Решение № 9050 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2023 г.

ВАСВторо отделение22.07.2024 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4383/03.07.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 1462/2023 г.

ОСЪЖДА Р. Г. Д., [ЕГН], да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА Членове: /п/ МАРТИН АВРАМОВ/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Р. Г. Д., чрез адв. П. К., обжалва Решение 4383/03.07.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 1462/2023 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед 484з-384 от 26.01.2023 г. на директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма (ГД ЖСОБТ) при Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (т.т. 15, 19, 20 и т. 28, б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи), чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и e прекратено служебното му правоотношение на длъжност командир на отделение в група 03 на сектор Охрана на обекти и дипломатически представителства" на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) София към Дирекция Жандармерия при ГД ЖСОБТ, поради извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Ответникът директорът на ГД ЖСОБТ при МВР, представляван от гл. юрк. И. В., е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган (ДНО), послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са следните: На 25.10.2022 г. около 18:30 ч. в [населено място ] Р. Д. в извънработно време е управлявал личния си автомобил, като при навлизане в зоната на ясно маркирана пешеходна пътека на ул. Съединение срещу номер 80 отляво на автомобила се появява дете с велосипед, което управлява велосипеда, и след като започва да пресича по пешеходната пътека настъпва съприкосновение между предната лява част на автомобила и велосипеда, вследствие на което велосипедистът пада заедно с велосипеда вдясно на лекия автомобил, а автомобилът преминава през пешеходната пътека и спира вдясно на около 2-3 метра от същата. Скоро след това група хора, стоящи пред заведението в близост, се отправя тичайки към падналия велосипедист, който почти веднага след съприкосновението с автомобила се изправя на крака. Междувременно част от хората започват да удрят с юмруци по задния капак и стъкло на автомобила. Непосредствено след тези удари лекият автомобил потегля и напуска мястото на произшествието, като според очевидци някой от присъстващите е ударил с бутилка и счупил задното панорамно стъкло на колата. Около 30 секунди след произшествието управляваният от Д. автомобил е напуснал мястото, като се е отправил към паркинг в двора на Дирекция Жандармерия, след което Д. се е прибрал у дома си. Д. не е останал на мястото на произшествието и не е съобщил за него по надлежния ред на компетентната служба на МВР. Около 20:00 ч. на същата дата Д. е транспортиран със служебен автомобил до района на ЗЖУ, където е извършен оглед на автомобила. В 20:45 ч. на Д. е извършена проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози с DrugTest 5000, като отчетената проба е отрицателна, а в 20:48 ч. е тестван с Алкотест Дрегер 7510, който е отчел показание 0,50 промила алкохол в издишания въздух. Химическата експертиза на взетата му кръвна проба след 21:00 ч. на същата дата показала резултат етилов алкохол в количество 0,38 промила. Така изложените факти се потвърждават от приложените по делото материали от образуваното срещу касатора досъдебно производство 579/2022 г., съдържащи включително фотоснимки от огледа на автомобила и видеозаписи от камери на местопроизшествието, изгледани в съдебното заседание, проведено на 05.06.2023 г., и възпроизведени в протокола от заседанието. Дисциплинарно наказващият орган е мотивирал акта от фактическа страна с извършено от служителя на МВР неправомерно деяние, състоящо се в това, че в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а, б. б, б. в, б. г и б. д ЗДВП като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР и Следствието, не взема мерки за осигуряване на безопасността на движението и не оказва помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него, след ПТП премества или променя състоянието на превозното средство и не взема мерки за запазване на следите от ПТП. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания обуславят извод, че служителят с поведението си е нарушил посочените от ДНО разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, и т. 28, б. а, с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, му е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс обуславят квалификацията на деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата, и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Наличието на съставомерния елемент деянието да е довело до уронване престижа на службата се установява по безспорен начин. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. В същото ТП е дадено тълкуване, че не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора, е станало достояние не само на трети лица очевидци, които съдейки по реакцията им на място са възприели случващото се крайно негативно, но и инцидентът е получил широко медийно отразяване в редица репортажи и медийни публикации, включително в националните медии, в които изрично се посочва, че извършителят е полицейски служител. Обосновано ДНО определя поведението му като демонстративно пренебрегващо нормативно установените правила, които не просто важат за всички граждани, но и чието спазване е призван да съблюдава предвид заеманата от него длъжност в органите на МВР. Както правилно посочва съдът, наличието на обективни причини, свързани с породения у Д. страх от физическа саморазправа с него от страна на присъстващите, по принцип може да оправдае напускането му на мястото на инцидента, но от прегледания в съдебното заседание видеозапис не се установява той да е направил опит да излезе от автомобила, за да се увери какво е здравословното състояние на ударения велосипедист и да му окаже помощ при нужда, преди автомобилът да е нападнат и по него да са нанесени щети. Проявената агресия от страна на очевидците е непосредствена реакция в резултат именно на потеглянето му от мястото на инцидента, следователно не може да оправдае предприетите от него действия. Извършеното от полицейския служител деяние, наред с това, че същият не е съобщил на институциите по надлежния ред за случилото се, което се установява с липсата на данни за подаден сигнал на националния телефон 112, обуславят квалификацията на деянието като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и накърняващо доброто име и авторитета на МВР и конкретно на ГД ЖСОБТ, поради което наложеното му наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Противно на тезата на касатора, дисциплинарното производство срещу него не е проведено тенденциозно. Не може да се приеме за състоятелен аргумент в този смисъл краткия период от приблизително час и половина между депозираните от касатора писмени обяснения до регистрирането на заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание, нито участието в дисциплинарната комисия на един от началниците на Д., което според доводите в касационната жалба нарушава принципа на безпристрастност при провеждане на дисциплинарното производство поради това, че същият е разговарял с Д. по телефона непосредствено след инцидента относно причините за напускане на мястото. Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на подписи върху докладна записка от полицай С. К. и обяснения от свидетелите-очевидци П. Д., Д. С. и А. Д., приложени на л. 154-157 от делото. Дори да е налице основание за изключването им от доказателствения материал по дисциплинарната преписка, обстоятелствата, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание, са безпротиворечиво установени от останалите доказателства, включително от възпроизведения в протокола от съдебното заседание видеозапис от камерите на местопроизшествието. Несъстоятелни в тази връзка са и възраженията за неяснота относно времето на настъпване на ПТП поради разминаване на посочения час в мотивите на заповедта (на едно място се посочва в 18:20 ч., малко по-надолу в изложението около 18:30 ч.). Констатираното разминаване е несъществено с оглед на безспорно доказания факт на извършване на ПТП с участието на касатора, напускането му на местопроизшествието, без да окаже помощ на пострадалото лице или да провери състоянието му, както и неподаването на сигнал за случилото се. Осъщественото от полицейския служител деяние обуславя упражняването на правомощието на органа по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение със заповед на основание чл. 204, т. 3 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба, в полза на администрацията следва да бъде присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение