Решение № 9797 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2012 г.

Решение № 9797 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР против решение № 4931 от 3.09.2012 г., постановено по адм. дело № 5924/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Симеон Цветков Русинов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 314/17.05.2011 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Симеон Цветков Русинов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание административния орган не е приел писмените обяснения на служителя. В оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган се е позовал на справка рег. № 6867 от 9.05.2011 г., с която е установено дисциплинарното нарушение и е направено предложение на държавния служител да се наложи дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съгласно разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Обясненията от държавния служител следва да бъдат поискани именно след откриването и установяването на дисциплинарното нарушение, за да може същият да упражни правото си на защита като разбере в какво е обвинен и да изложи тезата си. От събраните по делото доказателства е установено, че обясненията дадени от Русинов на 11.05.2011 г., представляващи възражение срещу констатациите в справка № 6867/9.05.2011 г не са приети от дисциплинарно-наказващия орган, като не са ангажирани доказателства и същият да е бил поканен за изслушване. Ето защо законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което е достатъчно основание за отмяната й. Доводите на касатора, че служителят е дал обяснения на 20.07.2011 г. и на 28.04.2011 г. наименовани сведения, са неоснователни. От една страна както правилно е приел първоинстанционния съд Симеон Русинов не е запознат с изготвената справка № ж-43/7.04.2011 г., за да може да даде обяснения по установените нарушения, от друга страна дисциплинарно-наказващият орган в заповедта се е позовал на справка рег. № 6867/9.05.2011 г., с която е приел, че дисциплинарното нарушение е установено, поради което дадените преди това сведения не могат да бъдат приети като писмени обяснения по смисъла на закона. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че Русинов е подал сигнал за закононарушения от длъжностни лица не обосновава нарушение на чл. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обстоятелството, че назначената комисия е приела, че част от сигнала е неоснователен също не обосновава описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина - чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Правилно съдът се е позовал на нормите на чл. 107, ал. 4 и 108, ал. 2 от АПК и е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно е прието и че дисциплинарното нарушение е наложено в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. В случая при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, нито в изготвената справка, нито в оспорената заповед са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Симеон Цветков Русинов направените по делото разноски в касационното производство в размер на 150 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е недопустимо, тъй като жалбоподателят е следвало да направи това искане пред първоинстанционния съд по предвидения за това в закона ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,