Решение № 80 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 104/2013 г.

Решение № 80 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 104/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Ст. Загора срещу въззивна присъда № 303 от 12.12.2012 г. по внохд № 1268/2012 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. В протеста се поддържа, че присъдата в частта, с която подсъдимият С. Й. Й. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 215, ал. 1 НК е постановена в нарушение на закона. Иска се отменяване на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Обръща внимание на признанието на подс. Й. на л. 21 от дос. пр. Осъденият С. Й. в писмено възражение чрез защитника си адв. Н. И. М. намира протеста за неоснователен и моли протестираната присъда да се остави в сила. Посочва, че в протеста липсва каквато и да е обосновка и аргументи на направеното искане. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 100 от 27.06.2012 г. по нохд № 477/2012 г. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия С. Й. Й. за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2011 г. в с. Копринка, общ. Казанлък с цел да набави за себе си и за С. А. А. и С. Р. А. имотна облага е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ-печка на твърдо гориво марка "Б."/комбинирана на ток и дърва/ на стойност 70,00 лева собственост на М. В. Х., за която е знаел, че е придобита от А. и А. чрез престъпление /КРАЖБА/, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение отложеното наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по нохд № 61/10 г. на Казанлъшкия районен съд, и постановил да се изтърпи ОТДЕЛНО при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. С присъдата съдът е признал за виновни и осъдил на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 195, ал. 1, т. 3,4 вр. с чл. 20, ал. 1 НК подсъдимите С. А. и С. А. за кражба на печка марка "Б." на стойност 70,00 лева от дома на М. В. Х. С протестираната присъда Старозагорският окръжен съд е ОТМЕНИЛ осъдителната присъда на подсъдимия С. Й. и постановил НОВА, с която го признал за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 215, ал. 1 НК. ОТМЕНИЛ е приложението на чл. 68, ал. 1 НК, както и осъдителната присъда в частта за разноските по отношение на подс. Й. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата част. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН: Същият е бланков, не е изготвен съобразно изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. В него не е посочено в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Касационната инстанция извърши проверка на протестираната присъда, при която не констатира основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Изводът на въззивната инстанция за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия Й. обвинение по чл. 215, ал. 1 НК е изведен въз основа на съвкупната преценка и анализ на доказателствата по делото, включително и на обясненията на подсъдимите А. и А. изслушани по реда на чл. 332 НПК на проведеното от въззивния съд съдебно следствие. Подсъдимите А. и А., категорично са заявили, че след като извършили кражбата на процесната печка от дома на св. Х., намачкали корпуса й и счупили плочите на две, пренесли отнетото в чували в район на селото, където се изхвърляли боклуците. След това в центъра на селото срещнали подс. Й. и го помолили да извърши превоз с неговата каруца на металните отпадъци. Натоварили и извозили металните части на печката до пункт за отпадъчни материали и ги предали на св. Ч., управител на ЕТ "Светлина" гр. Казанлък Получената сума А. и А. си разделили, като от нея дали сумата 6.000 лева на подс. Й. за извършения с каруцата превоз. Освен посочените обяснения, такива е депозирал пред първоинстанционния съд и подсъдимия Й. Двамата подсъдими са заявили, че подс. Й. разбрал за кражбата след като те предали железата на пункта. При тези фактически обстоятелства, изводът на въззивния съд, че обвинението срещу подс. Й. не е доказано по безсъмнен начин, е законосъобразен. Не са налице категорични доказателства, че Й. е знаел или предполагал, че железата натъпкани в чувала са предмет на кражба. Обясненията на тримата подсъдими дадени в съдебно заседание са годно доказателствено средство, което съдът е кредитирал. Обясненията депозирани на досъдебното производство не следва да се кредитират, тъй като не са дадени по съответния процесуален ред и не могат да се приобщат на основание чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Показанията на св. Ч. макар и огласени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК също не са достатъчно убедителни относно подялбата на парите. Той е заявил, че парите са разделени по равно, а подсъдимите са обяснили, че Й. е получил сумата 6 лева за извършената услуга на превоза. От приложения на дос. пр. договор за покупко-продажба на желязо става ясно, че изплатената от св. Ч. на подс. С. А. сума възлиза на 26.93 лева. В този смисъл доколкото други доказателства по делото няма, следва да се приеме, че подс. Й. е получил само сумата от 6 лева за извършения превоз с каруцата, а останалите пари си поделили подсъдимите А. и А. ` Обяснението на подс. Й. /л. 21 от дос. пр./, в което заявява, че е знаел за произхода на превозваните метални отпадъци не може да се ползва като годно доказателствено средство, тъй като не е депозирано в съответствие с изискванията на НПК. Не допринасят за изясняване състава на престъплението по чл. 215 НК и показанията на св. Т. Б.. Последният по сигнал за извършена кражба отишъл на мястото и установил, че по влажната почва има следи от гумени колела на каруца и стъпки на животно /най-вероятно на кон/. Предвид изложеното не е налице основание за извод, че съдът е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доказателствата събрани по делото преценени поотделно и в съвкупност са довели до обоснована преценка, че подс. Й. не е осъществил състава на чл. 215 НК. С оглед на изложеното, въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение