Решение № 6375 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2009 г.

Решение № 6375 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Маринов Златков и е против Решение № 183 от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 104/2008 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество и след проверка на обжалваното решение - намира същата за неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Методи Маринов Златков против Заповед № 60 от 07.03.2008 г. на Кмета на Община Трън като неоснователна. Със заповедта Златков е задължен да премахне изградените от него, неподходящо разположени дървена тоалетна и дървен навес, нетрайно свързан с терена, находящ се в УПИ VII-164, кв. 10 по плана на с. Филиповци. За да постанови акта си съдът е взел предвид, че съгл. чл. 195, ал. 5 ЗУТ в компетентността на кмета и съобразно изготвен от служителите на общината Констативен протокол е да разпореди на собствениците по ал. 1 или 2 на същия текст, да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали гаражи, огради, второстепенни селскостопански и временни постройки, септични ями. . . . и др. Решаващият съд е приел, че спорният обект попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и компетентен е кметът на общината, приел е също, че собственикът е суперфициарен собственик на процесния УПИ. Правилно е прието, че мотивът на Заповедта - неподходящо разположение - е материално законосъобразен, тъй като при свободно разполагане постройките на допълващо застрояване в УПИ трябва да отстоят най-малко на 1.50 м от вътрешните граници на съседния УПИ, а досежно тоалетни (съгласно техническите и санитарно-хигиенните изисквания разстоянието е три и повече метра). Не се спори, че отстоянията на процесните постройки от определената в закона вътрешна регулационна линия с 1 и 1.5 м. Решението на АС Перник е правилно и обосновано. Безспорно процесните постройки не отговарят на поставените в Закона императивни изисквания. Изцяло в дискреционната власт на кмета, в рамките на предоставените му правомощия, е да прецени какви точно действия, от изброените в нормата на закона, да предприеме. В хода на служебната проверка настоящият съд не констатира нарушение на критериите на чл. 146 АПК, което прави ирелевантни останалите възражения на касатора от жалбата му. Настоящият съд изцяло споделя мотивите на АС Перник и намира обжалваното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Водим от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението, като правилно, потвърдено.