Решение № 6973 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2012 г.

Решение № 6973 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1612/06.07.2012 г., постановено по адм. дело № 682/2012 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 241104656/25.11.2011 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 113/02.02.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" Пловдив, в частта, в относно установените лихви в размера им над 3669,91 лв. до 7541,24 лв., както и в съответната част на присъдените съдебни разноски. Касаторът намира решението за неправилно като недопустимо в обжалваната част. Счита, че като е отменил ревизионния част в частта за лихвите в размера им над 3669,91 лв. до 7541,24 лв. съдът се е произнесъл по жалбата, с каквато не е бил сезиран, извън предмета на съдебния спор, очертан в границите на подадената до съда жалба срещу РА. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът по касация - "Зегерови пръстени-пружини" ЕООД гр. Шипка, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и от надлежно представлявана страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 241104656/25.11.2011 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 113/02.02.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" Пловдив в частта, в която на "Зегерови пръстени-пружини" ЕООД, за д. периоди м. 09-12.2010 г. и м. 02.-04.2011 г. са установени задължения поради отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 36 873,83 лв. по 11 броя фактури, издадени от "Метал груп елит 2006" ЕООД, ведно с определените 7541,24 лв. лихви за забава. Съдът като е счел, че предмет на съдебен контрол е РА именно в тези му части, е уважил изцяло подадената жалба. Видно е от събраните доказателства по делото, че със същия РА за ревизираното лице /РЛ/ са установени и други задължения за главница и лихви, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит. По административен ред РА е обжалван изцяло, вкл. и по доставките от "Интекс" ЕООД, относно установени задължения в размер на 7781,28 лв. и съответните лихви. С решението на данъчния директор РА е потвърден изцяло, но жалба по съдебен ред е подадена само в частта на РА досежно доставките от "Метал груп елит 2006" ЕООД - за главница 36 873,83 лв. и произтичащите от това последици. Не е посочен от жалбоподателя конкретен оценяем интерес и размер на обжалвания РА в частта на начислената лихва за забава. По делото е установено безспорно, предвид данните по РД, РА и с оглед заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза /л. 3 от същата/, че лихвите за забава върху главницата, произтичаща от доставките от "Метал груп елит 2006" ЕООД е в размер на 3669,91 лв. Изводът е, че предмет на съдебно обжалване е РА досежно определените с него задължения във връзка с доставки от "Метал груп елит 2006" ЕООД - в размер на 36 873,83 лв. и начислените върху тази главница лихви за забава в размер на 3669,91 лв. Като е приел, че предмет на съдебно обжалване е лихва в размер на 7541,24 лв. и съответно като е отменил РА в частта му за установени лихви в размера над 3669,91 лв. до 7541,24 лв., АС Пловдив се е произнесъл свръхпетитум, поради което е постановил недопустим в тази си част съдебен акт. Решението като недопустимо следва да се обезсили в обжалваната част. Касаторът претендира намаляване на присъдения от първоинстанционния съд размер на съдебно-деловодните разноски, съразмерно на интереса, предвид намаления размер на лихвата по РА. Претенцията е неоснователна. Размерът на присъдените в полза на жалбоподателя разноски не е определен съразмерно на интереса. Присъдени са разноски за експертиза и заплатено адвокатско възнаграждение, което не е изчислено и заплатено в зависимост от цената на обжалваемия интерес и уважения размер на жалбата. Размерът на заплатеното и присъдено възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 към ЗА, не само не превишава трикратния размер на минималното възнаграждение според интереса, определен при лихва в размер на 3669,91 лв., но освен това пред първоинстанционния съд не е правено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение