Решение № 13023 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. от гр. Куклен, чрез процесуален представител, против Решение 3414/12.04.2024 г., постановено по адм. д. 2391/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/06/3/0/01181/04/01 от 09.08.2023 г. на директора на Областна дирекция (ОД) - Пловдив на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за наличие на изкуствено създадени условия между земеделските стопани с цел получаване на финансова помощ по сключения договор от 14.11.2017 г. Сочи, че решаващият състав не е обсъдил относимите обективни и субективни предпоставки, обуславящи извода за наличие на изкуствено създадени условия. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго решение по същество, с което АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция Пловдив на ДФЗ, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е АУПДВ 16/06/3/0/01181/04/01 от 09.08.2023 г., издаден от директора на ОД Пловдив на ДФЗ, с който на М. Д. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337 лв., представляващо първо и второ плащане по договор 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г., на основание чл. 9б, т.2 и чл. 20а, ал.1 ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал.2, чл.9, ал.1, т.6 и т.15 и чл. 24, ал.2, т.4 от договора, чл. 44, т.1 и т.6 от Наредба 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014- 2020 (Наредба 10).

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е съобразил, че М. Д. е бенефициер по посочения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014- 2020, подмярка 6.3 от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", която е получила първо плащане в размер на 19 558 лв. на 25.01.2018г. и второ плащане от 9 779лв. на 08.07.2019г. Съгласно Приложение 3 "Таблица за специфични цели и резултати" към този договор бенефициерът е поел ангажимент за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем; достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд; преминаване на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в земеделието извършено от обучаваща институция и/или получаване на консултантски пакет ТП 2 по подмярка 2.1.2 "Консултантски услуги за малки земеделски стопани" от Мярка 2 "Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство" от ПРСР 2014-2020 г.; подобряване на механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство - инвестиция в размер най-малко левовата равностойност на 2 000.00 евро - чрез закупуване на трактор.

Във връзка с подаденото от бенефициера заявление за второ плащане е извършено посещение на стопанството в гр. Куклен, общ. Куклен на 18.04.2019 г. и административният орган е предприел проверки за изпълнението на заложеното в бизнес-плана, при които е установено:

1. Налице е връзка между М. Д. и други бенефициенти, които имат сключени договори с ДФ "Земеделие", а именно И. К. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Х. Д. и М. И. Н..

2. Налице са данни за "изкуствено създадени условия", тъй като бенефициентът М. Д. е стартирала дейността и съответно изпълнението на одобрения от ДФ "Земеделие" бизнес план с наети поземлени имоти в землището на гр. Куклен по силата на договор за наем от 05.05.2016 г. с И. К. Д..

3. Според одобрения бизнес план Д. е поела ангажимент да увеличи обработваемата си земя с трайни насаждения череши, а за неговото изпълнение е представила договор за аренда на земеделска земя 7218/19.03.2019 г., сключен отново с И. Д..

4. Справките в Регистър "Директни плащания" сочат, че имотите, включени в стопанството на Д., са очертавани от едни и същи лица, все бенефициенти по различни мерки - И. К. Д., баща му К. И. Д. и С. С. К..

5. Д. декларира стопанисване на своето стопанство и изпълнение на договора и бизнес плана към него, но едновременно с това е работник овощар на пълен 8 часов работен ден в стопанството на М. Х. Д. и то без да е използвала нито един ден болничен и/или платен или неплатен отпуск за целия обследван 12 месечен период. В стопанствата и на двете се отглеждат едни и същи трайни насаждения - череши и се предполага, че кампанията по прибиране на готовата продукция е по едно и също време.

6. При посещението на място на 18.04.2019 г. са присъствали още М. Н. и И. Д., който е упътил проверяващите до съответните парцели, тъй като техен собственик знае тяхното местоположение.

7. Налице са данни и/или документи, указващи организиране на търговската и земеделската дейност на стопанството на Д. от лице, различно от нея, а именно - И. Д..

8. Горепосочените бенефициенти продават готова селскостопанска продукция на едни и същи изкупвачи.

При тези фактически установявания административният орган е приел, че е налице група от земеделски стопани, включваща И. К. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Х. Д. и М. И. Н., които само формално нямат отношения на свързаност и партньорство по смисъла на ЗМСП, но са подали заявления за подпомагане, със заявени разходи за финансиране, чийто общ размер надвишава максимално допустимите такива. Предимството, което кандидатите целят да получат пред останалите кандидати или ползватели на финансова помощ, се изразява във формално съответствие на представените от тях проекти с изискването за ненадвишаване на максималния размер на помощта (лицата са независими предприятия по смисъла на ЗМСП) и с привидната насоченост на представените от тях проекти - към целите на подпомагането на подмярката. Формирал е извод, че целите на подпомагането няма да бъдат постигнати, тъй като с представените проекти на свързани чрез лични и икономически връзки лица не се цели повишаването на конкурентоспособността на създадените от тях стопанства. В действителност те са учредени с цел усвояване на средства, многократно надвишаващи лимита на финансовото подпомагане за един проект, подаден в целия период на прилагане на подмярката. Това заключение е обосновано със съвкупността на установените обективни факти и обстоятелства за наличие на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. Поради това е счел, че са създадени изкуствени условия за осигуряване на предимство пред останалите кандидати, с цел получаване на финансова помощ в размери, надвишаващи регламентираните в Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Според административния орган, целеното от лицата предимство по смисъла на чл. 44, ал. 1 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. следва да се отнеме като проектите на тези лица се третират като един проект на подпомагане. Този извод следва от еднаквия предмет на бизнес плановете на бенефициентите, от общия наемодател на наетите имоти, от мястото на реализиране на проектите и отглеждането на една и съща култура, при общи изкупвачи и прехвърляне на средства между бенефициентите по техни сметки, които в своята съвкупност разкриват съглашение, насочено към постигане на неправомерна цел. В обобщение административният орган е счел, че на основание чл. 17, ал. 2 от Договор 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. бит. 15 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия договор и във връзка чл. 44, т. 1 и т. 6 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., Д. дължи връщане на получените първо и второ плащане общо в размер на 29 337 лева.

В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която не е кредитирано от съда като неотносимо към спора.

След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегация по Заповед ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021 г. и Заповед 03-РД/1759 от 25.11.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е в изискуемата се писмена форма и съдържа подробни мотиви, обосноваващи формираната воля.

След съобразяване на разясенията на СЕС, дадени с решенията по дела С-434/12 и С-515/03, първостепенният съд е приел, че установените релевантни факти и обстоятелства мотивират извод за персонална, икономическа и служебна връзка между Д., И. Д. и М. Х. Д.. От констатирания идентитет на бизнес плановете на горепосочените бенефициери, общ наемодател, отглеждане на едни и същи култури, общи изкупвачи, взаимно прехвърляне на средства по сметките им следва, че съществува географска, икономическа, правна и персонална обвързаност между тях, а от там и извод за наличие както на обективния, така и на субективния елемент на изкуствено създадени условия, обуславящи възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Тя е предоставена по реда на Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., обн. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. , с оглед на което и на основание чл. 44 от същата законосъобразно административният орган е изискал от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми. Те са публични държавни вземания по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, с оглед на което подлежат на установяване по основание и размер с АУПДВ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 44, т. 1от Наредба 10/10.06.2016 г., Разплащателна агенция има право да изиска от ползвателя всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, заедно със законната лихва върху тях, когато установи, че създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на финансовата помощ в противоречие с европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Според чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

Както правилно е посочил първостепенният съд, преценката за наличие на "изкуствено създадени условия" изисква да се съобразят тълкуванията на СЕС, дадени с решенията от 21.07.2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb и от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, "Слънчева сила" ЕООД. Според т. 39 от решението по дело С-515/03, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Според т. 43 от решението по дело С-434/12, във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица.

В този аспект решаващият състав подробно е обосновал формирания от него извод за наличие на изкуствено създадени условия с осъществения конкретен анализ на събраните доказателства, разкриващи обективни елементи от географско, икономическо, правно и персонално естество, както и субективните признаци, които ги подкрепят. В своята съвкупност те сочат, че Д. е можела да постигне само формално, но не и обективно, заложените цели за увеличаване на икономическия размер на нейното стопанство, като за това тя и други бенефициери са изготвили аналогични инвестиционни проекти, декларирали са идентични обработваеми имоти в една географска площ за различните референтни периоди и взаимно са си превеждали парични суми. Индиция за изкуствено създадени условия са и сроковете, за които са сключени договорите за наем на ползваните от Д. земеделски имоти, които не покриват мониторинговия период по административния договор, а от там и не са обезпечили възможността за реализация на одобрения бизнес план. Този извод не се променя от представения последващ договор за наем, който не е противопоставим на трети лица, тъй като достоверността на неговата дата е останала недоказана. След като бенефициерът не е предприел своевременни мерки, които да обезпечат възможността за изпълнение на поетите от него по административния договор задължения, то следва, че неговата основна цел е била създаване на изкуствени условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане в противоречие с европейското и национално законодателство. Поради това и на основание чл. 44, т.1 от Наредба 10 правомерно административният орган е изискал връщане на получените от Д. плащания по договора за предоставяне на финансова помощ, като законосъобразно е установил с оспорения акт публично държавно вземане в посочения размер.

Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. / така и Решение 12233/13.11.2024г. по адм. дело 6157/2024г. по описа на ВАС, VIII отд. относно АУПДВ, издаден на М. Х. Д./

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,