Решение № 102 от 24.2.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104279/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. ВКС разглежда молбата на С. М. и М. М. / като наследници на първоначалния молител И. М./ за отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд Кнежа по гр.д. №750/21 г. от 28.02.22 г., на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С това определение производството по делото е прекратено на осн. чл.233 ГПК поради отказ на И. М. от предявения срещу Г. И. иск за унищожаване на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт №149, н.д. №608/23.09.21 г., на осн. чл.31 ЗЗД. В съдебно заседание молителите поддържат молбата си на предявеното основание и молят да бъде уважена. Ответницата по молбата Г. И. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмена молба съображения. ВКС като разгледа молбата за отмяна, намира следното: Представените от молителите с твърдение, че са нови писмени доказателства – съдебнопсихиатрична експертиза от 2.04.24 г. по гр.д. №49971/20 г. на СРС и влязло в сила решение от 4.10.23 г. по гр.д. №113049/22 г. на СГС, с което И. М. е поставен под пълно запрещение, са за установяване на твърдението им, че към момента на волеизявлението за отказ от иска ищецът и първоначален молител И. М. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Отказът от иска е процесуално действие, свързано с процесуалната последица прекратяване на делото. Това действие се подчинява на изискванията за извършването му по ГПК - чл.26 и 28 ГПК. Отказът от иска преклудира възможността да бъде предявен отново иск за същото вземане на същото основание, поради което определението за прекратяване на делото след достигналото до съда волеизявление на ищеца има правните последици на влязло в сила съдебно решение относно формираната сила на пресъдено нещо по спора / ТР №7/17 г. ОСГТК, т.6/. В случая отказът е извършен лично от И. М. с молба вх. №436/25.02.22 г. с нотариална заверка на подписа. Към подаването на молбата ищецът е бил формално дееспособен / чл.28, ал.1 ГПК/; от данните по делото се установява, че той е поставен първо под ограничено, а след това и под пълно запрещение в по–късен момент /съответно с влезли в сила решения от 8.07.22 г. и от 4.10.23 г. на СГС/. Въз основа на направения отказ от иск Районният съд Кнежа е прекратил производството по делото, на осн. чл.233 ГПК и определението е влязло в сила. Когато определението за прекратяване на делото е влязло в сила, както е в случая, отказът от иск съобразно дефекта му / молителите сочат порок на волята на извършилото го лице/ следва да бъде атакуван по исков ред и след уважаване на иска определението за прекратяване може да бъде отменено на сега соченото основание / в този см. опр. по ч.гр.д. №705/07 г. на ВКС, петчленен състав, р. по гр.д. №3968/21 г. на ВКС, четвърто г.о./. Представената психиатрична експертиза по друго дело не може да се цени в производството по отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, което е извънредно, а не по същество на спора за опорочаване на волята на направилия отказ от иска ищец / ППВС №2/77 г., т.4/. Поради изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска, на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да остане без уважение. На ответника Г. Д. И. следва да се присъдят поисканите с молба от 28.01.25 г. и удостоверени в приложения договор за правна помощ разноски от 1000 лв., за адв. възнаграждение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.