Решение № 306 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2016 г.

Решение № 306 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] и Н. Г. Б., подадена чрез процесуалния им представител адв. Н. Т. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 826 от 17.12.2010 г. по гр. дело № 1145/2010 г. на Хасковски районен съд, Гражданска колегия, с което е прогласена нищожността на договор за суперфиция от 15.9.2007 г., оформен в нотариален акт /№ /, т./№ /, рег./№ / дело № 735/2007 от 15.9.2007 г. на нотариус № 353, по силата на който ищците са учредили на ответника право на строеж в частта, относно следните недвижими имоти: гараж /№ /с площ от 15 кв. м с идентификатор /№ /, магазин /№ / с площ от 20 кв. м с идентификатор /№ / и магазин /№ / с площ от 20 кв. м с идентификатор /№ /, поради невъзможен предмет, поради реализация на обектите към момента на сключване на договора за суперфиция и поради противоречие му със закона- чл. 181 ЗУТ. В молбата за отмяна по отношение на първия молител се сочи отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по отношение на втория молител-основанието по чл. 304 ГПК, а по отношение на двамата молители-основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подържа се, че дружеството е било нередовно призовано, тъй като след като не е бил открит негов представител на адреса, посочен в Търговския регистър е следвало да му бъде назначен от съда особен представител в процеса. Подържа се, че молителят Н. Б. е задължителен и необходим другар като последващ приобретател, поради което е следвало да участва като страна по делото. Подържа, се и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК налице са нови писмени доказателства, които не са били ангажирани по делото поради нередовното призоваване на първия молител и неучастието в делото на втория молител. Иска се отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждани от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците по молбата С. А. Д., Г. Г. Д., Н. Г. И. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощниците им адв. К. и адв. Х.. Подържат, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима като подадена след изтичане на законоустановения срок. Респ. подържат, че същата е неоснователна, тъй като не е налице нито едно от посочените отменителни основания. Молят молбата за отмяна да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски, сторени в това производство в размер на 1000 лв. Предвид постановеното по настоящото дело определение № 278 от 26.09.2016 г. на ВКС, Четвърто г. о., настоящият състав приема, че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявените основания, като в тази връзка намира следното: Г. Г. Д., С. А. Д. и Н. Г. И. са предявили искове срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че към 15.9.2007 г.-датата на учредяване на суперфиция между страните, процесните три обекта в имота са били вече построени. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху негова земя, като стане собственик на постройката-или учредяване правото на строеж предполага бъдещо изграждане. В разглеждания случай обаче това право е било вече реализирано за трите обекта, като с оглед нормата на чл. 92 ЗС като собственици на земята, ищците са станали собственици на построеното. Това обуславя нищожност на акта за суперфиция, поради липса на предмет на сделката и поради противоречие със закона- чл. 181 ЗУТ, съгласно който правото на строеж върху сграда или част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършването му в груб строеж. Предвид изложеното е прогласена нищожността на договора за суперфиция по отношение на трите самостоятелни обекта на правото на собственост. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участва в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая подобно нарушение на съдопроизводствените правила не е налице. На дружеството е изпратен препис от исковата молба и доказателствата към нея за отговор на посочения в исковата молба адрес. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по сведения на майката на управителя на дружеството лицето не се намира на адреса и е заминало за Англия с цел работа. Ответникът е бил призован от адреса посочен в Търговския регистър. След което съдът е постановил залепване на съобщение на основание чл. 47 ГПК. С извършването на тези съдопроизводствени действия съдът е изпълнил предвидената в процесуалния закон процедура по призоваването. Нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК, предвиждаща назначаване на особен представител от съда на ответник, който е с неизвестен адрес намира приложение единствено относно физическите, но не и по отношение на юридическите лица в процеса. Поради което твърдението на молителите, че на дружеството е следвало да бъде назначен особен представител в процеса не почива на процесуалния закон. Относно отменителното основание по чл. 304 ГПК. По реда на чл. 304 ГПК могат да искат отмяна на влязло в сила решение само тези трети лица, които е следвало да бъдат конституирани като главна страна в исковото производство, в качеството им на необходими другари в процеса и които са обвързани от силата на пресъдено нещо. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на правото на иск на молителя като главна страна и правото му да участва в исковото производство. Целта на извънинстанционното производство на посоченото основание е молителят да преодолее обвързващата го сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, като след отмяната процесът да се развие с негово участие. Основанието за отмяна по реда на чл. 304 ГПК в случая не е налице, тъй като молителят Н. Б. последващ приобретател на имота няма качеството на необходим другар в процеса. Същият не е страна по договора за суперфиция, чиято недействителност се претендира. Молителят не е пасивно легитимиран по така предявения иск, като влязлото в сила решение не го обвързва със сила на пресъдено нещо. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови - т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. Представените доказателства: извадка от план със заверка от 1.8.1996, протокол № 21 от 20.8.1996 г., предхождат с 11 години датата на сключване на суперфицията между страните и няма отношение съм нейната действителност. Представените констативен протокол от 26.2.2008 г. и удостоверение от 2.4.08 г. установяват, че строежът се извършва съобразно дадената строителна линия и че към тази дата е изграден в груб строеж не съставляват писмени доказателства от значение за спора, тъй като не доказват по никакъв начин твърдението на дружеството-молител, че към датата на сключване на договора за суперфиция процесните три обекта на се били изградени. А след като тези доказателства не установяват твърдените факти, те не са от значение за изхода на делото и дори да се съдържаха в кориците му и да бяха своевременно представени не биха обусловили друг изход по предявените искове. Молбата за отмяна на сочените основания е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора молителите [фирма] и Н. Г. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на С. А. Д., Г. Г. Д., Н. Г. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1000 лв, сторени в това производство и представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение