Решение № 15175 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2020 г.

Решение № 15175 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. Динев срещу решение № 168/20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 44/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу АУПДВ № 01-6500/3754 от 11.11.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20 а, ал. 5 и ал. 6, във вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 4122, 73 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно оплакването в касационната жалба се свързва с неприетото от съда, че преди да е налице прекратяване на договора за многогодишен ангажимент по мярка 211, не може да се издаде АУПДВ. В тази връзка се цитира решение на ВАС по адм. дело № 9856/2013 г., както и решение № 4401/2017 г. на ВАС, с което е отменено изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11. Въз основа на изложеното в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което обжалвания АУПДВ да бъде отменен. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Зарева в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли подадената жалба, първонистанционният съд е приел, че обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3754/11.11.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е издаден от компетентен орган, в изискуемата от чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за образуваното административно производство. Дадена и е възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен срок, като по този начин е осигурено упражняването на правото и по чл. 34 от АПК. Спазени са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за установяването им. Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. По съществото на спора е приел, че жалбоподателката е получила първото компенсаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. е имала задължение в продължение на още четири години/2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. / да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на Държавен фонд "Земеделие" при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Следователно възникнало е фактическото основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателката от подпомагане и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в размер на 50% от общо получените компесаторни плащания за необлагодетелствани райони/чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. От събраните по делото доказателства, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 е 8245, 45 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателката сума в размер на 4122, 73 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че издаването на АУПДВ трябва да е предшествано от акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., преди изменението й с оглед решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение (отменена е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/03.04.2008 г., като това изменение е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 71 от 13.08.2013 г., по протест на Върховната административна прокуратура.), е предвиждала при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. С посоченото решение на ВАС, Пето отделение е отменено изменението в чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба, поради което при неизпълнение на задължението за подаване на заявление, не се предвижда прекратяване на ангажимента, а изключването от него. Оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. след влизане в сила на решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение, в който няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишният ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. С чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко за пет последователни години от първото компенсаторно плащане (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г.), както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото М. не е изпълнила тези императивни изисквания на Наредбата и не е подала заявление за плащане за 2015 г. В процесния случай административният орган с АУПДВ е изключил от подпомагане С. М. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба и е определил за възстановяване на 50 % от платената сума, която в случая е в размер на 4122, 73 лв. (от общо изплатената сума от 8245, 45 лв. за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Установено е по делото, че първата година от многогодишния ангажимент е 2012 г., когато М. е подала заявление за подпомагане и й е изплатена сума в размер на 1245, 84 лв., за втората година 2013 г., когато също е подала заявление платената й сума е 3493, 45 лв. за третата година 2014 г. е подадено заявление и е изплатена сума в размер на 3506, 16 лв. За 2015 г. предвид петгодишния й ангажимент, такова заявление не е подадено и този факт не е спорен между страните по делото. Пред първоинстанционния съд и в касационната жалба М. възразява, че в оспорения от нея индивидуален административен акт не е посочено въз основа на кое заявление за подпомагане се издава акта, както и че по представено от нея общо заявление от 26.04.2012 г е кандидатствала за подпомагане по три схеми – схема за единно плащане на площ, схема за национални доплащания на хектар земеделска земя и схема за плащания за природни ограничения в планински райони. Според нея липсват данни за кои от трите схеми е одобрена. В представените по делото уведомителни писма с изх. № 02-140-6500/2619/21.09.2013 г.; № 02-140-6500/873/12.08.2014 г. и № 02-140-6500/2093/26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., 2013 г. и 2014 г. изрично е посочено, за каква точно сума е оторизирано плащане и по коя от схемите са тези плащания. Представен е и документ за тяхното изплащане от системата за електронно банково изплащане /СЕБРА/ от които се установява, че на С. М. са изплатено субсидии по мярка 211. Неоснователно е оплакването на касатора, че представените доказателства, а именно уведомителните писма и извлечение от СЕБРА са съставени за нуждите на процеса. Касае се за официални електронни документи приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр, с чл. 144 от АПК. Същите са подписани с електронен подпис, валиден към момента на полагането му и положен от издателя му, поради което същите имат достоверна дата и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. 144 удостоверяват посочените в тях обстоятелства. Следва да се сподели и изразеното в касационната жалба, че още с уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 АПК по откриване на производство по издаване на АУПДВ от административния орган подробно са изложени всички факти и обстоятелства, налагащи издаването на АУПДВ, поради което преди постановяването му заявителят на помощта е бил наясно какво е основанието, поради което ще бъде издаден акта и какъв е размера на сумата, която ще подлежи на възстановяване. Доказателства за обратното М. не е представила пред пъровинстанционния съд. Неподаването на заявление за 2015 г. е нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. във връзка с разпоредба от чл. 14, ал. 1, т. 2 от същата наредба, която води до извод, че неизпълнението на петгодишния ангажимент води до санкциониране на получателят на помощта с изключване от подпомагане и възстановяване на получените до този момент суми. При неподаване на заявление за 2015 г., законосъобразно административният орган в оспорения от М. АУПДВ е определил за възстановяване 50% от получените суми за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд, като е съобразил материалноправните разпоредби е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и направеното искане от ответника по касация, на ДФ "Земеделие" следва да изплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение