Решение № 3190 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2014 г.

ВАСVI отделение23.03.2015 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1438 от 15.08.2014 г. по административно дело № 572/2014 г. на Административен съд - Бургас, поправено с решение № 1484 от 23.09.2014 г., постановено по същото дело. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3190 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1438/15.08.2014 г., постановено по административно дело № 572/2014 г., Административен съд - Бургас е: 1) отменил решение № 94Т-3855-2/19.02.2014 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 31/3.12.2013 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Бургас; 2) изпратил преписката на ТП на НОИ - Бургас за произнасяне по заявление с вх. № МП-30171/12.08.2013 г., подадено от Тодор Георгиев Петков; 3) с решение № 1484 от 23.09.2014 г., постановено по същото дело, Административен съд - Бургас е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1438 от 15.08.2014 г., постановено по административно дело № 572/2014 г., като е осъдил ТП на НОИ - Бургас да заплати на Тодор Георгиев Тодоров сумата от 290.00 лв., представляваща разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решение № 94Т-3855-2/19.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас. Ответникът по касация Тодор Георгиев Петков в писмено становище чрез упълномощения адв. Стефанов моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като съобразено с материалния закон и обосновано да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея, и след проверка на решението на Бургаския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и компетентното заключение на вещото лице, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията) решаващият съдебен състав въз основа на компетентно изготвеното заключение на назначеното по делото вещо лице е извел обоснован извод, че индивидуалният коефициент на пенсията на Тодор Петков е изчислен неправилно, което се е отразило и на по-ниския размер на пенсията му, с оглед на което е отменил решението на по-горестоящия орган и потвърденото с него разпореждане и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Тодор Петков. Фактите по делото са правилно установени и по тях няма спор. Със заявление вх. № МП-30171/12.08.2013 г. Тодор Георгиев Петков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приложил необходимите документи за стаж и възраст. С разпореждане № 18/4.09.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Бургас на Петков му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 70, ал. 7 от КСО - в минимален размер от 150.00 лв. до определяне на окончателния й размер по КСО. С разпореждане № 31/3.12.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Бургас е определен индивидуален коефициент 3.352 и размерът на пенсията е изчислен в размер на 909.80 лв., като на основание § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО размерът на пенсията е ограничен на 770.00 лв. Срещу това разпореждане пенсионерът подал жалба (обективирана в молба) до директора на ТП на НОИ - Бургас, в която изложил, че след направена справка при специалист при посочените от него данни за общо брутно трудово възнаграждение и публикуваните данни за средномесечен осигурителен доход, е допусната грешка в изчисляването на индивидуалния коефициент, което се е отразило и на размера на пенсията му, поради което поискал да се извърши проверка на издадения административен акт. С решение № 94Т-3855-2/19.02.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е оставил в сила разпореждане № 31/03.12.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Бургас. Така постановеното решение на директора на ТП на НОИ - Бургас е оспорено пред Административен съд - Бургас от Тодор Петков. В съдебно заседание на 20.06.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена експертиза с вещо лице специалист по пенсионно дело, поради липса на отговор от ответника - директора на ТП на НОИ - Бургас, по подадената жалба. С определение № 1057 от 26.06.2014 г., постановено по административно дело № 572/2014 г., Административен съд - Бургас е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза. Задачата на вещото лице била да посочи с цифри как е изчислен индивидуалният коефициент 2 и индивидуалният коефициент, с който се определя размерът на пенсията на Тодор Петков от представените по делото първични документи. Процесуалният представител на Петков е изложил в молбата, с която е предложил задачата на експертизата, че поради липсата на справка, която е била поискана с жалбата от пенсионния орган, но не е била представена по делото, следва да вземе предвид данните от справката, изготвена от Петков и първичните данни от пенсионното досие на Петков, както и данните за средномесечния осигурителен доход на НОИ. С оглед приложената по делото документация от директора на ТП на НОИ - Бургас и при направени изчисления съобразно методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент, вещото лице е дало заключение, че средномесечния осигурителен доход на Петков възлиза на 1 102.19 лв., а средномесечния осигурителен доход за страната за периодите, признати за трудов стаж, възлиза на 375.29 лв., поради което индивидуалният коефициент 2 на пенсията на Петков е 2.937 (1102.19 лв.: 375.29 лв.), а индивидуалният коефициент възлиза на 3.357. В съдебно заседание на 18.07.2014 г. вещото лице е заявило, че този коефициент се отразява незначително на размера на пенсията, която при така изчисленото следва да бъде 911.16 лв. Посочило е, че при изчислението на индивидуален коефициент 2 за втория период е ползвал данните (периодите, признати за трудов стаж), посочени в справката, изготвена от Петков и представена по делото от НОИ. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните в заседанието, а първоинстанционният съд го е кредитирал, като е изложил, че изчисленията съответстват на предвидените в чл. 70 от КСО способи за определяне на индивидуалния коефициент, поради което е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Тодор Георгиев Петков. Така постановеното решение е правилно. Спорният въпрос по делото е бил дали правилно е определен индивидуалният коефициент на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му (арг. чл. 70, ал. 3 от КСО). В чл. 70, ал. 4 от КСО са посочени компонентите на изчисляване на индивидуалния коефициент, а именно: съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявено от Националния статистически институт, както и съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Според чл. 70, ал. 5 от КСО, индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Според чл. 70 на КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Спазвайки цитираната нормативна уредба и методиката на НОИ за определяне на индивидуалния коефициент вещото лице Тонка Жекова Джалева е отразила в експертизата, изготвена от нея по първоначалното дело, че индивидуалния коефициент на Петков е 3.357, средномесечния осигурителен доход за определяне размера на пенсията е 1 102.19 лв., както и че последната трябва да възлиза на 911.16 лв., а не определената от административния орган в размер на 909.80 лв. Първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като е приложил правилно цитираната по-горе нормативна уредба. На вещото лице са задавани допълнителни въпроси от процесуалните представители на страните в съдебно заседание във връзка с изготвеното заключение, като и жалбоподателят и ответникът не са го оспорили. Неоснователни са твърденията на касатора, че при изчисляване на индивидуалния коефициент от вещото лице е допусната грешка при изчисляването. В първоинстанционното производство не е оспорил заключението на вещото лице, а е имал възможност да възрази срещу правилността на изчисленията му, но не е сторил това. С жалбата до Административен съд - Бургас Тодор Петков е поискал от ответника да бъде представена справка за изходните данни, от които е получен индивидуалния коефициент, но до края на производството пред първоинстанционния съд такава не е представена от ответника. Освен това за касатора е съществувала възможност да поиска да бъде назначена тройна експертиза в случай, че не е съгласен със заключението на вещото лице, но и това не е сторил, поради което възраженията, направени в касационната жалба, не могат да се приемат от настоящия състав. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2