Решение № 5118 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2020 г.

Решение № 5118 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Общински съвет - Р., представляван от председателя Р. М., чрез юрк. Р. против решение № 1452/06.08.2020 г. на Административен съд - П., постановено по административно дело № 779 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменен чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Р. и общината е осъдена да заплати сторените по делото разноски в размер на 20 лева. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, постановено при отпаднал правен интерес от оспорване, алтернативно – за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Искането от съда е да отмени решението на Административен съд – П. и да постанови друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура - П., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Производството пред тричленният състав на Административен съд - П. е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – П. против разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 15 и чл. 37, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Р., приета с Решение № 46 на Общински съвет Р., взето с Протокол № 6/27.02.2008 г., изменена с Решение № 59, взето с Протокол № 7/31.03.2008 г., изменена с Решение № 214, взето с Протокол № 18/27.01.2009 г., изменена с Решение № 403, взето с Протокол № 44/28.01.2011 г., изменена с Решение № 30, взето с Протокол № 4/21.12.2011 г., изменена с Решение № 424, взето с Протокол № 33/21.12.2013 г., изменена и допълнена с Решение № 473, взето с Протокол № 31/30.11.2017 г., изменено и допълнено с Решение № 516, взето с Протокол № 34/31.01.2018 г., изменена и допълнена с Решение № 741, взето с Протокол № 48/30.01.2019 г., изменена и допълнена с Решение № 763, взето с Протокол № 50/27.02.2019 г., изменена с Решение № 91, взето с Протокол № 7/22.04.2020 г., с искане за отмяната им от съда като незаконосъобразни. С решението си тричленният състав на Административен съд – П. е отменил разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Р.. Изложени са мотиви, че Наредбата е валиден акт, приет при условията на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, в пределите на материалната компетентност на Общинския съвет. При извършването на проверка за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон съдът е преценил, че нормата на чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Р. е приета в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно – чл. 1, ал. 2 ЗМДТ и чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съдебният състав е установил като безспорно, че по отношение на оспорената разпоредба е предприето изменение, но същото все още не е в законна сила, доколкото приетата с Решение № 91/22.04.2020 г. Наредба за изменение и допълнение на наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Р., влиза в сила три дни след публикуването й, с изключение на § 2, който се отнася до изменението на оспорения с протеста чл. 15, влизащ в сила от 01.01.2021 година. В този смисъл съдът е счел, че нормата към момента на постановяване на решението е действаща именно в оспорената редакция на този текст от подзаконовия нормативен акт и затова не е отпаднал и правният интерес на оспорващия. По отношение на останалите протестирани норми, съдът е посочил, че същите са изменени в хода на процеса и вече са с различно съдържание, поради което е прекратил производство по делото в частта му досежно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Р. поради отпаднал правен интерес. Н. съдебен състав следва да съобрази настъпилата промяна в хода на процеса след предявяване на протеста. Предмет на съдебното производство по чл. 185 и сл. АПК, като средство за защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, може да е само действаща към момента на решаване на делото разпоредба. Недопустимо е предмет на оспорване по това производство да бъде отменена разпоредба на нормативен административен акт, защото към момента на произнасяне от съда отменената разпоредба не съществува в правната действителност. Вярно е, че към момента на подаване на протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - П., и към момента на постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, оспорената разпоредба от Наредбата е била част от позитивното право. Но с Решение № 91, прието по Протокол № 7/22.04.2020 г. на Общински съвет – Р., разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е променена, считано от 01.01.2021 г., поради което касационната инстанция приема, че протестираната норма не съществува и не е част от действащото право към настоящия момент. След като оспорената разпоредба е отменена чрез друга, последваща, уреждаща същите обществени отношения, и вече оспорената норма не е част от действащото право към момента на произнасяне по същество от съда, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК, касаеща оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничение във времето е относима само към действащи, но не и към отменени норми. Без правно значение е приемането на нова наредба, разпоредба от която урежда същите обществени отношения, защото тази наредба подлежи на оспорване, на самостоятелно правно основание. По изложените съображения касационният състав преценява оспорването като недопустимо, поради липса на предмет и отпаднал правен интерес. О. решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора, трябва да бъде обезсилено като недопустимо и протестът на прокурор при Окръжна прокуратура – П. да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото. Предвид крайния резултат по делото, първоинстанционното решението следва да се отмени в частта, в която Общинският съвет е осъден да заплати разноски, защото липсва уважена част от протеста срещу подзаконовия нормативен акт. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,