Решение № 6030 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2015 г.

Решение № 6030 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Р. А. Л. от гр. Добрич, подадена чрез адв. Фикри, против решение № 31 от 04.03.2015 г., и втора касационна жалба подадена срещу решение № 164 от 19.12.2014 г., постановени по адм. дело № 537 от 2014 г. по описа на Административния съд - Добрич, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици, тъй като присъденото като размер обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на изискването за справедливост. Счита, че присъждането на прекалено нисък размер на обезщетението лишава от ефективност и полезно действие исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за бездействието на администрацията да осигури хуманни условия в местата за задържане и лишаване от свобода. По този начин наличното вътрешно правно средство за защита срещу нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС се явява лишено от ефективност и разкрива пътя за оплакване от друго нарушение, а именно чл. 13 от същата -липсата на ефективно вътрешно правни средства за защита дори и в случаите, ако присъденото обезщетение не осигурява адекватно възмездие. В писмена защита подадена чрез адв. Рюстем са изложени доводи по същество на спора и е направен преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека. В касационната жалба на ГД " Изпълнение на наказанията" гр. София, подадена чрез юрисконсулт Чанев също считат решението за неправилно и необосновано. Счита се, че е нарушен материалния закон и че направени правни изводи не са съобразени с установената фактическа обстановка по делото. Не е доказана вреда, причинно следствена връзка с твърдените незаконосъобразни действия т. е. не са установени елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Подадена е от Р. Л. и частна жалба против определение № 13 от 19.01.2015 г. с което са му присъдени разноски по делото в размер на 65 лева. Твърди се, че с неприсъждането на разноските в пълен обем се препятства достъпа до правосъдие и се нарушава правото на лицето за справедлив процес. ЕСПЧ в редица свои решения е изразил позиция, че разпределението на другите разходи извън държавните такси не следва да съставлява неразумно ограничение на правото на достъп до съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита се, че не са налице сочените нарушения водещи, които да доведат до отмяна на решението. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е уважил, като частично основателен и доказан, предявеният от Р. А. Л. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв., причинени му на 01.07.2011 г. и до 20.09.2011 г., в следствие на незаконосъобразни бездействия, извършени от длъжностни лица при ответника, изразяващи се в неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИН, което е рефлектирало върху него чрез накърняване на общочовешка ценност, защитена от чл. 3 от ЕКПЧОС, ведно със законната лихва считано от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че в периода 01.07.2011 г. - 20.09.2011 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди поради това, че по време на задържането му в следствения арест е бил поставен в положение на търпи негативни емоции по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ, поради лошите условия в килията в която е бил задържан - малка по размер, липса на пряк приток на светлина, липса на занимания извън килиите, липса на санитарен възел. За установяване на обстоятелствата, по делото е бил разпитан св. Е. с когото ищецът е пребивавал в килия № 8, който е изяснил, че в килията е имало само една крушка и тя е светела слабо, на разходка не са излизали, нямало е странични занимания, къпането е било по график два пъти седмично, през деня са изваждани за ползване на мивка и тоалетна, като при необходимост тоалетната е била отваряна при поискване. Съпругата на ищеца разпитана като свидетелка установява, че той е бил изнервен, обиден, че е поставен в унизително положение пред бившите си колеги от системата на МВР където и той е работил. Назначена е била и експертиза, която е установила, че осветлението е с една крушка, което осигурява осветление с ограничен периметър и интензитет, но на вратата има зарешетен прозорец който пропуска светлина от коридора. Въз основа на изложеното до тук, състав на Административен съд Добрич е приел, че предявеният иск е допустим, и разгледан по същество е частично основателен. Прието е, че по делото са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразни действия на органи към ГДИН, ищецът е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия на административния орган, респективно е установена и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинно-следствената връзка. По отношение на размера на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценил е и останалите фактори, а именно краткия срок на пребиваване в тези условия, психическото и физическото му състояние. Съдът е направил и пълен преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него незаконосъобразни действия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В тази връзка неоснователна се явява касационната жалба на ГД "ИН". За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип /каквото ареста не е/ ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в сила, следва да се приеме, че те не са били част от действащото законодателство към периода на исковата претенция. Ето защо не е налице нормативно регламентирано по националното право задължение за администрацията на ГДИН да осигури минимална жилищна площ от 4 кв. м., санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие, но по силата на общите принципи уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧ, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧ е ратифицирана от РБ, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Липсата на санитарен възел и течаща вода и недоброто осветление и размерите на килията би могло да внесе дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, и същите биха могли да да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството, както правилно е приел първоинстанционния съд. Тези твърдения са са доказани, предвид показанията на св. Е. и въпреки безпроблемния достъп до обща тоалетна и баня, преценени заедно с писмените доказателства водят до извод за основателност на претенцията в частта за нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ. По изложените съображения, предвид предвид събраните доказателства правилно е прието че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него., обжалваното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена искова молба за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лева и са присъдени лихви от датата на предявяване на иска - 23.09.2014 г. е материалнонзаконосъобразно и материалнонезаконосъобразнообосновано. По отношение на касационната жалба на Р. Л. против решение № 31/04.03.2015 г. на Адм. съд - гр. Добрич, с което е допълнено решение № 164/19.11.2014 г., настоящата инстанция счита, че е неоснователна. С решението е отхвърлен иска на Л. за горницата над 600 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева и е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва, считано от 21.09.2013 г. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 146 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от съдържанието на доклада, отразен в протокол от съдебното заседание, проведено на 16.10.2014 г. предметът на спора, установяването на безспорните факти както и разпределението на доказателствената тежест и приобщаването на доказателствата са правилно определени от първоинстанционния съд. В тази връзка не са засегнати принципите на служебното начало, обективната истина и правото на защита на касатора. Непълнотата на решението в частта за лихви и разноски е преодоляна с допълнителни решение и определение по реда на чл. 176 от АПК и чл. 248 от ГПК. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по чл. 52 от ЗЗД по силата на който неимуществените вреди като размер се определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" като морално-етично понятие включва "съотношение между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване" - гр. д. № 2800/2005 г. на 4-то гр. отд. на ВКС. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции поради което правилно е уважен частично иска до посочения размер. Неоснователна е частната жалба на Р. Л. подадена срещу определение № 13/19.01.2015 г. То е съответно на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, според която изрично предвижда начина на определяне на разноските по делото В тази връзка не биха могли да се споделят доводите на касатора за нарушаване на правото на справедлив съдебен процес /чл. 6 от ЕКЗПЧОС/ и правото на ефективни правни средства за защита /чл. 13 от ЕКЗПЧОС/, които в настоящия процес са реализирани в пълен обем. При обективна преценка на фактическите установявания, направени от първостепенния съд в обжалваното определение, частната жалба се явява неоснователна. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделени