Решение № 10670 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на В. Й. К. от [населено място], чрез адв. С. Коцева, против Решение № 523/16.02.2026 г., постановено по адм.дело № 2214/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което същият е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на В. Й. К.: сумата от 1244,14 евро (2433,33 лв.) обезщетение за имуществени вреди, представляващи законна лихва за забавено изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 08.08.2022 г. – 19.09.2024 г., причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград, и потвърденото с него Разпореждане № 5412156858-2203-01-56/29.07.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Благоевград, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; и сумата от 1000 евро обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, стрес, тревога, притеснения, напрежение и социален дискомфорт, причинени за периода от 29.07.2022 г. до отмяната на и потвърденото с него Разпореждане № 5412156858-2203-01-56/29.07.2022 г. на 23.07.2024 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане. С решението си съдът е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди над уважената част до пълния размер от 7000 лв. (3 579,04 евро). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част, както и в частта за разноските. Излагат се съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска съдът да отмени Решение № 523 от 16.02.2026 год. по адм. дело № 2214/2025 год. по описа на Административен съд-Благоевград в обжалваната част, и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди и присъди на касатора сторените разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер, съобразно представен списък с разноски. Ответникът – Национален осигурителен институт (НОИ), чрез юрк. Чорбаджийска, подава писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218 АПК, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. К. от [населено място] срещу Националния осигурителен институт (НОИ), с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетения в общ размер на 9 433,33 лв. (4 823,18 евро) за причинени имуществени и неимуществени вреди от Решение № 2153-01-104 от 01.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 5412156858-2203-01-56 от 29.07.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ-Благоевград,отменени на 23.07.2024 г. като незаконосъобразни по съответния ред, от които: 1. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 433,33 лв. (1 244,14 евро), представляваща размерът на законната лихва за забавено плащане на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от 08.08.2022 г. до 19.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2025 г., до окончателното изплащане на претендираната сума; 2.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. (3 579,04 евро), представляващи изживени отрицателни емоции, изразяващи се в изпитан стрес, тревога, притеснения, напрежение, социален дискомфорт, отразил се на психиката на ищцата, за периода от датата на постановяване на Разпореждане № 5412156858-2203-01-56 на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ-Благоевград – 29.07.2022 г., до отмяната му като незаконосъобразно по съответния ред,считано от 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отмяната на разпореждането – 23.07.2024 г., до окончателното изплащане на претендираната сума. От фактическа страна съдът е установил, че В. Й. К. е подала на 16.12.2011 г. заявление до Териториалното поделение на НОИ – Благоевград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е декларирала, че не е получавала друга пенсия, не се е осигурявала в друга държава и не е получавала пенсия от друга държава. С Разпореждане № 49/21.01.2012 г. на К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 16.12.2011 г., пожизнено, в размер на 136,08 лв. месечно. При последваща проверка на пенсионното досие, включително въз основа на документи, получени от компетентната норвежка институция, е установено, че К. е пребивавала и се е осигурявала в [държава] след 15.07.2009 г. В становище от 12.07.2022 г. дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ е приела, че пенсията е неправилно отпусната, тъй като не е декларирано осигуряването в Норвегия, и е предложила разпореждането за отпускането ѝ да бъде отменено. Въз основа на това становище, с Разпореждане № 5412156858-2203-01-56/29.07.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Благоевград е отменил първоначалното разпореждане за отпускане на пенсията и последващите разпореждания, прекратил е пенсията, считано от 16.12.2011 г., и е разпоредил възстановяване на надвзетите суми за периода от 16.12.2011 г. до 31.07.2022 г. К. е оспорила разпореждането, но с Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Благоевград е отхвърлил жалбата ѝ и е потвърдил административния акт. По жалба на К. е образувано административно дело № 159/2023 г. пред Административен съд – Благоевград. С Решение № 1831/24.10.2023 г. съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него разпореждане като неправилни и незаконосъобразни. С Решение № 9091/23.07.2024 г. по административно дело № 7/2024 г. Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. След постановяването на съдебните решения пенсионният орган е възобновил изплащането на пенсията и на 20.09.2024 г. е превел по банковата сметка на К. сумата от 17 768,76 лв., представляваща натрупаните неполучени пенсионни плащания за периода на спиране. В хода на последващото съдебно производство е разпитана свидетелката Г. П., която е заявила, че К. живее в [населено място], [държава], от около 15 години, пребивава в жилище под наем и през определен период е работила там. Свидетелката е посочила, че през 2022 г. К. била силно разтревожена от спирането на българската ѝ пенсия, изпитвала затруднения със съня, имала повишено кръвно налягане и приемала медикаменти. През този период финансово ѝ помагали децата ѝ, които също живеели в [населено място]. