Решение № 16558 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2019 г.

Решение № 16558 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. Христова от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 672/15.05.2019 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 1240/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/06/1/0.0.2218/2/01/04/01 от 12.10.2018 г., издаден от Директора на Областна дирекция София на Държавен фонд "Земеделие".

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е назначил и приел заключение по съдебно- ветеринарна експертиза, което е напълно неотносимо към спора и по което вещото лице не е разполагало с необходимите специални знания за извършената пазарна оценка. Сочи, че оспореният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазен редът за налагане на финансова корекция по Раздел III от ЗУСЕСИФ. Счита, че нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП оправомощава единствено Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава решение за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП и не предвижда възможност компетентността му да бъде делегирана. Навежда аргументи за установеност на форсмажорни обстоятелства, които обосновават неизпълнението на задълженията й по договора. Акцентира върху некредитирането на представените служебна бележка от ОДБХ, издадена от официалния ветеринарен лекар, заповед за заличаване на животновъдния й обект и сертификат за форсмажор, като в подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата. В заключение претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция София на ДФ "Земеделие, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред АС- София област е законосъобразността на АУПДВ № 23/06/1/0.0.2218/2/01/04/01 от 12.10.2018 г., издаден от Директора на Областна дирекция София на Държавен фонд "Земеделие", с който на Т. Христова е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014–2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447. 50 лева.

Актът е издаден на основание чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 9 и т. 13 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 и чл. 42, т. 5 и т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г.

За да отхвърли оспорването съдът е приел следното от фактическа и правна страна:

Т. Христова е бенефициент по договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за развитие на стопанства на млади земеделски стопани с изключение на дейности свързани с производството на тютюн. Договорът е сключен за изпълнение на проект № 23/06/1/0.0.2218, като одобрената помощ е в размер на общо 48 895, 00 лева, предоставяна на два етапа – първо плащане в размер на 24 447, 50 лв., платимо и заплатено в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на 24 447, 50 лв., което да се извърши в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана, и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора.

На 24.01.2018 г. длъжностни лица от отдел "РТИ" са извършили проверка на място в животновъдния обект на Христова, при която са констатирали, че същият представлява фургон, който е заключен с катинар. На 25.01.2018 г. е осъществена повторна проверка, при която са открити 117 бр. зайкини майки в обекта. Установено е още неизпълнение на изискването за засаждане на масив от сливови дръвчета като част от бизнес плана по проекта.

С уведомителни писма от 12.02.2018 г. оспорващата е информирала ДФ "Земеделие", че на 05.02.2018 г. са настъпили форсмажорни обстоятелства, а именно - пожар, при който са изгорели всички отглеждани от нея зайци ведно със стопанската сграда – фургона. Посочила е, че тези обстоятелства осуетяват изпълнението на договора и бизнес плана, като е заявила, че иска да се прекрати сключения договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. с ДФ "Земеделие". Приложила е заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, снимков материал, служебна бележка с рег. № 111 от 09.02.2018 г. от МВР, РС "ПБЗН" – гр. Костинброд, удостоверение от РУ Костинброд по ДП 50/2018 г. от 12.02.2018 г. относно настъпилия пожар. В удостоверението е посочено, че по случая е образувано досъдебно производство № 50/2018 г. по описа на РУП Костинброд за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

С уведомително писмо от 16.02.2018 г. Директорът на ОД София – град е информирал Христова, че въпреки изложените от нея факти, договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. с ДФ "Земеделие" остава действащ до приключване на досъдебното производство от органите на МВР. Посочил е, че на основание чл. 33, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г., респ. чл. 9, т. 18 от договора, Разплащателна агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане и не му дължи второто плащане, когато при проверките бъде установено неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 15/2015 г. и/или едно или повече задължения на ползвателя по договора.

На 05.06.2018 г. Директорът на ОД София област е уведомил Директора на ОД София ДФЗ, че от бенефициента Христова не е постъпило искане/уведомление за промяна по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., което да е свързано с изменение на бизнес плана и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и подаване на заявката за второ плащане.

С писмо от 07.06.2018 г. Директорът на ОД София град е уведомил Христова, че на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ ДФ "Земеделие" открива производство по налагане на финансови корекции. Установено е, при проверка за спазване срока за подаване на заявка за второ плащане, че са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. с ДФ "Земеделие" и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г., според който ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му. В случая този срок е до 30.05.2018 г. и Христова го е пропуснала. Поради това й е указано, че в срок от 14 дни от съобщаването може да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. Посочено е, че при непредставяне на такива доказателства ДФЗ-РА ще приеме виновно неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане и ще прекрати едностранно цитирания договор за предоставяне на финансова помощ и в този случай Христова ще дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 447, 50 лева. Предоставена й е и възможност в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо доброволно да възстанови сумата.

С писмо от 08.06.2018 г. до ДФЗ Христова е посочила, че е подала в ОД София на ДФЗ уведомителни писма от 12.02.2018 г. за наличие на извънредни обстоятелства по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Приложила е и Постановление за спиране на образуваното досъдебно производство № 50/2018 г. по описа на РУП – Костинброд, пр. пр. № 95/2018 г. по описа на РП – Костинброд, тъй като не е установен извършителят на деянието и отново е заявила искането си да бъде прекратен договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г.

С писмо от 09.07.2018 г. Директорът на ОД София е уведомил Христова, че съобразявайки дефинициите по § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/2015 г. за "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и след анализ на предоставените от нея документи, ДФЗ не намира за основателно да признае като форсмажорно обстоятелство запалването на фургона, пригоден за отглеждане на зайци с регистрационен номер на животновъден обект - ЖО 2230-0138. На Христова е предоставена възможност да възстанови животновъдния обект ведно с животните по бизнес план и да промени срока за подаване на заявката за второ плащане, без да съобразява срока по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. Указано й е, че в срок от 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо, следва да подаде писмено искане /уведомление за промяна на сроковете на подаване на заявка за плащане по образец ОД София област на ДФЗ, като е предупредена, че при неподаване на искане/уведомление за промяна, ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция.

Предвид липсата на подадено в рамките на срока искане/уведомление от ползвателя за промяна по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., което да е свързано с изменение на бизнес плана и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и подаване на заявката за второ плащане, с уведомително писмо от 16.08.2018 г. Христова е информирана, че чрез извършени допълнителни проверки по изпълнение на сключения договор, използвайки електронен достъп до информационните масиви на МЗХГ и НАП е констатирано, че тя не е изпълнила следните свои договорните задължения: 1. няма пререгистрация като земеделски стопанин в Регистър за земеделските стопани за стопанската 2017/2018 г.; 2. не е създадено насаждението от сливи, което представлява ДМА съгласно одобрения бизнес план с оглед постигане на договорна цел "Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения" и 3. от месец март 2018 г. нито тя, нито наетото от нея лице не са осигурявани като земеделски производител. Поради това е формиран извод, че Христова е преустановила изпълнението на одобрения бизнес план и задълженията си по Договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2018 г., с оглед на което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 10 и т. 13 и чл. 45, т. 5 и 6 от Наредба № 14/2015 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 9, т. 10 и т. 13 и чл. 14, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договор № 23/06/1/0.0.2218 от 14.04.2016 г. с ДФ "Земеделие", на Христова е определен размер на задължението от 24 447, 50 лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по договора, за което ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция.

С писмо от 04.09.2018 г. Христова е обосновала неизпълнението на задълженията си по договора с настъпилите форсмажорни обстоятелства, довели до невъзможност за осъществяване на предвидените дейности.

Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/1/0.0.2218/2/01/04/01 от 12.10.2018 г.

В хода на съдебното производството е проведена СВЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е конкретизирало пазарната стойност на една зайкиня-майка към 05.02.2018 г. и пазарната стойност на един фургон към същата дата.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, определяща като публични държавните и общинските вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите за тези вземания.

Решаващият състав е преценил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган - Директорът на ОД София на ДФ "Земеделие", на който със заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е делегирано правомощието да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014-2020 г. Заключението за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обосновано с предоставената на Христова възможност да реализира в пълен обем правото си на защита чрез уведомяването й за образуваното и водено административно производство по издаване на решение за налагане на финансови корекции и предоставяните многократни възможности за подаване на възражения, обяснения и доказателства. Съдът е отчел, че искането на Христова да се приеме, че са налице форсмажорни обстоятелства, довели до неизпълнението на договора й с ДФЗ, е било разгледано и обсъдено от органа, както и, че й е предоставена възможност за извършване на доброволно плащане на задължението преди издаване на АУПДВ.

При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е съобразил относимите клаузи от сключения между страните договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от приложимата по време Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Въз основа на тях е приел, че след като е безспорно установено, че Т. Христова, като ползвател на помощта, не е подала заявка за второ плащане до изтичане на срока, посочен в заявлението ? и в договора за финансова помощ, то на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 същата няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ.

В тази връзка решаващият състав е обсъдил и въпроса доколко неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ, се дължи на извънредни обстоятелства, респективно- приложима ли е нормата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Същата сочи, че при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане.

Съобразявайки легалните дефиниции на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", дадени с разпоредбата на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. във вр. с § 1, т. 15 от ДР към Наредба № 14, съдът е приел, че твърдяното от ползвателката обстоятелство по буква "г" – случайно унищожение на постройките за животни на стопанството, не е доказано по безспорен начин. Този извод е мотивиран със спирането на образуваното досъдебно производство и заключението на съдебно – ветеринарната експертиза, че за изясняване на обективната истина е необходимо да се представи документ, подписан от името на ветеринарен лекар, който да удостовери смъртта и броя на погиналите зайци. Преценил е още, че представеният сертификат за форсмажор № 026/26.10.2018 г. от БТПП е издаден след постановяване на процесния АУПДВ и не опровергава констатациите на административния орган за неспазване на задълженията по договора от страна на ползвателя. Предвид неизпълнението на задължението на Христова да подаде заявка за второто плащане, заявка за изменение на плана и договора, както и неизпълнението на задълженията й да се пререгистрира като земеделски стопанин в Регистъра за земеделските стопани за стопанската 2017/2018 г., да създаде насаждението от сливи, което представлява ДМА и да се осигурява като земеделски производител, решаващият състав е приел, че на основание чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., Христова няма право да получи второто плащане по договора и дължи връщане на полученото първо плащане за предоставяне на финансова помощ. В обобщение е достигнал до извода, че в съответствие с материалния закон с оспорения АУПДВ е разпоредено неизплащане на втория транш на договора и възстановяване на първото плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо 50% от уговореното и заплатено въз основа на сключения договор финансиране, с оглед на което релевираното оспорване следва да се отхвърли.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в назначаване и приемане на съдебно – ветеринарна експертиза, по която назначеното вещо лице не разполага с необходимите специални знания. Действително, назначаването на СВЕ с така формулираните задачи не е било необходимо за изясняването на спора по делото, но именно неотносимостта на заключението сочи, че то обективно не може, а и не е рефлектирало върху формирания от съда краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ.

Несподелима е и тезата, че процесинят АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на оспорения АУПДВ законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ Земеделие по прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014- 2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в това число и спазването на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, налага да се направи разграничение между производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014 – 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.) Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.)

В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 14.04.2016 г. съгласно чл. 13, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от договора. Този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, оправомощен с изрична заповед за делегиране на правомощия и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила АССО правилно е приложил материалния закон.

Действително, основният спор между страните се концентрира върху въпроса дали неизпълнението на задълженията на получателя по процесния договор се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 14, който препраща към чл. 2, § 2 от Регламент / ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти / ЕИО/ № 325/78, № 165/94, № 2799/98, № 814/2000, № 1290/2005 и № 485/2008 г. на Съвета. Визираната общностна норма дефинира случаите, които могат да бъдат признати като "неопреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. След тях, в буква "г" е посочено "случайното унищожение на постройките за животни на стопанството", за което Христова е уведомила ДФ "Земеделие" и е представила доказателства.

Настоящата инстанция намира, че анализът поотделно и в съвкупност на събраните в тази връзка относими доказателства мотивира извода, че на 05.02.2018 г. вследствие на пожар е унищожена постройката за животни на стопанството на Христова. Независимо от това обаче, не е налице основание за приложението на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14, тъй като не е установено, че останалите посочени в АУПДВ задължения по договора са останали неизпълнени в резултат на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Още преди възникването на пожара на 05.02.2018 г., длъжностни лица при ДФ "Земеделие" са констатирали при осъществената проверка на място, че Христова не е изпълнила и изискването за засаждане на масив от сливови дръвчета като част от бизнес плана по проекта. Това неизпълнение, наред с несъответствието с всеки от критериите за подбор, по които проектът й е бил оценен, както и преустановяването на земеделската дейност и неподдържането на актуална регистрация като земеделски стопанин още към втората половина на 2017 г. не биха могли да са в резултат на възникналия пожар. Тези неизпълнени задължения са изрично посочени в мотивите на оспорения АУПДВ като фактически основания, обусловили законосъобразния извод на органа, че правото за получаване на второ плащане е отпаднало и Христова дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 от Наредба № 14 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 13 и чл. от Наредба № 14. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на Областна дирекция София на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение