конкретния случай са съществуващите в него лози, тъй като признатите права са по § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поради това не се установява съдът да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила с отказа си в съдебно заседание, проведено на 15.04.2009 г. да разпита доведените от жалбоподателя свидетели. Въобще всички въпроси и съществуващи претенции на жалбоподателите по отношение извършени, респ. премахнати подобрения са предмет на друго производство и не подлежат на изследване, събиране на доказателства и разрешаване в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Единственият негов предмет е законосъобразността на заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Тя е обусловена от съобразяването с правилата и изискванията, въведени в чл. 28 ППЗСПЗЗ от една страна и от друга страна с установените права на страните - ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост и собственици с възстановено право въз основа на проведена реституционна процедура. Нито в административното, нито в последвалото го съдебно производство могат да се разглеждат и разрешават възражения във връзка с придобито право на собственост на основа на давностно владение. Правата, придобити въз основата на такъв способ могат да се защитят в исково производство, което е напълно различно от това по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това административният съд не е компетентен да се произнася по такъв иск и касационният довод за допуснато в този смисъл нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. На последно място са неоснователни и доводите за допуснати нарушения във връзка с оценяването. Оценката се процесната част от 200 кв. м е последващ етап от процедурата, за извършването на който е необходимо влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Поради това тя също е извън предмета на конкретния спор. По тези съображения, решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,