Решение № 159 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2015 г.

Решение № 159 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 199 от 30.03.2016 г. е допусната касационна проверка на решение от 06.04.2015 г. по гр. д. № 1123/2015 г. Софийски градски съд на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по разрешения с него процесуален въпрос за допустимостта на гласните доказателства при направено своевременно възражение за придобиване на спорния имот на основание давностно владение. Касационната проверка е допусната и по въпроса за предмета на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право. В касационната жалба касаторът Е. Д. поддържа твърдение за допуснати нарушение на съществени процесуални норми, което е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решение от 18.11.2014 г. по гр. д. № 2701/2014 г. на СРС, ГО, 29 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по иска на С. и С. К., предявен срещу Е. И. Д., че към момента на влизане в сила на действащия кадастрален план на м. "В. ВЕЦ С. ", одобрен с решение № 44 от 30.03.2001 г., ищците са били собственици на 300 кв. м., представляващи реална част от имот пл. № 1506, кад. лист 572, целия с площ от 584 кв. м. и означена с букви и цифри: 1-Б-А-2-1 от комбинираната скица към заключението на в. л. инж. П., съставляваща неразделна част от решението. От фактическа страна по делото е установено, че през 1992 г., с постигната съдебна спогодба по гр. д. № 2076/1992 г. на СРС е прекратена съсобствеността върху имот неурегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № 1090 по кад. л. 572, целия с площ от 1168 кв. м, намиращ се в кв. Д., м. "Могилата", в землището на [населено място], възникнала между С. К. и лицето П. Т. на основание договор за покупко-продажба, сключен с продавача К. Х., с който той им е продал по 1/2 ид. ч. от имота (н. а. № 196, т. ХХХХІV по н. д. № 7960/90 г.). От имота са били образувани два дяла, като дял ІІ-ри, съставляващ частта между буквите А. по скицата проект за разделяне на имота, с площ от 584 кв. м., при граници за частта: път, имот пл. № 539 и дял І-ви е бил поставен в дял на ищецът по иска С. К. и съпругата му С. К. Дял І-ви, образуван от частта от имот пл. № 1090, разположена на запад, и означена с буквите ВГЕД, с площ от 584 кв. м. е поставена в собственост на другия съсобственик П. Т. В действащия кадастрален план имотът на ищците К. е заснет с пл. № 1506, в кад. лист № 572, но при заснемането на имота е допусната грешка като границата му със съседния имот, собствен на ответника, е нанесена с пунктирна линия, върху която е поставен знак за общност. По твърдение на ищците с това нанасяне 300 кв. м. от имота им неправилно са заснети като част от имота на ответника пл. № 539. Ответникът по иск Е. Д. е противопоставил възражение, че е собственик на имот пл. № 539 от 1972 г., на основание дарение от майка му Е. И. В съставения нот. акт № **, т. ХХХV от 29.12.1992 г. на нот. при Софийски районен съд, имотът е описан с площ от 1. 116 дка и индивидуализиран със съседи. Поддържал е, че през 1989 г. праводателят на ищците К. Х. В. е дал съгласие на ответника да построи на границата между двата имота кафене, от което следва, че между ответника и предишния собственик на имота на ищците не е имало спор за мястото на границата между. Позовал се е и на давностно владение върху спорната част и е направил искане за допускане на гласни доказателства. С техническа експертиза е установено, че в първия регулационен план, изработен в периода 1968-1975 г., имот пл. № 1090 е бил с площ от 1168 кв. м. В комбинираната скица е нанесен по буквите ДВБАГЕД. Вещото лице счита, че спорната част от бившия имот пл. № 1090, означена на скицата с цифри и букви 1 БА21, се включва в границите на образувания в резултат на делбата имот пл. № 1506 с площ от 584 кв. м., а имотът на ответника, който е с пл. № 539 е с площ от 908 кв. м., която не отговаря на записаната площ в документа му за собственост. Констатирало, че при нанасянето на имотите през 1993 г. границата между имот пл. № 1090 и пл. № 539 е променена като е прокарана между точките означени с цифри 2-7 на скицата – л. 71 по делото, или между т. т. 1-2 на скицата на първоначалната експертиза. Не е намерило доказателства за това на какво основание е извършено това изменение на кадастралния план. От това, че към датата на изработване на плана от 2001 г. е била налице само съдебната спогодба, от която ищците черпят права, намира, че това е било основанието за нанасянето на имотите пл. №№ 1090 и 539 със старите им граници, а след делбата на имот пл. № 1090 и образувания от част от него имот пл. № 1506 и 593 с нови граници. В резултат на тези констатации намира, че част с площ от 300 кв. м. от имота на ищците неправилно е заснета като част от имота на ответника. Въз основа на така приетите за установени факти съдът се е произнесъл по въпроса дали ищците се легитимират като собственици на спорния терен към момента на изработване на кадастралната карта през 2001 г. въз основа на писмени доказателства и приета техническа експертиза, по иск предявен през 2014 г. Изводът, че предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост към момента на приемане на плана през 2001 г., тъй като се твърди, че тогава е допусната грешка, е незаконосъобразен. Направен в разрез със задължителната практика, формирана с ТР № 8, по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, беше преодоляна създадената противоречива такава и се прие, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към момента на предявяване на иска, с аргумент намерен в установено в чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР изискване картния материал да отразява вярното право на собственост и да се поддържа в актуално състояние. Неправилното определяне предмета на предявения иск е обусловило и допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в отказа да се съберат гласни доказателства като неотносими, преценка за което е направена при съобразяване датата на влизане в сила на плана, в който се твърди, че е допуснато неправилно заснемане на имота. Въззивният съд не е констатирал тези нарушения и след преценка на доказателствата е намерил решението за правилно и законосъобразно и го е потвърдил. Постановеното от въззивния съд решение е неправилно. Това е последица от неизпълнението на задължението да определи правилно предмета на иска и съобразно това да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд непълноти при изготвянето на доклада по делото и даде указания на страната за възможността да ангажира доказателствата, които не са събрани поради неточност на доклада, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство (т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Допуснатото процесуално нарушение обуславя основанието по чл. 281, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действие като отстраняване неточностите на доклада по делото с уточняване предмета на иска и съобразно това допускане и събиране на гласни доказателства за установяване на твърдението за придобиване на спорната част на основание давностно владение, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 06.04.2015 г. по гр. д. № 1123/2015 г. Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При постановяване на решението следва да се съобразят направените разноски за касационното производство.