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза изплащането на пенсията е било преустановено за 26 месеца – от август 2022 г. до септември 2024 г. включително. Общият размер на неизплатените пенсии за този период е 17 768,76 лв., а изчислената законна лихва за забава до 20.09.2024 г. възлиза на 1 244,14 евро, равняващи се на 2 433,33 лв. Въз основа на тези установявания с обжалваното решение Административен съд - Благоевград е приел, че в процесния случай са налице и трите предпоставки на за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е осъдил Национален осигурителен институт да заплати на В. Й. К. сумата 1 244,14 евро, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в размера на законната лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 08.08.2022 г. до 19.09.2024 г. и сумата 1000 евро за неимуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане № 5412156858-2203-01-56/29.07.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Благоевград, потвърдено с Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в частта им над 1000 евро като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта с определения размер на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав по приложение на материалния закон в останалата част и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като за да бъде ангажирана отговорността е необходимо кумулативното наличие на: отменен незаконосъобразен акт/действие/бездействие, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразността и вредите. При липса на който и да е елемент от сложния фактически състав отговорността на държавата не се реализира. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – отменен административен акт (Разпореждане № 5412156858-2203-01-56/29.07.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Благоевград, потвърдено с Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград), понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Искът за имуществени вреди има за предмет обезщетение за забавено плащане. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай се касае не до пропуснати ползи под формата на лихви, а до законната лихва върху дължимата сума, която следва да се присъди на лицето, поради издаването на един неправомерен административен акт. Налице е пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда под формата на лихва, която ВАС в трайната си практика присъжда на увредените лица. В приложимите разпоредби на КСО не е предвидена изрична възможност за изплащане на обезщетенията на лицата със задна дата, т.е. за минал период, заедно с лихва за периода на забавата. Вземанията на НОИ имат публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред, докато вземането на съответното физическо лице от ПОБ има частноправен характер. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред, частноправното вземане за лихва върху късно изплатеното обезщетение следва да се квалифицира по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно размера на имуществените вреди, определени на 1 244,14 евро, съставляващи общия размер на законната лихва за забава на изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за срок от 26 месеца, считано от м. 08.2022 г. до м. 09.2024 г. С оглед изложеното, в тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, настоящата инстанция намира същия за неправилно определен. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението за неимуществнени вреди съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Настоящата съдебна инстанция намира, че определеният размер на обезщетението от 1000 евро се явява занижен. В процесния случай негативните преживявания на К. са доказани със свидетелските показания, приобщени по делото. От показанията на свидетелката, която е контактувала с ищцата в процесния период и е имала непосредствени впечатления от емоционалното ѝ състояние, безспорно е установено негативно въздействие върху психиката и емоциите на ищцата през посочени исков период от над две години. Основателни са твърденията на касатора, че присъждането на обезщетение, равняващо се на приблизително 36 евро месечно за период от 26 месеца, не осигурява адекватна компенсация за продължителните тревоги, несигурността и психическите страдания, причинени от преустановеното изплащане на пенсията, представляваща източник на средства за издръжка на ищцата. Не може да бъде споделен изводът, че обстоятелството, че през този период ищцата е била подпомагана финансово от децата си, обосновава присъждането на по-ниско обезщетение. Подобна помощ, обусловена от необходимостта да се преодолеят последиците от спирането на пенсията, не заличава претърпените неимуществени вреди и не освобождава ответника от отговорността да ги обезщети в справедлив размер. Напротив, необходимостта ищцата да разчита на финансовата подкрепа на близките си е обстоятелство, което следва да бъде преценено в контекста на породените от лишаването ѝ от средства за продължителен период чувство на несигурност, безпокойство и зависимост. При определяне на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен и възрастта на ищцата, продължителността на периода без получаване на пенсия, както и социално-икономическите условия и разходите за живот в Европа. Ето защо присъденият размер не осигурява пълно и справедливо репариране на установените неимуществени вреди и следва да бъде увеличен. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 1000 евро, както и в частта за разноските. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на В. Й. К. следва да бъдат присъдени всички направени разноски за две съдебни инстанции. Настоящият състав счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не са в необичайно висок размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което същите са дължими в пълния им доказан размер, съобразно приложения списък с разноски по чл. 80 ГПК. НОИ следва да бъде осъден да заплати на К. разноски в размер на 3 330.68 евро по представен списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд