Решение № 398 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3058/2015 г.

Решение № 398 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3058/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № I-41-94/16.9.2014 г. по гр. д. № 14122/2013 г. Софийският районен съд, г. о., 41 състав, е осъдил Н. Л. С. от [населено място] да заплати на Г. И. И. от [населено място] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с извършено спрямо него противоправно деяние на 12.10.2012 г. около 20.00 часа в [населено място], кв. Х., блок *, вх. *, ет. *, изразяващо се претърпени болки и страдания, във връзка с причинените му травматични увреждания в резултат на насени му удари от Н. Л. С., както следва: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област; отоци и кръвонасядания в лявата лицева област, подкожен хематом лявата орбита; отоци, кръвонасядания, охлузвания на двете устни и лявата мишница и гърба в ляво, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.10.2012 г. до окончателното погасяване на задълженията, като исковете за разликата над 2500 лева до 5000 лева, са отхвърлени като неоснователни. С решение № 1611/09.3.2015 г. по гр. д. № 17539/2014 г., по въззивни жалби и от двете страни, Софийският градски съд, АО, III-Б състав, е потвърдил решението на първата инстанция. Срещу влязлото в сила решение на въззивният съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх. № 1031603/02.4.2015 г., от адв. Н. Н. - процесуален представител ответника по исковата молба Н. Л. С., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като СРС, нарушавайки императивните правила на закона е постановил решение, при наличие на ненадлежно процесуално представителство на Н. С. пред първоинстанционния съд, като го е лишил от възможността за надлежно участие в делото, като липсва надлежно писмено адвокатско пълномощно за адв. М.. Като основание за отмяна се сочи и изготвянето от първоинстанционния съд на неточен, неверен и непълен доклад по делото, както и че е указано на ответника по исковете, че за някои обстоятелства от значение за делото, той не сочи доказателства. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав на Софийския районен съд. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. Н., който претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна Г. И. И. посредством процесуалния си представител - адв. П., оспорва молбата за отмяна, който представя писмена защита и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответника в настоящото производство и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Доводите на молителя са неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че защитата на молителя в настоящото производство във въззивната инстанция е проведена от процесуалния му представител Посоченото оплакване е следвало да бъде наведено във въззивната жалба и визирано като процесуално нарушение. Това обаче не сторено. Нещо повече, никъде във въззивното производство, нито във въззивната жалба, нито в хода на производството, включително и хода по същество, оплакване в посочения в молбата смисъл не е наведено. В три съдебни заседания пред СРС молителят в настоящото производство се е явявал лично и с процесуален представител. Не представлява основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и твърдението относно изготвянето от първоинстанционния съд на доклада по делото. Това оплакване е могло да бъде преодоляно във въззивното производство и за което е налице оплакване във въззивната жалба на молителя, и по което СГС е изложил мотиви. По естеството си навеждането на същото оплакване в молбата за отмяна представлява касационно оплакване, но с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Оплакването не се обхваща от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат разноски за настоящото производството, които макар и да са поискани не са доказани. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,