Решение № 1535 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2008 г.

Решение № 1535 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по три касационни жалби, подадени от Еленка Малинова, Георги Георгиев и Венета Георгиева, Васил Малинов и Славейка Малинова от гр. Самоков, Николай Николов и Агенция по геодезия, картография и кадастър, подадена от юрк. Георгиева срещу решение № 284/5.12.2007 г., по адм. д. № 217/2006 г. на Софийски окръжен съд. В жалбите се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Петя Дибекова и Мария Николова, чрез процесуалният си представител излагат доводи за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение, окръжният съд, в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-23-364/3.06.2005 г. на началник Служба по кадастъра - София област, с която е допуснато изменение на кадастралната карта досежно границата между имоти с идентификатори 65231.908.243 и 65231.908.242 в землището на гр. Самоков по жалба на Петя Дибекова и Мария Николова. За да постанови решението си съдът приел, че е налице индиция за спор за материално право, което е пречка за уважаване на искането за изменение на кадастралната карта, тъй като не е съставен изискуемия по чл. 53 ЗКИР акт за непълноти и грешки. Обсъдено е приетото по делото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, с което се потвърждава установената в административното производство фактическа обстановка, сочеща на спор за собственост между заявителя и собствениците на съседния имот, които са възразили изрично срещу нанасянето на новата границата в кадастъра. Взето е предвид обстоятелството, че визираното в процесната заповед съдебно решение от 15.04.2002 г. по гр. д. № 266/2001 г. на Самоковски РС няма сила на присъдено нещо между страните в настоящето производство и е постановено по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС досежно гараж, изграден от Емил Николов. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., т. е. процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне на границата между имоти с идентификатори 65231.908.243 и 65231.908.242 се засяга имота на двете жалбоподателки пред окръжния съд, които изрично са възразили срещу изменението, което е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра. От друга страна, факта на несъставяне на акт за непълноти и грешки в кадастъра съставлява нарушение на изискуемата по ЗКИР (чл. 53) процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповедта. Неоснователно е възражението за допускане промяната в кадастъра на основание съдебно решение, което игнорира изискването на съставяне на акт за непълноти и грешки в кадастъра, тъй като с решение от 15.04.2002 г. по гр. д. № 266/2001 г. на Самоковски РС е уважен иска по чл. 109 ЗС единствено по отношение на изградения между двата имота гараж, като ответника Емил Николов е осъден да премахне частта от същия от 3, 20км. м., попадаща в съседния УПИ III-2125 в кв. 132, т. е. решението не касае границата между имотите и освен това няма обвързваща сила спрямо неучаствувалите в производството заинтересувани собственици, предвид разпоредбата на чл. 220, ал. 1 и 221 ГПК (отм.), респ. чл. 298 ГПК (нов). Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК