Решение № 14065 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2012 г.

Решение № 14065 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Станимир Станков, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Столична, срещу решение № 5674 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 9327 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "ИНТЕГРЕЙТИД МИКРО-ЕЛЕКТРОНИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (с предишно наименование "ИНТЕГРЕЙТИД МИКРО-ЕЛЕКТРОНИКС АСЕМБЛИ" ЕООД) е отменен мълчалив отказ на началника на митница Столична да се произнесе по искане вх. № 699 от 9.08.2010 г. за възстановяване на сумата 160 908.32 лв., представляваща надвнесени митни сборове за осъществен в периода 1.01.2008 г. -31.03.2010 г. внос на алуминиеви профили-капаци за ел. модули по 75 броя ЕАД-а. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, присъждане на съдебни разноски. Процесуалният представител юрисконсулт Илиян Осенов прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по жалбата. Ответната страна по касационната жалба - "ИНТЕГРЕЙТИД МИКРО-ЕЛЕКТРОНИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Динко Йорданов и възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на началника на митница Столична да се произнесе по искане вх. № 699 от 9.08.2010 г. за възстановяване на сумата 160 908.32 лв., представляваща надвнесени митни сборове за осъществен в периода 1.01.2008 г. -31.03.2010 г. внос на алуминиеви профили-капаци за ел. модули по 75 броя ЕАД-а. Приел е, че е сезиран с допустима жалба, за което е изложил точни и правилни съображения. Относно основният спорен момент, а именно законосъобразността на оспорения административен акт и конкретно мълчалив отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), съдът отново е изложил подробни съображения относно фактически установеното по делото, събраните писмени доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения, като е обсъдил и възраженията на процесуалния представител на митническия орган. По съществото на спора е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения акт, който според настоящата съдебна инстанция е необоснован и не намира опора в приложимите правни разпоредби. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 214 от ЗМ, възстановяването на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове, като то се извършва когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало. По делото не се оспорва, че по процесните 75 броя ЕАД-а е осъществен внос за времето от 1.01.2008 г. до 31.03.2010 г. от страна на жалбоподателя, във връзка с което е осъществено плащане на вносни митни сборове, като за точност следва да се отбележи, че доказателства за това не се съдържат конкретно в административната преписка, а има заключение на експерта в тази насока. Установява се също, че стоките, предметът на внос по тях са идентични и представляват "алуминиеви профили - капаци за ел. модули". При осъществяване на вноса е бил деклариран тарифен номер 7606 12 91 90 при ставка от 7.5 %, поради което е определено и внесено от декларатора съобразено с нея задължение за митни сборове общо в размер на 208 071.09 лв. По повод отправено запитване до агенция "Митници" от страна на търговското дружество-вносител относно правилното тарифиране на тези идентични стоки е изготвено писмо рег. № 26ЕЕ/5 от 25.03.2011 г. на зам. директора на агенцията, в което е посочено, че правилният тарифен код на тази стока е 8538 90 99 99 при ставка от 1.7 %. Размерът на митните сборове при съобразяване с този отговор е 47 248.56 лв., поради което за разликата до посочената платена сума от 208 071.09 лв., а именно такава в размер на 160 908.32 лв. е направено искане за възстановяване на същата, представляваща надвнесени митни сборове. Съдът е обсъдил подробно заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след преглед на доказателствата по делото и посещение от съдебния експерт в завода на търговското дружество, като е обосновал извод, че процесната стока не е била правилно тарифирана, респ. са налице надвнесени митни сборове в размера, който се претендира за възстановяване. Според същият експерт стоката следва да се класира в позиция 8538 и по тарифен код 8538 90 99 99. Преценката на съда е обоснована и с обсъждането на двете основни възражения на ответната страна по жалбата - митническият орган. Те са относно неправилно попълнената от декларатора клетка 31 във всички митнически декларации, както и относно цененето на неприключилата с постановен индивидуален административен акт проверка по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на търговското дружество за периода 2006 г. - 2009 г. Настоящият съдебен състав споделя направения извод от първоинстанционния съд, че такова нарушение, включително и на наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. не се констатира, което е в съответствие с установеното от съдебния експерт. Не може да бъде споделен и довода, че е налице недобросъвестност по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ЗМ, каквато теза се застъпва и в настоящото производство. По повод втория довод, че няма постановен индивидуален административен акт в производство по реда на чл. 84 от ЗМ, поради непредставяне на възражение от страна на търговското дружество при осъществяването му, следва също да бъде споделено съображението на съда. То е, че обсъжданото административно производство по чл. 214 и сл. от ЗМ не се явява недопустимо поради осъществяване на производство по чл. 84а от ЗМ, още повече, че последното не е приключило с издаване на административен акт, а се установява също, че и осъществената проверка не обхваща изцяло процесния период от 1.01.2008 г. до 31.03.2010 г. и процесната стока. Основателно е касационното възражение, че не са налице предпоставките по чл. 214, ал. 2 от ЗМ, в която те са изрично посочени, за да се реализира успешно искането за възстановяване. Те са дадени в условия на алтернативност, а именно когато в момента на плащането митните сборове не са били дължими или когато основанието за плащането им е отпаднало. В разпоредбата на чл. 865 от ППЗМ, с оглед на чл. 217, от ЗМ не са посочени други основни предпоставки за възстановяване на надвнесени митни сборове. Процесните митни сборове, за които се иска възстановяване не се явяват недължимо платени, като за тях не е налице и отпаднало основание за плащането им. Митническото задължение е задължение за заплащане на определени държавни вземания (мита и такси с равностоен ефект), което възниква в строго определени случаи, свързани с внасянето/изнасянето на стоки през границата на страната. То възниква по отношение на определени лица, като начисляването, събирането и контрола върху изпълнение на това задължение е в лицето на митническите органи. Митническото законодателство различава два вида митнически задължения - вносно и износно митнически задължения. Митническото задължение възниква при строго определени предпоставки, които представляват основанията за възникването му. Съгласно чл. 199, ал. 1 и ал. 3 от ЗМ, вносното митническо задължение за стока подлежаща на облагане с вносни митни сборове при допускане до свободно обръщение (внос) възниква от момента на приемане на митническата декларация, като длъжник за него се явява декларатора. По делото не се спори, че митническите органи са взели под отчет и са уведомили длъжника за размера на митните сборове, както и че е осъществено плащане на същите в срок. При тази фактическа обстановка по делото не може да се приеме, че са налице недължимо платени митни сборове, поради установяване на факта на надвнесен такъв размер, по причина на неправилното тарифиране на стоката, предмет на внос. В посочената разпоредба изрично е записано, че това се преценява към момента на извършване на плащането, което се явява определящо при преценката на тази предпоставка. Освен това констатирането на неправилното тарифиране на стоката е извън предмета на обсъжданото административно производство по възстановяване на митни сборове по реда на чл. 214 и сл. от ЗМ. Недължимо платени митни сборове биха били такива, ако се установи, че тяхното заплащане не се дължи изцяло или отчасти, но това следва да бъде установено и доказано. Търговското дружество е следвало да започне производство с цел постановяване на административен акт по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ, което според посочената норма може да бъде инициирано и от длъжника по митническото вносно задължение, след като то не се е възползвало от уредените процедури по поправяне на митническата декларация, съгласно чл. 71 от ЗМ или по анулиране на същата, съгласно чл. 72 от ЗМ. Цитираното писмо, изходящо от митническата администрация не може да бъде прието като основание за осъществяване на възстановяване по реда на чл. 214 и сл. от ЗМ, понеже същото не представлява индивидуален административен акт. Правнорелевантният факт на правилното тарифиране на стоката, който е спорен, и размерът на недължимо платеното следва да бъде установен със стабилитета на индивидуален административен акт, като негова последица би било възможността да се проведе производство по реда на чл. 214 и сл. от ЗМ след това. По делото има данни за такова производство, което по изложените по-горе съображения, не може да обоснове посочения факт. Процесните митни сборове не могат да бъдат възстановени и понеже не се явяват определени на отпаднало основание за плащането им. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и понеже делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови друго по съществото на спора. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо в размер на 3 668.00 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143 от АПК, като на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение