Решение № 7206 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2009 г.

Решение № 7206 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "БУЛСАФИЛ" ЕООД - гр. Пловдив срещу Решение № 65 от 22.01.09 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1119/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 16000800120/26.03.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 365/14.05.08 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определения допълнително дължим корпоративен данък за 2005 г. в размер на 70 665.08 лв. и лихва - 19 393.91 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, след като е установено, че дружеството-длъжник е обявено в ликвидация на 22.12.05 г., неправилен е изводът на съда, че не е налице изключението по чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.). Неправилно е преценен фактът, че отписването на вземането е направено на 31.12.05 г., т. е. след ликвидацията. Съдът не е преценил правилно приемането на плащане в размер на 30% от вземането, което е направено, ако се осъществят определени условия. Съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС е бил РА № 16000800120/26.03.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 365/14.05.08 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определения на ревизираното дружество допълнително дължим корпоративен данък за 2005 г. в размер на 70665.08 лв. и лихва - 19393.91 лв. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и тя е следната: По 6 бр. фактури, издадени през 2004 г. за продажба на готова продукция от "БУЛСАФИЛ" ЕООД - гр. Пловдив на "РАУМЕР" АД - Италия, се установяват неплатени суми към 31.05.05 г. в общ размер 344107.85 евро. Падежът за плащане по фактурите е 31.07.04 г., като стойността на стоката (673000.81 лв.) е осчетоводена като приход през 2004 г. Ежемесечно са отправяни напомнителни писма за уреждане на вземанията. На 17.07.05 г. е получено предложение от адвоката на "РАУМЕР" АД, в което се обяснява, че през м. юни 2005 г. е оформено споразумение между това дружество, групата Миролио и още едно дружество на предприемача А. Барберо, предвиждащо преструктуриране дълга на "РАУМЕР" АД към банките-кредиторки и доставчиците, така че да бъде намален от 63 483 040 евро до 9 500 000 евро плюс сумата от 6 000 000 евро за привилегировани кредитори. За целта към 30.09.05 г. "РАУМЕР" АД следва да получи от кредитните банки и от доставчиците откази от задълженията. При изпълнението на това условие към 31.10.05 г. А. Барберо ще закупи недвижимите имоти на групата РАУМЕР с изключение на Предачницата и Бояджийския цех, а до 15.11.05 г. групата Миролио следва да получи марката РАУМЕР и отчасти клона на индустриалното предприятие с всички движими имущества. Приходите от тези сделки ще бъдат предназначени за плащане на консолидираните задължения на "РАУМЕР" АД към обществените организации, които са привилегировани, както и банките и доставчиците (привилегировани и редовни). В случай че се осъществят всички тези обстоятелства, дружеството "РАУМЕР" декларира, че ще заплати на "БУЛСАФИЛ" ЕООД 30 % от задължението до 30.11.05 г. За целта е необходимо до 30.09.05 г. да се даде съгласие за окончателното ликвидиране на вземането при посочените условия. С отговор от 31.08.05 г. управителят на българското дружество Савио Чезаре заявява, че е запознат с условията, на които се подчинява споразумението и декларира, че "РАУМЕР"-АД приема като единствено разрешение плащането на 30 % от капиталовия кредит към 31.05.05 г. на стойност 103 229.96 евро до 30.11.05 г. В случай че се осъществят всички обстоятелства и групата "РАУМЕР" е платила сумата от 30%, се отказва от всякакви претенции или компенсации за останалата част от вземането. На 6.12.05 г. по валутната разплащателна сметка на "БУЛСАФИЛ" ЕООД е постъпило плащане на сумата 103 229.96 евро от "РАУМЕР" АД и това плащане е намерило отражение в счетоводството на ревизираното дружество. Останалата част, по отношение на която е налице отказ (240869.89 евро), е отписана като несъбираема. В хода на ревизията е представен Исторически сертификат, съдържащ идентификационни данни за италианското дружество, изхождащ от Търговска камара на занаятчийската и земеделска индустрия във Виченца - Служба регистрации на предприятия. На стр. 3 от същия сертификат се посочва, че дружеството е в доброволна ликвидация от 22.12.05 г. (вписване на 28.12.05 г.). Органите по приходите, извършили ревизията, са приели, че в случая, поради отказ от част от вземането, е налице обезценка на същото, в резултат на което частта от него е отписана като несъбираема и е отчетена като текущ разход по сметка 4 609 17021 "Загуби от вземания". На осн. чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) с посочената сума е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2005 г. От страна на дружеството се поддържа тезата, че това увеличение на финансовия резултат е незаконосъобразно, тъй като е налице едно от посочените в чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) изключения, при което финансовият резултат не се увеличава, а именно - обявяване на длъжника в ликвидация. За да отхвърли жалбата на "БУЛСАФИЛ" ЕООД срещу РА, съдът подробно е обсъдил в мотивите на своето решение изложените по-горе факти и е достигнал до следните правни изводи: Търговските вземания, каквото безспорно е процесното, по своята същност са финансови активи и попадат в приложното поле на СС 32 "Финансови инструменти", приет с Постановление № 46 на МС от 21.03.2005 г., обн. ДВ, бр. 30 от 07.04.05 г., в сила от 01.01.05 г. Жалбоподателят в отговора си от 31.08.05 г. е приел да получи плащане на 30 % от общия размер на вземането си, като изрично е заявил, че се отказва от станалата част. Условието се е осъществило с плащането на частта в размер на 103 229.96 евро на 06.12.05 г. Съгласно т. 11.1 от СС 32, предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти (включително произтичащите от обезпечения) единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при: а) реализиране на правата или уреждане на задълженията; б) отказ от правата или отменяне на задълженията; в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията. Според т. 11.5., отписването на финансов инструмент се отчита в съответния отчетен период по следния начин: а) при реализиране на правата или уреждане на задълженията - резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти; б) при отказ от правата или отменяне на задълженията - балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от отписване на финансови инструменти; в) при изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията - балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от изтекъл срок на финансови инструменти. Безспорно в този случай е налице частичен отказ от права и съответната част от вземането, по отношение на която е направен отказ, подлежи на отписване по правилата на цитирания по-горе СС. Настъпилата впоследствие ликвидация на дружеството-длъжник, което обстоятелство е вписано на 28.12.05 г., не променя настъпилият вече факт на частичен отказ от права и произтичащите от него правни последици. Обстоятелството, че счетоводната операция по отписването е направена на 31.12.05 г. не води до различен извод. Доколкото вземането не е отписано поради ликвидацията на дружеството-длъжник, а поради частичен отказ от него, не е налице изключението по чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) и правилно е увеличен финансовият резултат за 2005 г. от страна на ревизиращите органи. Така постановеното решение правилно, законосъобразно и обосновано. Материалноправната разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) е правилно приложена от съда. Изводите на съда за приложимост на СС 32 "Финансови инструменти" (неправилно посочен от вещото лице като приложим НСС 36 "Обезценка на активи") се споделят изцяло от настоящия съдебен състав на ВАС, първо отд. Налице е погасяване на вземането на дружеството-касатор чрез частично плащане на 30 % от него и отказ по отношение на останалите 70 %, което като факт се е осъществило изцяло на 6.12.2005 г. и е основание за отписването му по реда на т. 11.1 и т. 11.5 от СС 32. Отчетеният текущ финансов разход не се взема предвид при определяне на финансовия резултат за съответния отчетен период. С него на осн. чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) се увеличава финансовият резултат. Според същата правна норма (съответстващата й - чл. 23, ал. 3, т. 15), не се увеличава финансовият резултат само, когато отписването е направено при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на длъжника или при изтичането на давностния срок, от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая обаче основанието за отписването му, поради частичен отказ от права, е настъпило преди обявяването на длъжника в ликвидация. Неоснователен е доводът на касатора, че условията, при които е направен отказът не са преценени правилно от съда, както и доводът му, че не е следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по назначената ССЕ. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 141.18 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение