Решение № 14152 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2014 г.

Решение № 14152 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Териториално митническо управление (ТМУ) - гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. Маринела Роева срещу решение № 3039/29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2712/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 4420-14-2/4.05.2012 г. на началника на същото управление, поправено с решение за поправка та очевидна фактическа грешка № 4420-14-2 от 15.06.2012 г., потвърдено с решение № 308/21.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е извършена корекция в ЕАД № 12BG002000Н001109-0/14032012 за допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стока "полиетилен терефталат" и са установени допълнителни задължения за окончателно изравнително мито в размер на 84 154.67 лв. и ДДС - 16 830.93 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер общо на 10 774.50 лв., в в която сума се включват и разноски за държавни такси и експертиза с твърдения, че адвокатският хонорар следва да бъде редуциран. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Доводите му са за задължение на титуляра на обвързваща тарифна информация (ОТИ) да се позове на нея към момента на подаване на ЕАД, като я приложи към декларацията. За митническата администрация не съществувало задължение да знае за наличието на ОТИ, поради което и определянето на допълнителни публични задължения било съобразено с класирането на стоките по съответния код от ТАРИК и задължението за налагане на окончателно изравнително мито. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Ответниците - "Шенкер" ЕООД, чрез повереника си адв. Горанов и "МВ Бартер и трейдинг" АД, Швейцария, представено от адв. Кисьова отричат основателността на жалбата. Претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено деклариране от "Шенкер" ЕООД, като косвен представител на "МБ Бартер и трейдинг" АД с ЕАД с № 12BG002000Н001109-0/14032012 за оформяне на режим "едновременно допускане до свободно обращение и крайно потребление" на стока "полиетилен терефталат", с тарифен код 3907608090. По ЕАД износител е иранското дружество "Gorliz Polymer QOM Co". Към декларацията са приложени фактури GP801-GO814/12012012, сертификат за произход форма А № 2004/15.01.2012 г. и сертификат за анализ LOT 990195/11.01.2012 г., в който стоката е описана като "Polyethylene terephthalate" (copolymer). Изследвани са различни показатели на състава на стоката, като показателят вътрешен вискозитет /Intrinsic Viscosity/ е със стойност 0,761 dl/g с посочен метод UBBELOHDE. След приключване на митническите формалности, е издадено разрешение за вдигане на стоката. С оспореното пред АС Варна решение началникът на ТМУ Варна, след повторна проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г., е приел, че стоките следва да бъдат класирани в код по КН 3907 60 20 (0ТАРИК с код 3907 60 20 00). Позовавайки се на чл. 201, § 1, б. "а", чл. 214, § 1, чл. 213, чл. 217, § 1, чл. 220, § 1 и чл. 221, § 1 от Регламент № 2913/92 г. е разпоредил корекция на кл. 31 от декларацията, като за описание на стоката се чете "полиетилен терефталат GP076, lot 990195 с вискозитетен индекс по-голям от 78 ml/g или повече" и на декларираната тарифна позиция, като са определени задължения за окончателно изравнително мито в размер на 84 154.67 лв. и ДДС - 16 830.93 лв. Фактическо основание на разпоредената правна промяна е установеният с митническа лабораторна експертиза № 12_08.03.2012/9.04.2012 г. вискозитетен индекс 93 ml/g на проби, взети от стоки, поставени под режим митническо складиране с ЕАД № 12BG00200J0000610/30012012, а това е една от декларациите, с които "МБ Бартер и трейдинг" АД, представлявано от "Шенкер" ЕООД, е поставило под този режим една и съща стока полиетилен терефталат РЕТ GP076, от същия производител, придружена с един и същ сертификат за анализ от 11.01.2012 г. със стойност на показателя вътрешен вискозитет /Intrinsic Viscosity/ от 0,76dl/g. Правното основание за налагане на окончателно изравнително мито е посочено при оспорването по административен ред в решение № 308/21.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници" с позоваване на разпоредбата на чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 857/2010 на Съвета. За да отмени оспорения административен акт АС Варна е приел, че стоката, според сертификата за анализ, е с вътрешен вискозитет 0.76 dl/g, което е между стойностите между 0.75 dl/g и 0.775 dl/g заявени от швейцарското дружество в искането му за издаване на обвързваща тарифна информация. Такава ОТИ с № SI2010/0187 от 24.08.2010 г. е издадена от митническата администрация на Република Словения с начална дата на валидност 24.08.2010 г. В ОТИ класирането на стоката полиетилен терефталат по митническата номенклатура е с код 3907608090. ОТИ е отменена с решение от 4.02.2012 г. на Генералната митническа дирекция на Република Словения. Според съда стоката е декларирана с тарифния код, определен от митническата администрация с ОТИ и то от титуляра на обвързващата информация, който може да се ползва от нея. С позоваване на относима практика на СЕС е изключил дължимостта на прилагането на ОТИ към ЕАД, като условие титулярът й да се ползва от нея, както и приложимостта на ОТИ за еднакви по вид стоки със сходни характеристики. За процесните стоки, като определящи тарифното класиране са определени вискозитетните характеристики. Те сочели на идентичност на стоката с тази, за която е издадена ОТИ от Главна митническа служба на Словения. Тарифното класиране с ОТИ от митническата администрация на Република Словения е квалифицирано като грешка по смисъла на чл. 220, § 2, б. "б" от МКО, при което последващо вземане под отчет не се допуска. Така постановеното решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. "Шенкер" ЕООД е извършило от свое име, но за сметка на "МБ Бартер и трейдинг" митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с Наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Първостепенният съд правилно е установил сходство между декларираните стоки и тези, за които е издадена ОТИ, като се е позовал както на МЛЕ, така и на заключение на съдебна химико-техническа експертиза. Установяванията на съда не са оспорени от касатора и на тях касационната инстанция може да основе решението си - чл. 220 от АПК. Изцяло споделяни от настоящия съдебен състав са и изводите на административния съд за значението на издадената ОТИ, реда за упражняване на правото на титуляра на ОТИ да се ползва от нея и добросъвестността на титуляра на режима при съобразяване на декларирането с ОТИ. Обратно на поддържаното от касатора, ОТИ не е в кръга на документите по чл. 60, § 2 от МКО, нормативно определени за разрешаването на митническия режим. Тази информация не е и сред посочените в чл. 218, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността документи. Митническите органи могат да поискат от титуляра по време на изпълняване на митническите формалности да им съобщи, че притежава ОТИ за стоките, които се оформят на митницата /чл. 10, § 2 от Регламент /ЕО/ 2454/93/. Задължението на титуляра за информирането на митническите органи при поискване по чл. 10, § 2 от регламента е еднакво по съдържание с възникващото eх lege задължение на титуляра по чл. 34, ал. 2 от ППЗМ да информира за обвързващата информация чрез прилагане на копие от нея към декларацията. Във връзка с тарифното класиране митническите органи са обвързани пред титуляра от ОТИ /вж. чл. 12, § 2 от Регламент 2913/92/ дори когато издател на ОТИ е митническа администрация друга държава-членка, стига обвързващата информация да е предоставена след 1.01.1991 г. - чл. 11 от Регламент 2454/93. Не е условие за прилагането на ОТИ представянето на информацията при изпълняване на митническите формалности. Не съществува пречка информацията да се представи и при повторната проверка на декларацията, което е сторено от титуляра в случая. Бидейки факт релевантен за съществуването и размера на публичните вземания за мито и ДДС и по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, наличието на ОТИ към датата на декларирането и съответно прилагането на митническия режим може да се установява и в хода на съдебното дирене. В контекста на горното, поправянето с решението на началника на ТМУ Варна на декларацията в частта за тарифното класиране без да се зачете действието по чл. 12, § 2 от Регламент 2913/92 на ОТИ, предоставена от Словенската митническа администрация, е в противоречие с материалния закон, а съобразена с него е разпоредената от административния съд отмяна на утежняващия административен акт. В първоинстанционното производство ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност за заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 3850.00 лв. от "Шенкер" ЕООД и 6059.00 лв. от "МБ Балтер и Трейдинг" АД. Съдът е присъдил пълния размер на претендираните по списък по чл. 80 ГПК разноски. Присъдените разноски за адвокатски възнаграждения съответстват на фактическата и правна сложност на спора по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид сложността на правния спор, с който съдът е бил сезиран и обема на доказателствения материал и затова правилно са присъдени в пълния им размер с обжалвания съдебен акт. При този изход на спора на ответниците се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция - на "МБ Бартер и трейдинг" АД в размер 14 150.43 лева и на "Шенкер" ЕООД в размер 2300.00 лева. Касаторът не е неправил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,