Решение № 4548 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2013 г.

Решение № 4548 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1334 от 27.05.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3186 по описа за 2012 г., поправено относно допуснати очевидни фактически грешки с Решение № 1364 от 30.05.2013 г., с което по жалба на "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, кв. Индустриален, представлявано от Мартин Младенов и Бахит Кулмаханов, е отменен Ревизионен акт № 271002654/15.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис - Шумен, в частта, потвърдена с Решение № 882/22.11.2010 г. на Дирекция "ОУИ" - Варна (с ново наименование дирекция "ОДОП", гр. Варна), с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 05.2008 и м. 01, 02 и 04.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по фактури на "Мулти Грейн" ЕООД и "СБЗ Грейн" ЕООД с предмет царевица и пшеница. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по фактурите като първа предпоставка за признаване на претендираното право; ревизираното лице не е доказало придобиването, съхранението, транспортирането и предаването на родово-определената стока от страна на доставчиците. Редовното осчетоводяване на стоката по фактурите при РЛ и използването на такава от същия род в дейността му не могат да компенсират посочената доказателствена липса. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс" ЕАД, чрез адв. М. Джамбазов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е било за втори път пред АС Варна, след отменително решение № 11050/13.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9837/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 1359/7.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4079/2010 г., по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Спорът е бил за реалността на доставките на царевица и пшеница като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице-получател по фактурите на право на данъчен кредит. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките е доказана, защото е доказано със съдебно-счетоводна експертиза още при първоначалното разглеждане на делото, че при ревизираното дружество са постъпили в складовете му количествата стока по фактурите от сочените доставчици, съгласно складови разписки, като са осчетоводени в счетоводството му, въз основа на тях и фактурите. Установено е също така, че цялото количество зърно (пшеница и царевица) е използвано в дейността на дружеството за изхранването на отглежданите животни, като не са извършвани продажби на трети лица. Установена е наличността на стоките при жалбоподателя, както и обстоятелството, че транспортът е бил договарян за сметка на доставчиците. Разпитаните по делото свидетели са установили без противоречие в показанията, че нормалната практика е било да се договоря доставка на зърно, с включен транспорт за сметка на доставчиците. Решението е правилно. В мотивите на отменителното решение № 11050/13.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9837/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 1359/7.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4079/2010 г., по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, е приет за установен фактът на постъпването на стоката по спорните фактури и влагането й в дейността на жалбоподателя. Действително, съгласно заключението на вещото лице, прието при първоначалното разглеждане на делото, жалбоподателят съгласно представените при ревизията складови разписки е получил доставки на пшеница и царевица от посочените преки доставчици в периода 1.05.2008 г. - 1.01.2010 г. Вещото лице е посочило, че фактурите от цитираните доставчици са отразени в счетоводството на дружеството, че за приетите количества зърно са съставени складови разписки и въз основа на складовите разписки е заскладеното количество зърно в счетоводството на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че счетоводното отразяване на доставените количества, отговаря на изискванията на Закона за счетоводството. Подчертало е, че количествата зърно са използвани са изхранване на отглежданите животни, като продажби на зърно на трети лица не са извършвани. Според вещото лице, без полученото количество зърно от процесните доставчици, не е било възможно да се изхранят наличните животни през процесния период. Обосновано, при това, първоинстанционният съд е приел, че липсата на доказателства как доставчикът е извършил транспорта на стоката не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит, след като е доказано предаването й и наличието й в складовете на ревизираното лице, а също и последващата й реализация. Същото се отнася и за недоказания капацитет на доставчиците да доставят процесните количества, след като не е установено ревизираното лице да е получавало стока от същия род от други доставчици и я е използвало в независимата си икономическа дейност. При подробно и задълбочено обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи и с основание се е позовал на задължителна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По аналогичен правен спор между същите страни за различни данъчни периоди е постановено влязло в сила Решение № 10070 от 4.07.2013 г. по адм. д. № 4618/2013 г. на ВАС, осмо отделение. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 3 960 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение