Решение № 3894 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2018 г.

Решение № 3894 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на А. П. и на И. М. чрез техните пълномощници срещу решение № 1421/06.03.2018 г. по адм. д. 11990/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постанвено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- З. Т. намира касационната жалба за неоснователна Ответникът главният архитект на Столична община чрез своя процесуален представител намира касационните жалби за неоснователни. Ответниците Р. Н., М. Я., Д. Н. и Н. И. не вземат становище по касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от касаторите срещу виза на главния архитект на Столична община за проучване и проектиране на двуетажна обслужваща сграда-студио за автодизайн и изгребна яма в УПИ ХХХVІ-ЗЗ, кв. 14, м. Малинова долина І част. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, чл. 41, ал. 2 и чл. 87, ал. 1 ЗУТ, § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО и ПУП, одобрен със заповед № 240/08.09.1992 г. С процесната виза са определени показатели на застрояване, съобразени с устройствената зона, в която попада имота, съгласно ОУП на СО и Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, както следва: Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване - "Жм2" с показатели: Плътност на застрояване-25%, Кинт-0, 8, минимално озеленяване- 60%, максимална кота корниз -8, 5 м. Във визата за проектиране е посочено, че не се допускат намалени отстояния към съседните имоти или сгради, включително и през улица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При издаването на визата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна на процесуално основание. Имотът, според заключението на вещото лице по СТЕ, към момента на проверката е незастроен, а визата е издадена за проучване и проектиране на двуетажна постройка-студио за автодизайн и изгребна яма, като са определени петна за изграждане на сградата и ямата. Според изготвената експертиза студиото за автодизайн представлява сграда на основно застрояване, а изгребната яма е на допълващо застрояване. Тъй като към момента на издаване на визата за м. Малинова долина – І-ва част има одобрена кадастрална карта, визата е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, което се установява от заключението и на двете СТЕ. Одобрената виза е в съответствие с материалноправните разпоредби. Видът на сградата - студио за автодизайн, съгласно заключението на вещото лице, попада в хипотезата на т. 7 от Приложение № 2 към Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като същата представлява сгради за обществено обслужване в областта на услугите. Обстоятелството, че наименованието на сградата не съществува в посоченото в т. 7 изброяване, не означава, че такава сграда не може да съществува. С визата е променено предназначението на имота от жилищно строителство в обслужваща сграда – обществено обслужване. Извършената промяна в предназначението на имота от "за жилищни нужди в нежилищни" такива, е допустимо да се извърши с визата за инвестиционно проектиране, какъвто е настоящия случай, доколкото са спазени санитарно-хигиенните и екологическите изисквания, за което е налице становище на РИОСВ -С. Т. постановеното решение е валидно като постановено по допустими жалби. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че визата е изработена върху комбинирана скица на имота. В случая със заявлението е приложена и скица-предложение за виза, изготвена върху комбинирана скица на имота. В касационната жалба се твърди, че не е представено мотивираното предложение на собственика на имота за изготвяне на скицата-виза, като с касационната жалба се представя мотивираното предложение, изработено върху посочения вид комбинирана скица. В случая ирелевантно е, че като кинт на застрояване е посочено 0, 6, а в одобрената виза кинтът е 0, 8, тъй като показателите са съобразени с тези по ОУП. От съвкупния доказателствен материал се установява, че визатата съдържа информация за наличното застрояване в съседните урегулирани имоти с отбелязано съществуващото застрояване, а възраженията в касационната жалба за липсата на посочено застрояване в съседните имоти са неоснователни. Предвидените с визата характер и начин на основно застрояване в имота съответстват на предвижданията на действащия ПУП. С визата се предвижда обслужваща сграда-студио за автодизайн, което е основното застрояване в имота. Допълващото застрояване в имота е предвидената изгребна яма. Начинът и характерът на застрояване не се променят, тъй като съгласно действащия ПУП-ПЗ в имота е предвидено надстрояване на съществуваща едноетажна сграда с още един етаж. Тази сграда е премахната във времето, като с визата се допуска ново петно за основно двуетажно застрояване, което сочи, че е съобразен характерът на застрояване по смисъла на чл. 23 ЗУТ - касае се за ниско застрояване, каквото е предвидено и за жилищната устройствена зона-т. 6 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУСО -Жм2. Не се променя и начинът на застрояване, което остава свободно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не е допустимо допълващо застрояване с одобрената виза. Приложима е разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, адекватно цитирана като относима от решаващия съд, още повече в случая се одобрява и основно застрояване без промяна характера и начина на застрояване, с което основно застрояване може да се одобри и допълващо такова. Както предвиденото основно, така и допълващото застрояване са на изискуемото се отстояние, като според вещото лице няма намалени отстояния към съседни имоти или сгради, включително и през улица, което отговаря и на вписаното като забележка и в самата виза. В случая допълващото застрояване е съоръжение, обслужващо дейностите на предвиденото с визата основно застрояване. По отношение на допълващото застрояване е налице посоченото в оспорената виза правно основание по чл. 87, ал. 1 ЗУТ. Касае се за място без канализация, при което битовите отпадъчни води се заустват в индивидуални съоръжения-изгребни ями. Налице е и посоченото правно основание пар. 2, ал. 5 ПРЗЗУСО. Предвид тази разпоредба в конкретната виза са посочени устройствените показатели по ОУП съобразно т. 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУСО -Жм2. Тази зона е предвидена в Група Жилищни Устройствени зони-т. 6 от посоченото Приложение. Към датата на одобряване на визата е в сила Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУСО в редакцията му на ДВ бр. 98/2014 г. и както се посочи, имотът попада в т. 6 от относимото Приложение-жилищна зона за малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания. В Групата Жилищни Устройствени зони попадат осем жилищни зони. За тях в относимата редакция е предвидено, че при спазване на санитарно-хигиенните и екологически изисквания се допуска промяна на предназначението, определено с подробния устройствен план за определени урегулирани имот от жилищни в нежилищни, без да се изисква изменение на ПУП. В тези случаи предназначението на бъдещите сгради се конкретизира с визата за проектиране. На това основание е променено и предназначението на имота от жилищен в нежилищен, като същото основание е посочено като правно такова в самата виза-съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУСО. В този аспект неоснователно е твърдението на касаторите, че липсва такова посочено правно основание в оспорената виза. Следва да се посочи, че цитираният текст е относим към осемте групи жилищни устройствени зони, но не и към останалите визирани в Приложението устройствени зони. Поради това и промяната на предназначението на имота с обжалваната виза от жилищен в нежилищен е материалнозаконосъобразна. В случая са спазени и санитарно-хигиенните и екологични изисквания. Видно от становището на РИОСВ-С. отчитайки местоположението и характера на инвестиционното предложение, при реализацията му няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата "Натура 2000", вкл. и върху най-близко разположените защитени територии. Преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура за оценка на въздействието върху околната среда. Предвид изложеното като е приел оспорената виза за действителен и материално и процесуалнозаконосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение при правилното приложение на материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Обратно на твърденията в касацонните жалби, съдът е изложил пространни мотиви, в които е обсъдил всички наведени от жалбоподателите възражения и е обосновал подробно и изтерпателно своите изводи. Поради това не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като валидно и правилно-обосновано и в съответние с материалния и процесуалния закон следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба-главния архитект на Столична община следва да се присъдят претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение