Решение № 7259 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Йорданова, срещу Решение № 6823/19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10892/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Рамбо 2024“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С4453-0204728/26.09.2025 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС да издаде фискален касов бон за извършено плащане по време на осъществена от контролните органи проверка, което нарушение се явява повторно. Излагат се съображения, че са установени данни за наличие на системност по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС изисква при установяване на нарушение от процесния вид органът да действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да наложи ПАМ. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната ЗНПАМ да бъде отхвърлена. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „Рамбо 2024“ ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е била ЗНПАМ № ФК-С4453-0204728/26.09.2025 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ вр. чл. 187, ал. 4, изр. трето и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, на „Рамбо 2024“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за месо, находящ се в гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 62, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. За да отмени процесната ЗНПАМ, административният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 12.03.2025 г. в 11:44 ч. е извършена проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството, при която е направена контролна покука, преди легитимация на органите по приходите, на телешка кайма на стойност 7,32 лв., за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0204728/12.03.2025 г., подписан без възражения от работещо в обекта лице. За нарушението е издадено и наказателно постановление № 852322-F816638/26.09.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 400,00 лв. Приходните органи са констатирали, че нарушението е повторно по см. на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, тъй като е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което „Рамбо 2024“ ЕООД е било наказано за същото по вид нарушение – НП № 777694-F770970/05.07.2024 г., влязло в законна сила на 30.07.2024 г. Наложената с НП имуществена санкция в размер на 1 300,00 лв. е заплатена на 26.07.2024 г. Отделно, в хода на административното производство е установено, че дружеството е извършило и друго административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС в условията на повторност в друг стопанисван от него обект – магазин за месо, находящ се в гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 52, за което има издадени АУАН № F816633/03.04.2025 г., наказателно постановление № 850997-F816633/18.09.2025 г. и ЗНПАМ № ФК-С4436-0124290/18.09.2025 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, решаващата инстанция е изложила съображения, че актът противоречи на заложените в чл. 22 ЗАНН цели, тъй като посочената цел, която се цели с издаването му – предотвратяване извършването на последващи нарушения, не би могла да се постигне със запечатване на обекта. По отношение на срока е изтъкнато, че същият е явно несъразмерен, като наличието на повторност също не е условие за налагане на ПАМ в максимален размер от 30 дни. Доколкото е налице и издадено наказателно постановление, съдът, при съобразяване решение по дело С-97/21 на СЕС, е постановил, че правната сфера на адресата на ЗНПАМ се засяга в по-голяма от необходимата степен, поради което актът е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с преследваните от него цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, като органът действа в условията на обвързана компетентснот – не разполага с преценка дали да наложи ПАМ, или не. В конкретния случай безспорно е установено, че дружеството е извършило нарушение на посочената разпоредба, тъй като при извършената контролна покупка не е издало фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо устройство. По отношение на „Рамбо 2024“ ЕООД обаче има издадено наказателно постановление № 852322-F816638/26.09.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 400,00 лв. за същото нарушение. В тази връзка, следва да бъде съобразено Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, с което е прието, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно задължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението на СЕС се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Както правилно е приел и административният съд, в разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение са му наложени две отделни мерки, всяка от които с утежняващо правната му сфера действие – имуществена санкция и ПАМ „запечатване на търговски обект“. По този начин е налице кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,