Решение № 8628 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2020 г.

Решение № 8628 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на "Хеликон" АД, ЕИК 147109395 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. "Тройката" № 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Цонев, против решение № 34/09.01.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 1546/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 0416646/30.04.2019 г., издадена от и. д. началник отдел "Оперативни дейности" – София към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Заявява се искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни производства, от които за касационното производство в размер на 850 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Биков и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е била заповед № 0416646/30.04.2019 г., издадена от и. д. началник отдел "Оперативни дейности" – София към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 3 ЦУ/18.03.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е наложена на "Хеликон" АД ПАМ – запечатване на търговски обект книжарница, находящ се в гр. София на пл. "Славейков" № 1, стопанисван от него, и забрана за достъп за срок от 5 дни. Нарушението според мотивите на заповедта се изразява в несъхраняване в обекта на паспорта на фискалното устройство и е констатирано при извършена проверка на 21.04.2019 г. за времето от 14. 32 ч. до 15. 30 ч., за резултатите от която е съставен протокол серия АА № 0416646 от 21.04.2019 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Този свой извод е обосновал със следното: По делото е представена заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите на Дирекции "Контрол" в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Същевременно на съдебния състав е служебно известно, че със заповед № 3 ЦУ-806/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ главният секретар на НАП е овластен при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от държавен служител, да определя служител, който да изпълнява задълженията му при условията на чл. 84 ЗДСл. Със заповед № 3 ЦУ-398/18.03.2019 г., на осн. чл. 84 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП главният секретар на НАП е наредил при отсъствие на държавния служител Л. Д., заемащ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" София в дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от А. Г. - началник сектор "Мобилни групи" - София 2 в същия отдел, а при отсъствие и на последния, длъжността да се изпълнява от Л. Х., заемащ длъжността началник сектор "Мобилни групи" - София 1 в отдел "Оперативни дейности" - София. Процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена от Л. Х., изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" съгласно Заповед № 3 ЦУ-398/18.03.2019 г., като видно от приложените по делото доказателства, на датата на издаването на заповедта - 30.04.2019 г., са отсъствали от работа както държавният служител - Л. Д., който е ползвал разрешен платен отпуск за времето от 22.04.2019 г. до 023.05.2019 г., така и А. Г., който е бил в отпуск по болест за времето от 19.04.2019 г. до 08.05.2019 г. според представения болничен лист. Бургаският административен съд е счел заповедта за материално законосъобразна. Приел е, че не е налице спор между страните относно факта, че на 21.04.2019 г. в търговския обект на контролните органи не е бил представен паспортът на фискалното устройство. По делото не се доказва да е било представено заверено копие от същия, макар това да се твърди от жалбоподателя. Никъде в административната преписка не се съдържат такива данни, нито подобни доказателства са ангажирани в производството пред съда. Следователно жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и законосъобразно е санкциониран в съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. На първо място, съгласно чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим в съответствие с чл. 144 АПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Служебно известният на съда факт, че със заповед № 3 ЦУ-806/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 6, ал. 2 ЗДСл главният секретар на НАП е овластен при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от държавен служител, да определя служител, който да изпълнява задълженията му при условията на чл. 84 ЗДСл., не е съобщен на страните. Съобщаването следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт - определение за това, че съответният факт не се нуждае от нарочно доказване поради характера му на общоизвестен такъв или служебно известен на съда. Само по този начин страните могат да изложат своите доводи във връзка с този факт и значението му за правилното решаване на делото. Липсата на такова уведомяване е съществено процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателствата в процеса /в този смисъл виж решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1514/2010 г. на Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 5371/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. В случая съдът не само не е уведомил страните за служебно известния му факт, но и с нарочно определение № 2690/26.11.2019 г. е задължил ответника по делото в 7-дневен срок от съобщаването на това определение да представи доказателства, установяващи упълномощаването на Г. З. – главен секретар на НАП във връзка с издаването на заповед № 3 ЦУ-398/18.03.2019 г. Основателни са и доводите на касатора за това, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на жалбоподателя за кои обстоятелства не сочи доказателства. За да изпълни точно това свое задължение, той е следвало да отдели спорните от безспорните факти и тези, които се нуждаят от доказване, от тези, които не се нуждаят от доказване в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Твърденията на жалбоподателя в подадената от него до съда жалба са, че по време на проверката в търговския обект на проверяващите е било представено заверено копие от паспорта на фискалното устройство, тъй като оригиналът е съхраняван от управителя в офиса на дружеството в гр. Бургас. Освен това на 25.04.2019 г. управителката е представила оригинала на паспорта на органите по приходите, извършили проверката. Ответникът в хода на съдебното производство не е изразил становище по твърденията на жалбоподателя. Същият не е оспорил, че представеното в съдебно заседание на 18.11.2019 г. заверено копие е именно от паспорта на фискалното устройство, работещо в търговския обект – книжарница в гр. София, от което е издаден фискален бон за контролна покупка и е изведен дневен финансов "Х" отчет № 0324857. По така изложените мотиви решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва с определение да уведоми страните за фактите, които са му служебно известни, да отдели спорните от безспорните факти и да им укаже за кои от тях не сочат доказателства. В решението си на основание чл. 172а, ал. 2 АПК следва да посочи кои факти приема за доказани и относими към правния спор относно извършването на нарушението и срока на ПАМ, както и да обсъди представените в касационното производство писмени доказателства. При повторното разглеждане на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по исканията за разноски във връзка с воденето на делото пред Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение