Решение № 12923 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2009 г.

Решение № 12923 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Образувано е по касационна жалба на Смаил Кадир Джамбаз, ЕГН ХХХХХХХХХХ, от с. Розино, ул. "В. Левски" № 49, община Карлово против Решение № 93 от 3.02.2009 година по адм. д. 2449/2008 година по описа на Административен съд -Пловдив, VIII -ми състав. Според жалбоподателя извода на съда, че процесната заповед не представлява превратно упражняване на власт е необоснован. Потвърждаването на заповед, която въвежда ограничаване на правото му на придвижване и го лишава от възможността да вижда децата и съпругата си, които живеят в Турция, е незаконосъобразно поради несъответствие с целта на закона. Предвид посочените касационни основания е направено искане за отмяна на решението, както и на Заповед № З-8307 от 17.12.2008 година на директора на ОД "МВР" Пловдив. Ответната страна не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид обоснования извод на съда за правилното приложение на материалния закон при налагане на административната мярка. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на Смаил Кадир Джамбаз против Заповед № З-8307 от 17.12.2008 година на директора на ОД "МВР" гр. Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи ги документи до настъпване на реабилитация. Съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт и обосновано приема, че е издаден от компетентен орган, на който, по предвиден в закона ред са делегирани правомощия. Тълкува нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), която, според него предоставя възможност на административния орган да извърши преценка при вземане на решение дали да наложи принудителната административна мярка. Преценката на събраните доказателства обосновава приетото в решението за безспорно установено наличие на кумулативно предвидените с хипотезата на т. 2 на чл. 76 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) предпоставки за налагане на принудителната административна мярка - жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Така формулирани законовите изисквания са съобразени от административния орган, поради което първоинстанционният съд прави извод за постановяване на оспорения акт при спазване на материалния закон, като разграничава правомощията на съда от тези на органа при предоставената му оперативна самостоятелност. Обсъдени са възраженията за превратно упражняване на власт с обжалваната заповед, издадена в нарушение на целта на закона, ограничаваща възможността на жалбоподателя за лични отношения със семейството му, живеещо в Турция. Съдът извършва преценка за съответствието на заповедта с изискванията за форма и приема, че е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за издаването й. На жалбоподателя е осигурено правото да участва в проведеното административно производство. Изложените в обжалваното решение правни изводи съответстват на приложимата норма на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.). Безспорно установените факти, предвидени в хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда по НОХД 187/2001 година на РС гр. Карлово и обстоятелството, че не е настъпила реабилитация, правилно са преценени от първоинстанционния съд. Съобразено със закона е тълкуването за диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 76 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) предоставяща възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при изключителното право на преценка, да реши дали да наложи принудителната административна мярка ли не, при условие, че са налице законовите предпоставки за това. При компетентността на административния орган да взема решения по целесъобразност съдебният контрол спрямо властническото му изявление е определен в рамките на преценката за законосъобразност относно наличието на предвидените от закона предпоставки за прилагане на административната мярка и спазването при постановяването й на основните, прогласени от АПК принципи. Ето защо, съдът не е компетентен да преценява и се произнася относно правилността на преценката на органа за необходимостта от наложената принудителна мярка, относно съобразяването на вида и размера на наложеното наказание, факта на неговото изтърпяване. Правилно в обжалваното решение е преценено съответствието на наложената мярка с целта на закона въпреки непрецизната редакция, доколкото разпоредбата на т. 2 на чл. 76 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) цели да въздейства превантивно спрямо определената в нея категория лица чрез ограничаване правото им на свободно придвижване. Тази правоохранителна, възпираща цел на нормата на чл. 76 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), осъществена с налагане на конкретната мярка не надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието, поради което не е издадена в нарушение на целта на закона. Напротив, тя кореспондира на изричната норма на чл. 2 от протокол № 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която изрично допуска ограничения на правото на придвижване, доколкото те са предвидени в закон и има необходимост от прилагането им в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата на другите. Тази необходимост от въвеждането на рестриктивните мерки е намерила израз в приложимата разпоредба на т. 2 на чл. 76 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.), поради което възраженията за превратно упражняване на власт чрез издаване на заповед в нарушение на целта на закона са неоснователни. Правилна е преценката и за неотносимост към спора на обстоятелството, че семейството на жалбоподателя живее в Турция, при което наложената мярка го лишава от възможността да бъде с него. Правните норми, уреждащи хипотезите на постановяване на принудителните административни мерки изчерпателно предвиждат условията, с които следва да бъде съобразено налагането им. В границите на тези условия се разпростира и съдебният контрол. Конкретната преценка на фактите с оглед необходимостта от прилагането на принудителните мерки е по целесъобразност и е предоставена както беше посочено по - горе в правомощията на административния орган. Съобразяването с фактите от личните отношения на жалбоподателя е част от прерогативите на оперативната самостоятелност на административния орган, която съдът не е компетентен да контролира. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение