Решение № 359 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2019 г.

Решение № 359 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от В. Енчев от [населено място] подадена чрез адв. Б. Борисов срещу решение № 86 от 21.05.2019 г. постановено по административно дело № 87/2019 г. на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-27-41/13.12.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на В. Енчев срещу отказа на контролния орган на НОИ за заверка на осигурителната книжка на лицето № 4004-27-240#1 от 12.07.2018 г. като неоснователна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Шумен с писмен отговор оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Шумен е отхвърлил жалбата на В. Енчев срещу решение № 2153-27-41/13.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на контролния орган на НОИ № 4004-27-240 № 1 от 12.07.2018 г. за заверка на осигурителната книжка на лицето за времето от 08.03.2004 г. до 31.12.2006 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган законосъобразно е потвърдил отказа за заверка на осигурителен стаж на жалбоподателя за процесния период, тъй като физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества не са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията й към 31.12.2006 г., както и че за процесния период жалбоподателят не подлежи на осигуряване и по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 4004-27-240 от 03.07.2018 г. В. Енчев е поискал заверка на осигурителна книжка за периода от 08.03.2004 г. до 31.12.2015 г. С разпореждане изх. № 4004-27-240#1 от 12.07.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ-Шумен е постановен отказ на заверка на осигурителен стаж и доход, вписан в осигурителната книжка на заявителя с мотива, че до 31.12.2006 г. дейността на лицата, образували граждански дружества по ЗЗД не е включена в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и осигуряването им не може да се извърши като съдружници. При последвалото оспорване пред горестоящия административен орган - Директорът на ТП на НОИ-Шумен е отхвърлил жалбата на Енчев срещу Отказ за заверка на осигурителна книжка от контролен орган на НОИ № 4004-27-240#1 от 12.07.2018 г. за времето от 08.03.2004 г. до 31.12.2006 г. като е изложил подробни мотиви относно липсата на основание за исканата заверка, позовал се е на легалната дефиниция за осигурено лице, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на КСО, а именно, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени дължимите осигурителни вноски, като задължително условие е съществуването на правно основание за осигуряване на лицето, определено в чл. 4 от КСО. Изложил е още, че до 31.12.2006 г. дейността на лицата, образували граждански дружества по ЗЗД-ДЗЗД-та не попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията към 2004 г., 2005 г., 2006 г. и осигуряването им не може да бъде извършено в качеството им на съдружници. Позовал се е на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани за работа в чужбина /в редакцията за 2004 г., 2005 г. и 2006 г./, в чл. 1, ал. 4, т. 2, който определя за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация тези, които упражняват дейност като плащат патентен данък и не са ЕТ, като в случая с патентен данък по чл. 32 от ЗОДФЛ се облага дружеството, но не и неговите членове. На основание цитираните норми органът е приел, че осигурителните вноски за В. Енчев за процесния период от 08.03.2004 г. до 31.12.2006 г. като съдружник във "Формат" ДЗЗД са недължимо внесени. Посочил е, че след като за извършената дейност в дружеството жалбоподателят не е получавал възнаграждения, то за процесния период не са дължими осигурителни вноски за ДОО нито по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО като лице, работило по трудови правоотношения, нито по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО в редакцията към 31.12.2006 г. като лице, полагало труд без трудово правоотношение и получило месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи и това време не се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. По съображения в този смисъл административният орган е оставил без уважение жалбата на Енчев срещу отказа за заверка на осигурителната му книжка. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Административен съд - Шумен е приел, че то е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, надлежно мотивирано с посочени фактически и правни основания, без допуснато процесуално нарушение и противоречие на материалноправните разпоредби. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и че установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Спорен въпрос по делото е подлежал ли е жалбоподателят В. Енчев в качеството си на съдружник в неперсонифицирано дружество-ДЗЗД на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО за процесния период от 08.03.2004 г. до 31.12.2006 г. и попада ли същият в кръга на задължително осигурените лица по смисъла на чл. 4 от КСО, респективно били ли са налице основанията за извършване на поисканата заверка на осигурителен стаж и доход, вписан в осигурителната книжка на Енчев. В административното и в съдебното производство е констатирано, потвърдено и от съдебно-икономическата експертиза, че в Регистъра на осигурените лица са подадени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход с декларация обр. 1 "данни за осигуреното лице" с код за осигуряване "12" за самоосигуряващи се лица, както и че за същия период за лицето са внесени осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Безспорно е установено по делото и видно от съдържащите се в писмо № 1029-27-3083#3 от 21.11.2018 г. от ТД на НАП-Велико Търново, данни, че при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че за В. Енчев няма подавани ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.); ; за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и подавани за същия период справки по чл. 57 от ЗОДФЛ (отм.); ; за изплатени суми по извън трудово правоотношение от "Формат" ДЗЗД. С оглед така установено, верен е изводът на административния орган, че за процесния период от 08.03.2004 г. до 31.12.2006 г. за жалбоподателя не са дължими осигурителни вноски за ДОО нито по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО като лице, работило по трудово правоотношение, нито по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО в редакцията му към 31.12.2006 г. като лице, полагало труд без трудово правоотношение и получило месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, както и че това време не се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. На база на правилно установените факти и съгласно определението за осигурено лице за целите на ДОО, въведено в § 1, т. 3 от ДР на КСО, а именно: "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съдът е извел обосновани изводи кое лице се счита за осигурено за нуждите на ДОО, а именно -наличие на трудова дейност, внесени или дължими осигурителни вноски и наличието на правно основание за неговото задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно, липсата на което и да е от тези кумулативно определени условия, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде третирано като осигурено за нуждите на ДОО, води до невъзможността едно лице да бъде третирано като осигурено по смисъла на КСО. Решаващият състав правилно е изложил, че не споделя доводите на жалбоподателя, че при липсата на изрична правна норма за процесния период, регламентираща възможността на физическите лица-съдружници в неперсонифицирани дружества да се осигуряват, е следвало да намерят приложение основните принципи на задължителност и всеобщност на осигуряването и на равнопоставеност на осигурените лица, залегнали в разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 3 КСО. Жалбоподателят навежда доводи, че на основание посочената разпоредба следвало да се приеме, че при внесени от страна на лицето осигурителни вноски следва да му бъде признат и заверен вписания за процесния период осигурителен стаж. Тази хипотеза обаче е приложима само по отношение на лицата по чл. 4 КСО. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи, че задължението за осигуряване е възникнало от деня, в който лицето е започнало да осъществява стопанска дейност, от която реализира доходи, следва да се посочи, че до 31.12.2006 г. дейността на лицата, образували граждански дружества по ЗЗД-ДЗЗД-та, в която хипотеза попада и настоящия случай, не е включена в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 2, в приложимата спрямо казуса редакция за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и осигуряването им не може да бъде извършено в качеството им на съдружници в такива дружества. Едва с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО /изм. и доп. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са включени освен лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. Както правилно е приел и решаващият състав, физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества не могат да бъдат третирани и като самоосигуряващи се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия за дейността си като съдружници в неперсонифицирани дружества, тъй като разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина /в редакцията и за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. /преди изменението на загл. в ДВ бр. 2 от 2010 г./ определя за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация тези, които упражняват дейност като плащат патентен данък и не са еднолични търговци, като в случая с патентен данък по чл. 32 от ЗОДФЛ се облага дружеството, не и неговите членове. Доводите на касатора за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи, поддържани и пред първоинстанционния съд, не намират опора в доказателствата по делото и в приложимата за случая нормативна уредба. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,