Решение № 9986 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2009 г.

Решение № 9986 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 123/04.02.2009 г., постановено по адм. д. № 732/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. С жалба подадена от Евгени Кунчев Цилков в качеството му на ЕТ "Евгени Цилков" - гр. Карлово, се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на търговеца против ревизионен акт № 16002707/09.01.2008 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 178 от 10.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 10566.66 лв. за отчетни периоди на м. август и м. декември 2002 г. и м. януари 2003 г. и са определени лихви за просрочие, съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат общо в размер 7613.47 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на направените разноски. С жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП се оспорва същото решение в частта, с която съдът е отменил РА № 16002707/09.01.2008 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 178 от 10.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2500 лв. по данъчна фактура № 153 от 14.12.2002 г. с доставчик "Итера" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Всяка една от страните оспорва жалбата на другата страна, по която има процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменен РА № 16002707/09.01.2008 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 178 от 10.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2500 лв. и съответните лихви по данъчна фактура № 153 от 14.12.2002 г. с доставчик "Итера" ЕООД гр. София, а в останалата част относно отказано право на данъчен кредит в размер на 10566.66 лв. за отчетни периоди на м. август, декември 2002 г. и м. януари 2003 г. и са определени лихви за просрочие, съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат общо в размер 7613.47 лв. жалбата е отхвърлена. Присъдени са разноски в полза на ДОУИ в размер на 703.60 лв. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. По жалбата на ЕТ "Евгени Цилков": За да отхвърли жалбата на търговеца против РА по отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставките извършени от "Венис 2002" ЕООД, и "Дива Комерс" ЕООД съдът е приел, че жалбоподателят не е оборил констатациите в РА и не са представени доказателства които да подложат на съмнение тези констатации и основаните на тях правни изводи. Предвид това е приел, че спрямо жалбоподателят следва да се приеме за установено, че прекият му по сделките съконтрахент не е изпълнил задължението си за представяне на изискани от ревизиращите органи документи и писмени обяснения. Тези действия се субсумират в хипотезата на чл. 65, ал. 4 т. 4 ЗДДС и тяхното осъществяване поражда правото и задължението на данъчната администрация да откаже да зачете, цялото или част от заявеното право на данъчен кредит, което правомощие административния орган следва да приложи при условията на обвързана компетентност. В случая е направено именно това поради което съдът е приел, че в тази част обжалвания РА е съответен на материалния закон. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 284 от 30.08.2002 г. с данъчна основа 30,000.00 лв. съдът също е приел, че не са представени от жалбоподателя доказателства които да подложат на съмнение направените констатации в административното производство и след като доставчикът на прекия доставчик - "Виндиго" ЕООД не е представил каквито и да е писмени документи които да изхождат от счетоводството на този доставчик, като и жалбоподателят не е ангажирал в необходимата пълнота доказателства, за да е възможно те да бъдат преценени във връзка със заключението на вещото лице и от това да се обоснове извод за завършен фактически състав по отношение на правото на данъчен кредит, то оспорения административен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което е потвърден от съда. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Възраженията, които са направени в касационната жалба са същите, които са били поддържани и пред решаващият съд и касаят преди всичко допуснатите според касатора нарушения на ДОПК при издирване на доставчика и при връчване на ИПДПОДС по реда на чл. 32, ал. 4 ДОПК. В подробни и аргументирани мотиви съставът на АС гр. Пловдив е посочил защо счита, че органът по приходите не е допуснал нарушения на разпоредбите на ДОПК при извършване на проверката и връчване на съобщенията на доставчиците. Правилно съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че няма причини за да не се приеме, че процесуалните действия на данъчните органи при извършване на насрещните проверки на преките доставчици са осъществени съобразно изискванията на закона. Правилно е посочено, че проверяваните данъчни субекти са били надлежно уведомени за задължението да представят изисканите от тях документи и писмени обяснения, което те не са сторили. След като доставчикът не е представил исканите от данъчните органи документи, това е лишило данъчния орган от възможността да проследи и да прецени налице ли са кумулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС, за да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя по тази доставка. Констатациите в РА за наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС при посочените преки доставчици - "Венис 2002" ЕООД, "Дива Комерс" ЕООД и предходния "Виндиго" ЕООД, не са оборени от касатора, като последният не е ангажирал насрещни доказателства, доказващи обратното. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС данъчният орган отказва данъчен кредит, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, при условие че е бил уведомен за това по реда на ДОПК. Това искане за представяне на документи от доставчиците при извършване на ревизии на конкретен данъчен субект не се прави самоцелно, а е предназначено да установи наличието на предпоставки за признаване на претендираното право - в случая правото на данъчен кредит по процесните фактури. Такива доказателства, както се посочи по-горе, не са били представени както в указания от данъчните органи срок, така и в хода на съдебното обжалване на акта. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС изключва възникването на право на данъчен кредит при наличие на определени обстоятелства. Едно от тези обстоятелства е това по т. 4 - когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок. Такова обстоятелство е било налице и като е приел, че правилно данъчният орган в случая е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното съдебно решение в тази част да се остави в сила. По жалбата на дирекция "ОУИ": Решението в частта, с която съдът е отменил РА, също е правилно. За да отмени акта в тази част съдът се е позовал на заключението на вещото лице Тошко Райчев, който е извършил проверка в счетоводството на дружеството доставчик и констатациите на вещото лице са били в смисъл, че процесната данъчна фактура е включена в дневника за продажби и в справката декларация за процесния период. Данъкът по нея е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. По отношение на тази доставка съдът е посочил, че от описа към жалбата срещу РА № 1600303 от 11.04.2007 г. е видно, че с оглед на тази доставка жалбоподателят е представил съответната счетоводна документация изхождаща от "Итера" ЕООД. Това е станало причина оспореният пред горестоящия административен орган РА да бъде отменен. Съдът е посочил още, че въпреки изричните указания на съда за представяне на преписката по която е издаден отменения РА, тези приложени към жалбата документи не са били представени. Обсъждайки доказателствата по делото във връзка с тази доставка съдът е направил извода, че фактическите и правни изводи на органите на приходната администрация по отношение на тази доставка не може да се приемат за истинни. При извършената проверка на прекия доставчик не са били посочени конкретно и изчерпателно документи и писмени обяснения за които е прието, че проверяваното лице не е представило. Съдът е посочил още, че ако администрацията е считала, че представените документи не са били достатъчни за да установят наличието на материална и техническа обезпеченост за извършване на доставката е трябвало проверяваното лице да бъде отново уведомено да представи конкретно и ясно посочените му документи и предвид това е приел, че няма причина, за да не се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 64 ЗДДС, от който се черпи спорното право на данъчен кредит. Предвид така установената фактическа обстановка по отношение на този доставчик тези изводи на административния съд са правилни, тъй като безспорно са установени кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС, за признаване на правото на данъчен кредит по процесната доставка и същевременно не са били налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 4 т. 4 ЗДДС. Ето защо решението и в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,