Решение № 952 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2008 г.

Решение № 952 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Умо Диксън Израил, гражданин на Нигерия, против решение № 10351/13.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5448/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 134/4.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че решаващият състав на ВАС не е обсъдил всички направени доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на неправилно решение. Моли същото да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Умо Диксън Израил, гражданин на Нигерия, гражданин на Нигерия против решение № 134/4.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Нигерия, която за него е сигурна страна на произход. Съдът е посочил, че изложените причини в бежанската история, свързани с желанието му да учи и работи в България, не са основание да се приеме, че кандидатът2т отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Анализът на изяснените обстоятелства от обясненията на кандидата не съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а пожелаел да дойде да види баща му, който по това време живеел легално в България. Поради това, съдът е направил извода, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, изведени от обясненията на лицето, търсещо закрила Умо Диксън Израил, съпоставени с данните от справка № 405 от 5.02.2008 г. относно обстановката в Нигерия, представена от дирекция "международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "специализирана информация" към ДАБ при МС, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От обясненията на кандидата е установено, че същият е напуснал легално страната си на произход Нигерия на 6.05.2007 г. и легално през ГКПП-АГ-София, по покана на баща си, с туристическа виза, кацнал на летище София. Баща му Диксън Умо от 2002 г. живеел в Бургас, имал две деца от брака му с българска гражданка, но 2007 г. се развел и се върнал в Нигерия. Кандидатът е заявявал, че иска да остане в България да учи и работи, но не е твърдял, че се страхува да се завърне в Нигерия или, че е заплашван на етническа или религиозна основа, или по политически причини. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила, не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил внимателно бежанската история и наведените доводи. Исканията на жалбоподателя не кореспондират на установените обстоятелства, че спрямо него е осъществено преследване в Нигерия, доколкото не е членувал в политически партии, както и не принадлежал към етническа, расова или социална група, която да е репресирана в тази страна. Освен това, правилно е прието от съда за неоснователно позоваването на чл. 1А от Женевската конвенция от 1951 г., тъй като поведението на кандидата не е налагало закрила, тъй като към датата на пристигане в България е бил непълнолетен. Пристигнал е страната на гости на баща си и не сочи никакви причини, който да налагат оставането му в България, освен икономически и социални. Съдът съобразно установените факти и обстоятелства и доводите на страните в съответствие с това е формирал изводи от фактическа и правна страна. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия