Решение № 11088 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2009 г.

Решение № 11088 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕООД "Варна инструмент", чрез законния си представител С. Георгиев срещу Решение № 342/09.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1795/08 г. по описа на Административен съд (АС) гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 0303519/22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, в която е потвърден с Решение № 342/27.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и по частна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решението в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 ал. 1, вр. чл. 55 от ЗДДС (отм.), тъй като е установен факта на реалност на доставката. Позовава се на разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е присъдил направените по делото разноски в полза на НАП, вместо на надлежната страна Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Ответникът по частната жалба ЕООД "Варна инструмент", не взема становище по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 0303519/ 22.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 342/27.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 08.2006 г., м. 10.2006 г., м. 11.2006 г. и м. 12.2006 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) на ЕООД "Варна инструмент", е отказано правото на данъчен кредит в размер на 15 895, 54 лв. по 8 бр. фактури, издадени от ЕООД "Титаник 2005". За да постанови обжалваното решение от обективна страна съдът е приел, че предмет на процесните доставки са инструменти - свредла, дюзи, шланг, чук, фрези, метчици, ножове, райбери, универсали, зенкер, флашки, пломби, дрелки, бормашина, клещиножовка, карбофлекс и др. При извършена насрещна проверка на ЕООД "Титаник 2005" е установено, че на адреса за кореспонденция на дружеството не е открит представляващия, упълномощено лице или лице определено да получава съобщения, поради което ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната стока е била заприходена по см. 303 "стоки" и впоследствие реализирана от жалбоподателя, като плащането на данъчната основа е извършено в брой, а данъка по ДДС сметка на доставчика. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за отразяването на посочения във фактурите данък в счетоводството на ЕООД "Титаник 2005" като задължение към бюджета, поради което по процесните фактури данъкът не е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). На следващо място съдът е приел, че липсата на доказателства за произхода на стоките, съхранението им, предаването им на ревизираното лице и транспортирането им води до извода, че процесните фактури са издадени без основание, поради липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и при спазване на съдопроизводствените правила, но неправилно е приложил материалния закон. От фактическа страна безспорно е установено, че доставчика ЕООД "Титаник 2005" не е намерен на декларирания от него данъчен адрес и не е представил исканите от органа по приходите доказателства. От приетата ката неоспорена от страните ССЕ е установено, че стоките предмет на процесните фактури са били осчетоводени от касатора в аналитичния и хронологичен счетоводен регистър по сметка 303 "стоки", аналитична партида "227 Титаник 2005" ЕООД по дебит на сметка 303, дебит сметка 4531 "начислен ДДС по покупки" и кредит сметка 400 "доставчици". Осчетоводените стоки са включени в дебитните обороти на сметка 303 в оборотната ведомост на дружеството за периода 1.08.-31.12.2006 г. Плащането на данъчната основа е извършено в брой, а данъка по ДДС сметка на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Аналогична е и разпоредбата на чл. 65 ал. 8 от ЗДДС (отм.). Основният спорен момент е свързан приложението на посочените разпоредби при наличие на реална доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.), а именно да е установен факта на прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. В конкретния случай както се установява от доказателствата по делото към всяка от процесните 8 бр. фактури, издадени от ЕООД "Титаник 2005" е приложен опис на стоките по брой, единична и обща стойност, уговорен е начина на плащане и е подписан от двете страни - доставчик и получател. Същите стоки е установено, че са заприходени в счетоводството на получателя и впоследствие реализирани, като данъка е внесе по ДДС сметка. При така установеното се налага извода, че е налице прехвърляне на собственост върху индивидуализирани в описа стоки, поради което са налице и предпоставките за приложение на чл. 64 ал. 2 от ЗДДС (отм.). Липсата на доказателства за транспортни разходи, както е приемал в практиката си ВАС не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит при наличие на останалите предпоставки на чл. 64 от ЗДДС, в случая ал. 2 на посочената разпоредба. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него, тъй като делото е изяснено от фактическа страна бъде постановено ново, с което обжалвания Р следва да бъде отменен. При този изход на делото частната жалба е неоснователна, тъй като решението в частта на разноските също следва да бъде отменено. На основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК и предвид изричната претенцията за разноски на пълномощника на касатора, ответника по жалбата следва да заплати сумата от 275 лева, представляваща направени разноски по делото. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като в договора за правна помощ е уговорена сумата от 500 лева, но не е отразено реалното й заплащане. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение