Решение № 2252 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14828/2014 г.

Решение № 2252 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14828/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 5674 от 16.09.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7943 по описа 2013 г., с което по жалба на Симеон Михайлов Георгиев от гр. Перник е отменен Ревизионен акт № 141208127 от 24.01.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която първоначално установеният размер на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 9 232,22 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 233,50 лв., е изменен на 8 442,92 лв. главница и лихва на 1 693,57 лв. с Решение № 1287 от 24.07.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/София, както и в частта, с която е установен дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 206,32 лв. и лихви за просрочие от 340,94 лв., който е потвърден с Решение № 1287 от 24.07.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: при съществено нарушение на процесалните правила първоинстанционният съд възложил на органите по приходите доказателствена тежест за доказване на констатациите на РА, както и да заплатят разноски за допусната експертиза, с цел да се опровергаят тези констатации. Необосновано съдът кредитирал експертното заключение относно липсата на превишение на разходите над приходите; съдът е можел и служебно да назначи експертиза за изясняване на всички спорни въпроси, вместо да приема, че ответникът не е опровергал заключението с годни доказателствени средства. Неправилно съдът приел, че изчислението на спорното превишение следва да става на годишна база. При правилно установените факти: на липса на начално салдо към 1.01.2006 г. в размер на 70 000 лв. и при признати за извършени разходи от страна на ревизираното лице за покриване на паричния недостиг, установен при ревизиите на пълнолетните му синове, съдът е направил необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Симеон Михайлов Георгиев от гр. Перник, чрез адв. М. Славова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-частично основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, издаден при повторна ревизия, в частта му, с която по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2006 и 2009 г. на ревизираното физическо лице били установени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ поради установено превишение на извършените разходи над доказаните приходи. С РА за 2006 г. е установена данъчна основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 41 117,57 лв. /сбор от данъчната основа за декларирани доходи пред 2006 г. и недекларирани парични средства от 13 555,47 лв./, поради което е определен данък за 2006 г. в размер на 9232,22 лв., от които внесени 5978,80 лв. /4502,17 лв. авансово удържани и довнесени ефективно 1476,63 лв./ или е определена за довнасяне разликата от 3253,42 лв., дължим със съответната лихва. За 2009 г. е установена годишна данъчна основа от 12 063,16 лв., която сума представлява недостиг на парични средства, поради което установения данък за 2009 г. е в размер на 1 206,23 лв., който е определен да се внесе ведно с лихвата от 340,94 лв. При обжалването по административен ред с Решение № 1287 от 24.07.2013 г. на ДД "ОДОП", РА е изменен за 2006 г., като е признато начално салдо в размер на 3 288,50 лв. вместо признатото с РА 1 531,36 лв., а установеният с РА данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 9 232,22 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 233,50 лв., е намален на 8 442,92 лв. и 1693,57 лв. лихви, а РА, в частта за определения данък за 2009 г. - е потвърден. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд за 2006 г. е кредитирал изцяло основното заключение на съдебно-икономическата експретиза, приета без оспорване, съгласно която при начално салдо към 1.01.2006 г. в размер на 3 288,50 лв. /както е прието с Решението на ДД "ОДОП"/ и при изчисление на годишна база на паричния поток на ревизираното лице в края на данъчния период не е налице недостиг на парични средства-превишение на разходите над приходите, т. е. няма доказателства за укрити приходи. За 2009 г., съдът е приел, че началното салдо за 2009 г. следва да се определи като към признатите от органите по приходите 23 225,97 лв. /крайно салдо за 2008 г., за която няма установени данъчни задължения/ да се прибави сумата 15 850,57 лв. За 2006 г. решението е правилно. С основание първоинстанционният съд се е позовал на непротиворечивата съдебна практика на ВАС, че коректното изчисляване на превишение на разходите над приходите следва да става на годишна база, доколкото данъчният период както по ЗОДФЛ (отм.), така и по ЗДДФЛ е годишен. В основното си заключение вещото лице категорично е заявило, че изчислението на недостига на парични средства за 2006 г. е станало помесечно с натрупване, поради което при призната от органите по приходите сума 3 288,50 лв. като начално салдо към 1.01.2006 г., няма недостиг на парични средства в края на тази година. В откритото съдебно заседание на 11.03.2014 г. това заключение е било прието без оспорване от страна на ответника, като процесуалният представител на последния само е обяснил неправилната трайна практика на органите по приходите за помесечно изчисляване на недостига. При тези факти, първоинстанционният съд с основание е отменил РА в частта му за установените задължения за 2006 г. и решението в тази му част следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. В останалата част съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Като правилно е приел, че началното салдо за 2009 г. следва да влючва положителното крайно салдо за 2006 г. в размер на 2 295,10 лв. /защото за 2007 и 2008 г. не са установени данъчни задължения/, съдът без да се мотивира е заключил, че вместо тази сума да бъде събрана с признатото от органите по приходите начално салдо за 2009 г. в размер на 23 225,97 лв. /крайно салдо за 2008 г./ към последната сума следва да се прибави сумата 15 850,57 лв. и така размерът на приходите надвишава този на разходите и определените данъчни задължения са установени незаконосъобразно. Съдът не е изложил никакви съображения защо тази сума следва да бъде прибавена към началното салдо за 2009 г. и в контекста на второто допълнително заключение на вещото лице, потвърждаващо установените данъчни задължения, решението в тази част не може да бъде ефективно проверено от касационната инстанция. То подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която на РЛ са присъдени разноски над 708,74 лв. В останалата част първоинстанционното решение следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в зависимост от приключилата с окончателно решение част на спора в размер на 874,98 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение