Решение № 3656 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. С. И. с адрес в гр. София, против Решение 4962 от 14.05.2024г. на Административен съд-София-град по адм. дело 2097/2024г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 2153-21-21 от 05.02.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-София-град. С последното е оставена без уважение жалба на И. срещу разпореждане [номер] от 28.08.2023г. на длъжностно лице по Пенсионно осгуряване, с което е отказано отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а, ал. 1 КСО. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно, като от съдържанието й се извежда като касационно основание-нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че режимът на разделност при не прекратен брак и при условие, че съпрузите живеят на различни адреси обосновава преценка в хипотезата на чл. 89а КСО само на материалните възможности на заявителя, а не и на другия член на семейството, обратно на изводите на административния орган и съда в обжалваното решение. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ- София -град, чрез процесуален представител юрисконсулт Околска, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Н. С. И. против Решение 2153-21-21 от 05.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ-София - град, оставящо без уважение жалба на И. срещу разпореждане [номер] от 28.08.2023г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - София - град, с които се отказва отпускането на социална пенсия за старост по чл. 89а КСО. Разпоредбата на чл. 89а, КСО предвижда, че право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по - малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. По подаденото заявление от И. на 12.07.2023г. е издадено разпореждане от 28.08.2023г., с което се отказва отпускане на пенсията с мотиви, че годишен доход на член от семейството /2 члена/ за последните 12 месеца преди датата на заявлението е 8027.19 лева и 30% от сбора на линията на бедност е 1660.61 лева, поради което няма право на социална пенсия. Разпореждането е обжалвано от И. пред директора наТП на НОИ - София - град, който с решение 2153 - 21-21/05.02.2024г. е приел за неоснователни доводите му, че неправилно е определен доходът на член от семейството, без да е отчетен факта, че има заверена декларация пред нотариус от съпрузите за разделност на имуществото им. Решението е обжалвано пред съда с доводи, че решението е незаконосъобразно с искане за отмяната му, с идентични доводи, поддържани пред директора на ТП на НОИ - София - град. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. При безспорни факти, установени в административното производство и при съобразяване на разпоредбите на Семейния кодекс е изведен правен извод, че режимът на съпружеска имуществена общност /СИО/ и способите за неговото прекратяване в брачните отношения са неотносими и поради това, не се отразяват в правата по чл. 89а КСО. Предвид изложеното отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на касатора, които е поддържал и при оспорването на решението на директора на ТП на НОИ - София-град. Извел е верни правни изводи, че прекратяването на СИО по време на брака не прекратява личните отношения между съпрузите, а тази фактическа и правна връзка е в хипотезата на чл. 89а КСО при отчитане наматериалните предпоставки за отпускане на социална пенсия. Изискването е за доход на член от семейството в определен размер. Разпоредбата на чл. 89а КСО включва като материална предпоставка доходът на член от семейството. Доходите на членовете на семейството са посочени като материална предпоставка и в разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, именно при отпускане на пенсиите по чл. 89а КСО. Разпоредбата на § 2а, т.3 от ДР на НПОС дава определение на членове на семейството по чл. 6 и чл. 8 и това включва съпругът. Качеството на съпрузи имат лицата встъпили в брак и е без значение за осигурителните права на едининия съпруг фактическото състояние на техните брачни отношения и режимът на СИО, както правилно е приел ип съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение