Решение № 8563 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2010 г.

Решение № 8563 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Максимилян Любомиров Павлов от гр. София против Решение № 1633/25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 8918/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 124917/14.10.2009 г. на ВНД зам. -началник отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - Началника на отдел "Пътна Полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Максимилян Любомиров Павлов от гр. София срещу Заповед № 124917/14.10.2009 г. на ВНД зам. -началник отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП и предпоставките на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касационния жалбоподател, поддържани и пред първоинстанционния съд, са подробно обсъдени в решението. Неоснователен е доводът, че спрямо Павлов не следва да се прилага конкретната принудителна мярка, тъй като задължението за сключване на задължителната застраховка е на собственика на моторното превозно средство. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на адресата. Заповедта за прилагане на ПАМ е мотивирана от фактическа страна, като органът е възприел изложените в АУАН фактически констатации, които не са оспорени и оборени по надлежния ред. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП може да бъде приложена ПАМ от вида "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до отпадане на основанието" на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Законът не разграничава задължението за носене на документ за сключената застраховка между водача и собственика на МПС. Жалбоподателят не спори, че не е носил документ за удостоверяване сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Следва да се отбележи, че законодателят е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП под условие - до представяне на сключена валидна застраховка. С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната отговорност на адресата, за да се установява извършването на административно нарушение и вина, в каквато насока се развиват доводи. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, но не са санкция. Достатъчно е установяването на обективната противоправност на деянието. Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение